Всеки варненец познава часовниковата кула в центъра на града, но малцина са хората, които знаят, че освен красива постройка зад тухлите и механизмите се скрие интересната история на няколко поколения мъже, поели грижата стрелките винаги да показват точното време. Те са свързани с кулата още от самото й построяване.
Часовниковата кула във Варна е построена през 1889 г. по проект на градския инженер Сава Димитриевич. Първоначално 24-метровата постройка е служила като наблюдателница за пожарникарите. Когато през 1891 г. варненският общественик Отон Иванов донася от чужбина часовников механизъм, кулата завинаги променя своето предназначение и става ориентир за всички, които искат да знаят колко е часа или да сверят собствените си часовници.
По онова време тя е била най-високата постройка в града и се е виждала от много далеч. Към нея по поръчка на кмета Кръстю Мирски Сава Димитриевич проектира сграда за културни и обществени прояви. Фасадата й е в италиански ренесансов стил и заедно с часовника стават емблематично място за града. Часовниковата кула и до днес е атрактивна забележителност за туристите. В наше време височината й не е впечатляваща както някога, но със своята своеобразна архитектура и купола с осмоъгълна камбанария, с който завършва, продължава да привлича погледи и обективи.
За да може да работи вече повече от 130 г., механизмът трябва да се поддържа редовно и компетентно. С тази грижа се е нагърбил още Отон Иванов, след като е донесъл часовника от чужбина. Иванов е бил деен български възрожденец, родом от Пловдив. Той е учил в Панагюрище, а от баща си е усвоил часовникарския занаят, които в последствие предава и на своя син Иван Отонов. Тъкмо на наследника си Иванов предава грижата за часовниковата кула.
Синът също приема поддържането на часовника като свое призвание. Точно като баща си и той не изоставя своите задължения до смъртта си. Тогава негов наследник става чиракът Боян Николов. Семейната линия се прекъсва, но в историята на часовника се втъкава съдбата на човек, който е отдал по-голямата част от живота си в грижа и труд, за да може стрелките винаги да са точни. Както често се случва и тук всичко започва случайно. Майката на Николов разбира, че Иван Отонов си търси чирак и така младият тогава Боян е приет в часовникарското му ателие. Тогава той е бил едва 14-годишен.
Заради своето усърдие и безкористност чиракът печели доверието на Отонов и след смъртта му получава ключа от часовниковата кула и завета да се грижи за нея. Повече от 70 години той не спира да изкачва 80-те стъпала и да поддържа механизма. Заради многогодишния си труд варненци го кръщават с прякора „властелина на времето“. Той става почетен гражданин на морската столица и макар вече да не е между живите, делото му се помни.
Днес за часовника се грижи внукът на Боян Николов Християн Тилкиян. Още на 4 годишна възраст той за пръв път се изкачва в кулата заедно с дядо си. Едва ли малкото момче е можело дори да си представи как след много години тъкмо то ще поеме отговорността за една от емблемите на Варна.
Заради несекващата отдаденост на четири поколения мъже часовникът в центъра на морската столица не спира да работи. При добра грижа механизмът може да функционира още 1000 години, стига разбира се винаги да има човек, който компетентно и старателно да се грижи за него.
Снимки: Архив Брат-BG, Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна
