Вълчан войвода е една от най-митичните личности в нашата история. Когато става въпрос за него, е изключително трудно да се раздели легендата от реалността, хорските приказки от случилите се събития. Може би най-колоритното и интригуващо около образа му са многобройните предания за заровени съкровища, разпалвали и все още разпалващи множество иманярски търсения.
Обликът на Варна се е формирал с десетилетия и е дело на много талантливи и не толкова талантливи архитекти. Има една фигура обаче, която ярко се откроява и чийто отпечатък и до днес бележи града. Става въпрос не за кого да е, а за Дабко Дабков. Още от началото на неговия професионален път той започва да твори в морската столица, като бавно и методично превръща все още неугледния и прашен пейзаж в частица от Европа.
Уажди сподели, че Златни пясъци завинаги ще остане любимият му курорт, а хотел „Адмирал“ е най-добрият хотел в България и Европа. В него той винаги се е чувствал като у дома си, а отношението на персонала е повече от приятелско. Неслучайно той всяка година отсяда в една и съща стая и се радва на пълноценната си почивка.
Най-малкото селище в състава на община Варна - с. Казашко, е единственото място в България, където се съхраняват обичаите, културата и религията на казаците старообрядци. През 2018 г. то навърши 110 г., а наскоро в него отвори врати Център на казашката култура.
На 17 май, петък, от 17 часа пред блок 72 в кв. "Девня 1", по инициатива на читалищното настоятелство на НЧ "Просвета" и със съдействието на кмета на общината Свилен Шитов ще бъде открита паметна плоча на видния девненски журналист и поет Атанас Коев.
Наближава най-важният за мен български празник – 24 май, денят на братята Кирил и Методий. Не знам как е при другите хора, но в навечерието на подобни дни си припомням случки, на които по-рано не съм обърнал достатъчно внимание. Така стана и тези дни. Спомних си как през февруари 2018 г., разглеждайки един малък замък в Южна Полша, открих неизвестен за мен факт за историята на тази страна.