Името на Орфей – митичния тракийски певец, се свързва с един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Светилището на Орфей се намира само на 200 метра от родопското село Татул.
Култовият комплекс се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб, ориентиран в посока изток-запад. Саркофагът е всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. Предполага се, че в него е било положено тялото на самия Орфей. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Тя е покрита с арковиден свод, издялан в камъка. Към двата гроба водият осем стъпала, изсечени в скалите. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши за полагане на дарове и улеи за отвеждане на течностите, използвани в ритуалите.
Находките разкриват, че светилището било използвано от края на енеолита и през цялата бронзова епоха. Първият му голям разцвет настъпва през XIX-XI в. пр. Хр. Тогава са оформени всички култови съоръжения и над 30 глинени огнища-олтари за извършване на жертвоприношения и обредни възлияния като част от ритуалите, свързани с Бога-Слънце и слънчевия култ. Светилището било почитано в цялото Източно Средиземноморие.
Земетресенията, покосили този район през XIII-XII в. пр. Хр, засегнали и светилището. През ранножелязната епоха то било възстановено, а през IV-I в. пр. Хр. хълмът бил обграден с голяма каменна стена от добре оформени блокове. Малко по-късно в района е построен и храм-мавзолей - първият открит до момента надземен тракийски храм, чиито руини днес са запазени до 6 м височина. През втората половина на IV в. мястото е превърнато в имение на севаст Георги Палеолог, главен генерал на византийския император Алексий I Комнин и основател на династията на Палеолозите. По неизяснени причини имението е изоставено в края на XII в.
Според траките царят-жрец след смъртта си става посредник между боговете и хората. Мястото, където се полага тялото на обожествения владетел, ставало свещено и се почитало векове наред, дори когато споменът на царя-жрец вече се е превърнало в мит. Ето защо мегалитното светилище край Татул било интензивно обитавано в продължение на 4 хилядолетия.
