В североизточното „ъгълче“ на България, само на 6 км от българо-румънската граница между шабленските села Дуранкулак и Крапец се намира една от най-значимите влажни зони у нас - Дуранкулашкото езеро. То се простира на площ от над 450 хектара, а заедно с Шабленското езеро обособяват единствения лиман по българското Черноморие. А на Големия остров в езерото е „Европейската Троя“ - експонирани останки от най-старата човешка цивилизация.
Дуранкулашкото езеро е Защитена местност с международна природозащитна значимост за опазването на няколко вида водолюбиви птици. Тук е най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Природният комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на много видове прелетни птици. Това, заедно с факта, че в района презимуват и големи популации от редки и застрашени пернати – пеликани, лебеди, потапници и диви гъски, определя Дуранкулашкото езеро като един от обектите на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони в световен мащаб.
Езерото е също убежище на редки и застрашени от изчезване водолюбиви растителни видове, 5 от които - балкански ендемити, както и последното в страната ни регистрирано находище на див шаран. По южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи – един от най-редките типове екосистеми в България, също обект на научни и природозащитни интереси. Не на последно място, интерес представляват и вече редките, но добре съхранени тук пясъчни дюни по северозападния бряг на езерото.
Не особено известен факте е, че освен Природна защитена местност, на Големия остров в езерото се намира и Археологическият резерват „Дуранкулак“, известен сред специалистите като Европейската Троя и Езерният град. Това е първият палеоисторически музей на открито в България. На това знаково за световната и европейската история място са открити находки, датирани към палеолита - 100 века пр.Хр., останки от първите каменни градежи в Европа, първите наченки на писмени знаци в човешката история - 50–48 век пр. Хр. предвестник на праисторическата Дунавска писменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности - 50–48 век пр. Хр.
Тук е идентифицирана и най-стара фаза на европейската неолитна култура Хаманджия - 55–54 век пр. Хр. (наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак). Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на хипотезата за Потопа в Черно море. Преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, представляват колосално наводнение, макар то да не е станало като връхлитащо цунами, а водата, настъпвайки с 15–20 см дневно, е потопила от 2-3 до 90 км суша навътре от предишния бряг до дълбочини около 120 м.
През годините са проведени системни разкопки и консервационни дейности. Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, доказват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. н.е.).
На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела (3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9–10 век. Част от него е експонирана и достъпна за посещения.
Съхранената природа, високата културно-историческа стойност на археологическите обекти, възможността за наблюдение на птици и, не на последно място, красивата морска панорама правят Дуранкулашкото езеро един от най-значимите туристически обекти не само в Североизточна България, но и на Балканите. Наличието на места за къмпингуване и гмуркане, няколкото хотела и гостоприемни къщи за гости в Шабла и близките села, са превърнали този район в любимо място за почивка на тези, които не са привлечени от лукса и суетата на големите курорти, а намират красотата в природата и търсят спокойствие и усамотение. Още повече, че наблизо се намират още няколко природни и исторически резервати, както и едни от най-красивите заливи по тази част на Черноморието ни.
За материала са използвани снимки от архива на Брат-BG и сайта http://shabla.be/
