Танцът е магия за душата, опиат за тялото и сила за духа. Той гони умората и лошото настроение. Генерира положителна енергия и ни освобождава от натрупаното напрежение и дискомфорт. Веднъж започнеш ли да танцуваш, част от теб винаги остава в ритъма на движенията.
В българските народни танци няма нищо случайно – формата на хорото, видът на захвата, движенията на ръцете, краката, тялото... Специалният хват в някои хора – дясната длан сочи нагоре, а лявата надолу – е свързан с пътя на енергийните полета в природата. Благодарение на него по време на танц се допуска положителната енергия, която се препредава.
Един от най-знаковите ритуали за нашата страна е българското хоро. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна.
Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки и имало за цел да съединява човека с Космоса. В миналото то винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар.
Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела.
Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател.
Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността. Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите.
Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса.
Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява.
Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите.
Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Страндженска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора.
Нашите народни танци никога няма да се превърнат в отживелица. Te са нашето минало, настояще и бъдеще, енергията им прониква навсякъде. Тези, които активно се занимават с тях, вече са осъзнали тяхната сила. В тях има нещо силно притегателно. Веднъж започнете ли да танцувате, няма да имате търпение да се завръщате отново и отново към съвременния мегдан. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.
