Снимки: Брат-BG
Наташа Атанасова
В края на село Мерданя внушително се издига манастирът „Свети четиридесет мъченици“. Той е построен още през XIII в. Според легендата е основан на мястото, където патриарх Йоанкии II посреща цар Иван Асен II след битката при Клокотница. Победата се е случила тъкмо в деня, когато се честват Свети четиридесет мъченици, затова именно на тях е кръстен известният още като Мердански манастир.
По времето на Османската империя светата обител е била разрушена, но споменът за нея се е предавал от поколение на поколение. Изключително интересната и поучителна история за възобновяването на манастира разказа пред екипа на Брат-BG схимонахиня Серафима.
Още по времето, когато манастирът е бил разрушен, тогавашният бей си построил там къща. През 1853 г. по тези места идва архимандрит Кесарий, чиито гроб и паметник могат да се видят в манастирския двор. Той е бил много богат и с парите си решава да откупи земите на разрушената обител. Предложението му среща отказа на бея, който нямал никакво желание и намерение да продава. Той обаче имал седем жени и нито едно дете. След предложението на архимандрит Кесарий местните жители казали на бея, че е бездетен, защото владее манастирски имот. Те го убеждавали, че ако продаде земите, Бог ще го дари с рожба. Беят не повярвал, но седмата му жена, която чула думите на хората, започнала да го моли и увещава. Накрая той склонил и продал имота. Не след дълго жената, убедила бея, забременяла и родила здраво дете. В знак на благодарност на празника на Свети четиридесет мъченици той посещавал манастира и благодарял на Бог за рожбата.
Къщата на бея е запазена и до днес във вида, в който е била още през XIX в. В момента тя не е достъпна за туристи. Сестрите се надяват скоро къщата да се реставрира и да отвори врати за посетители.
След като архимандрит Кесарий купил манастирските земи, заедно с още няколко монаси се настанили в къщата. За около 10 години той построил църквата и част от манастира. Основната задача на монасите била ограмотяване на местните и по-задълбоченото им запознаване с християнството.
След смъртта на архимандрит Кесарий монасите не успели да изберат нов игумен, напуснали светата обител и тя опустяла. След време дошли две монахини и така полека лека манастирът отново се заселил, вече като девически, какъвто остава и до днес. Една от най-дейните игуменки е била майка Евпраксия. Някои хора в село Мерданя още я помнят с името баба Катя. Тя е била забележителна личност с много сила и смелост. Дейна и неуморна, игуменката построява две от крилата на манастира, съответно през 1969 г. и 1974 г., като за второто лично е отишла и е искала пари от Министерския съвет. По думите на схимонахиня Серафима майка Евпраксия не е заминала да проси, а да изиска дължимото за 18-те монахини, на които е била игуменка.
Днес сестрите в Мерданския манастир са три. Те са приветливи и дружелюбни. Сами се грижат са целия комплекс, като от време на време им помагат доброволци. Манастирът не предлага настаняване, но вратите му са винаги отворени за хората, които искат да разгледат, да се помолят или да поговорят с някоя от сестрите.
“Свети четиридесет мъченици“ се намира в село Мерданя, което е на 15 км от Велико Търново.
