В днешно време децата имат достъп до богато разнообразие от играчки. Всякакви цветове, материали и теми са реалност. Преди 100 и повече години обаче най-важното за направата на една играчка са били изобретателността и желанието. Тъкмо въображението на хората от XIX и XX в. виждаме в Музея на детето. Експозицията разкрива бита на малчуганите и играчките, с които те са израствали. Тя включва още снимки, предмети от ежедневието и дрехи.
Експозицията е разделена на две части – децата в селата и децата в градовете. При първата група си личи повече самобитността и оригиналните хрумвания на българите от онова време, които са имали по-малко средства в сравнение с гражданите. Те честно са използвали кратунки за глави на животни и хора. Всякакви подръчни материали са влизали в употреба – слама, клечки, орехи, дори костилки от по-големи плодове.
При играчките в градовете се забелязва повече прецизност, фабрична изработка и богата палитра на цветове, които в селото не могат да се постигнат. Личи си, че струват повече пари, а платовете за дрехите са по-фини. Градските деца са имали по-голям достъп и до дървени играчки в различни форми – кончета, птици, човечета.
С настъпването на XX в. в градовете започва да се забелязва западното влияние. Сред най-атрактивните експонати в тази част на музея е запазената бебешка количка. Тя е изложена след дълга и внимателна реставрация. Сега изглежда като нова.
Музеят на детето се намира в къщата „Григорий Найденов“ в центъра на Враца. Той връща посетителите в едно отминало време, когато липсата на играчки по магазините е провокирала изобилие от изобретателност и находчивост у хората.
