Нейка Кръстева, пътепис от книгата „Антология на миражите“, издание на „Книгомания“ и ABUJET (Българската асоциация на журналисти и писатели по туризма)
Прилича на огромен круизен кораб, но не е. На вода е, но не помръдва дори и при силно вълнение. Всъщност „вълните“ са отгоре, върху покрива. И когато лъчите на слънцето се заиграят с тях и по стъклената фасада, се получава приказен калейдоскоп, от който човек не може да откъсне поглед.
Това е Филхармонията на Елба (Elbphilharmonie) в Хамбург, или просто Елфи, както галено я кръстиха местните жители. С меко „л“, разбира се, което придава още по-голяма нежност и любов към нея.
Идеята за тази невероятна сграда е на световноизвестните швейцарски архитекти Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон (Herzog & de Meuron). Двамата се отличават с безгранично въображение и изобретателност, което им носи архитектурния Оскар за 2001 година – наградата Pritzker. Но за малко да се „удавят“ в Елба, заедно с мащабното си начинание.
„Имаше моменти, в които мислехме, че тази сграда ще унищожи цялата ни кариера. Някак си бяхме отговорни за това тотално бедствие, защото бяхме съблазнили хората с нашия дизайн“, споделя Жак Херцог пред „Гардиън“ месец преди официалното откриване на обекта. И съмненията му съвсем не са били лишени от основание.
Проектът е одобрен от градската управа през 2003 г. Реализацията започва две години по-късно и трябва да приключи през 2010-а. Това не се случва. До официалното откриване на 11 януари 2017 г. ще минат още шест години, изпълнени със скандали, съдебни дела, купища доклади и безброй изслушвания в парламента.
Разправиите са основно за пари. Първоначалната стойност е 77 милиона евро – твърде евтино за такъв мегапроект. Но пък нараства цели десет пъти и стига до 789 милиона евро. А когато се разбра, че в цената влизат и четки за тоалетни по близо 300 евро всяка, възмущението изригна до небесата. Германците са много пестеливи, може би най-пестеливите хора на света, и за тях подобно разхищение е направо кощунство.
Крайният резултат обаче е толкова впечатляващ, че всички преглътнаха високата цена, която нищо чудно вече да се е изплатила.
Сградата започна да печели още преди официалното й откриване. Бях там за първи път на 29 декември 2016 г. Пред касите за билети се виеха няколко опашки от любопитни да разгледат отвътре, макар и частично, това чудо на чудесата. Моят билет беше купен онлайн и не ми се наложи да чакам.
Приключението започва още като прекрачите входа. Влизате в нещо като тунел и веднага стъпвате на ескалатор, който бавно ви изкачва нагоре. Стените са облицовани с някакъв мек, кремав материал, в който тук-таме са втъкани проблясващи като далечни звезди точки.
Човек се чувства като в пашкул, по-точно като в майчина утроба – топло и уютно, макар да не знае какво го очаква в края на пътя. Следва втори ескалатор и се озовавате на открита площадка, която опасва цялата сграда на 360 градуса.
Отвсякъде се откриват гледки към Хамбург, коя от коя по-смайваща – от едната страна можете да се полюбувате на стария град, от друга – да се възхитите на модерния и елегантен квартал Hafen City, от трета – да разгледате второто по големина пристанище в Европа след това в Ротердам.
Вижда се дори прочутият квартал St. Pauli. И, разбира се, красивата река Елба, с нейните канали и мостове, която бърза за среща със Северно море, само на стотина километра оттук. От извора в Чехия вече е изминала хиляда. Между другото, в Хамбург има 2500 моста, повече, отколкото в Лондон и Амстердам, взети заедно. А в каналите плуват около 120 лебеда, които всяка зима се прибират с лодки на топло и на пролет се пускат отново. Традицията е на повече от 400 години и си заслужава да се види!
Площадката разделя сградата на две части по хоризонтала. Отдолу е тухлената основа, където са паркингите, билетният център и няколко студиа.
Някога тук е имало склад за кафе и какао. Построен е през далечната 1875 година. По време на Втората световна война е разрушен, както и голяма част от Хамбург. За разлика от други сгради обаче, вдигнати наново след войната по спомени и стари снимки, възстановяването на склада се оказва невъзможно. Но пък е чудесен пример как историята все пак може да намери място, и то като стабилна основа, в новия, модерен свят.
И сега идва най-интересната част – самата Елфи отвътре, под вълнистия покрив и зад стъклената фасада. Тук има всичко – концертни зали, ресторанти, кафенета, магазини за сувенири плюс 250 хотелски стаи и 45 суперлуксозни и безумно скъпи частни апартамента.
Разпродадени са отдавна – в Хамбург живеят най-много милионери от цяла Германия. Отварям една скоба – градът е дал на страната, а и на света, цели трима канцлери – Хелмут Шмит, Ангела Меркел и Олаф Шолц, плюс романтичния композитор Йоханес Брамс и Краля на модата Карл Лагерфелд, оттук тръгва и шеметната световна кариера на „Бийтълс“. Край на скобата.
Всички бани в тези апартаменти са с големи прозорци и докато човек си лежи във ваната, може да се наслаждава на някоя от страхотните гледки, за които ви разказах по-горе.
За мен обаче в Елфи има нещо друго, което буквално спира дъха. И това е Голямата концертна зала на Филхармонията. Тя се осветява от 1000 ръчно издухани стъклени лампи и футуристичен полилей, който прилича на летяща чиния.
Сцената е в средата, а местата за зрителите - залата побира 2100 души, са разположени терасовидно около нея. Акустиката, дело на световноизвестния японски специалист Ясухиса Тойота (Yasuhisa Toyota), е направена така, че музиката да се чува еднакво добре както от по-предните и скъпи редове, така и от последните, най-евтините, на 30 метра височина от сцената. Някои дори твърдят, че най-горе звукът е най-кристален. Има и орган с 4765 тръби. Още не съм успяла да присъствам на концерт тук. Билетите се разграбват моментално. Намират се „на черно“, но са доста скъпи.
Разбира се, в Елфи има и няколко по-малки зали за концерти, репетиции и уъркшопи. Помислено е за всичко, а замисълът е изпълнен перфектно.
И отвън, и отвътре се усеща една изчистена елегантност, която носи огромна естетическа наслада за окото и блажено спокойствие за душата. Дори емблемата на Елфи е толкова стилизирана, че ако не сте виждали сградата, никога няма да познаете какво точно е изобразено върху запазения знак. Този стил е присъщ на свободните ханзейци, както се наричат жителите на Хамбург. Те не си падат много по финтифлюшки и орнаменти и сигурно затова са свободни, иначе щяха да са само ханзейци.
Явно двамата швейцарски архитекти са успели да уловят духа на хората и техния град. Защото Елфи хем се отличава със своя блясък и великолепие, хем се вписва отлично сред всичко о станало в града. Просто мястото й е точно тук и никъде другаде.
И ако се питате къде в крайна сметка се крие магията на Елфи, ще ви кажа. Признавам си, че ми отне известно време, но мисля, че намерих отговора – тайната е в изостреното до краен предел внимание към детайлите и в умението да ги подредиш така, че те да заживеят в абсолютна хармония помежду си и с околния свят. Без компромиси.
Нейка Кръстева е журналист от 1983 г. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България. Автор е на две книги и на един документален филм. Трябват й 10 минути, за да тръгне на път. Любимата й дестинация е Хамбург, Германия. Затова в тук разказва за една от перлите в короната на този уникален град.
