Цветните къщи и буранската дантела са може би двете неща, с които островът е най-известен. Бурано има дълга история чиято атмосфера и до днес се усеща при разходка по тесните улички. Островът е идеалното място да избягате от навалицата и тълпите снимащи туристи, които са на всяка крачка във Венеция. Той е подходящ за спокоен следобед с чаша италианско кафе. Местният транспорт – vaporetto минава през половина час и за около 40 минути ще ви върне отново в основната част на Венеция.
В момента на острова живеят около 2800 души. Те, както и жителите на другите венециански острови, никак не обичат да се наричат венецианци. Определят се по този начин само пред туристи, които не знаят за местните разлики.
Интересен факт за буранските къщи е, че веднъж щом е положена боята, собствениците не могат да я променят. Така цветовете се запечатват и стават неизменна част от общия изглед. Ярките багри и големите контрасти между отделните постройки създават изключително пъстра и запомняща се гледка.
На острова няма забележителни монументи, нито кой знае какви развлечения, но въпреки това той привлича хората, които обичат да се наслаждават на обикновения живот в красиво място. Най-популярната туристическа дестинация е Музеят на дантелата.
Буранската дантела става известна по света още през XVI в. Дори има характерна „буранска бримка“. Тя се изработва върху хартия, която после се къса и остава само нежната и прецизна дантела. Крале и знатни особи от цяла Европа са правели поръчки от плетачките на острова.
Днес доста малко жени продължават да се занимават с плетачество. Ако искате да си купите автентична буранска дантела, трябва да сте готови да платите скъпо. Из острова, а и в самата Венеция, има множество евтини имитации, но те са китайски. Истинската дантела има висока цена заради бавното си изработване и специфичността на работата.
