Италианската кухня има много страни и е една от най-обичаните кухни по света. Тя е невероятен микс от запомнящи се вкусове и аромати, в които няма как да не се влюбите - доказателство, че понякога и семплите комбинации от малък брой съставки в ястията могат да се окажат уникално вкусни. Първоначално я свързваме със зехтина, чесъна, доматите, богатото разнообразие от вина. Да не забравим и така популярните пица и паста, които са станали част от менюто на хората по целия свят.
Италианската кухня е силно повлияна от регионалните различия, така че всеки от 20-те региона на страната има свои характерни специалитети. Кулинарните особености на регионите са възникнали въз основа на климатичните и географските фактори - излаз на море, плодородна почва, планини, или на исторически събития - завоевания, влияние от други култури и народи. Кухнята на Апенините обаче не включва само ястията с паста и пицата. Има редица не толкова популярни италиански блюда, които са не по-малко вкусни и заслужаващи световна слава.
Когато сте в Италия, не пропускайте да се насладите на автентичните местни ястия. Но дори и да нямате път натам, можете да опитате оригиналния вкус на истинската италианска кухня в ресторант Leonardo Bansko. Там се предлага разнообразие от вкусни рецепти на италианската и средиземноморската кухня, които ще се харесат и на най-взискателните ценители на храната. Всички ястия се приготвят с подбрани автентични продукти и с внимание към детайла. Освен вкусни специалитети, ресторантът предлага спокойна и уютна атмосфера с модерно обзавеждане и красива гледка.
Ето няколко не толкова известни италиански храни, които задължително трябва да опитате:
Аранчини
Аранчини са малки топчета от ориз, които се овалват в галета и запържват. Кръстени са на сорт дребни портокали, тъй като се смята че ги наподобяват. Те представляват за италианците и един практичен начин за използване на остатъците от ризотото. Плънката може да съдържа моцарела, шунка или друг вид месо, рагу, песто, грах, задушени гъби. Смята се, че рецептата за аранчини е била въведена в Сицилия от арабските нашественици, които също така през 10 в. носят със себе си и ориза. Описват се като сицилиански еквивалент на сандвича, тъй като са лесно преносима питателна храна, а също така често са включвани в парти менютата.
Гночи (ньоки)
Гночи са вид пълнена паста под формата на малки хапки, наподобяващи мидички, която се прави от брашно. То може да бъде полента или семолина, картофи, сирене, грис, зехтин. Могат да бъдат направени също от рикота или спанак, сервират се с доматен или гъбен сос и босилек, пармезан, моцарела. Обикновено се поднасят като първо ястие (primo piatto) като заместител на пастата или супите, или като сontorno - леко блюдо, което се сервира към второто ястие.
Особуко
Това традиционно миланско ястие представлява крехък телешки джолан, зеленчуци, бяло вино и бульон, в който се вари дълго време на слаб и умерен огън. Може да се сервира също с доматен сос и с ризото. Модерната версия на това ястие включва домати. Думата особуко на италиански означава ”дупка на кост”, тъй като телешкият джолан се нарязва с костта, в която се намира костният мозък.
Пармиджана
Представлява запържени тънки филийки патладжан, поръсени с пармезан и доматен сос и запечени. Подправя се с пресен босилек. Счита се, че идеята за ястието произлиза от южните райони на Сицилия, Парма и Кампания. В някои вариации на рецептата се използват телешко или пилешко месо.
Фритата
Фритатата се приготвя на основата на яйца, като наподобява класическия омлет или киш. Към него се добавят различни меса, сирена, зеленчуци или паста. Фритата в превод от италиански означава “пържен“.
