Вера Демирева
Последен ден в Лисабон… Малко тъжен, както се случва при всяка предстояща раздяла. Сутринта ме посреща (в унисон с моето настроение) хладна, мъглива и влажна. Шумът на града достига до мен, приглушен и далечен, през отворения прозорец на стаята в хотела. Очертанията на сгради и улици се губят бързо, размити от тънката бялата пелена, в която се опитват да си пробият път първите слънчеви лъчи. Лисабон е все още сънлив и замаян от дългата февруарска нощ. Отивам в отсрещното светло и уютно кафене за бърза закуска и Galão (кафе с мляко), което се сервира в голяма порцеланова чаша, горещо, ароматно и в съотношение, което е точно по моя вкус. За всеки случай изпивам две. Излизам доволна, без да съм променила нито за миг намеренията си. Знам, че градът крие още много тайни…
Градините и парковете винаги са били безкрайно привлекателни за мен. Независимо къде съм. Убедена съм, че няма голям европейски град, който да не е в състояние да ми предложи подобна ботаническа и естетическа наслада. Затова и тук, в Лисабон, ми се наложи да избирам – трудно решение при ограниченото време, с което разполагах, а и заради изобилието от места, които могат да се посетят. Причината е, че Лисабон всъщност е един много „зелен“ град. Само един факт в подкрепа на това твърдение – в средата на януари на града бе връчена (съвсем заслужено) титлата „Зелена европейска столица“ за 2020 година. За първи път подобно високо звание се присъжда на южноевропейска столица! И така – Jardim Botânico da Ajuda (Ботаническата градина на Ажуда) – една от ботаническите градини на Лисабон; най-старата, най-аристократичната, най-елегантната, предназначена по замисъл да бъде място за отмора на кралското семейство…
Всъщност това е първата ботаническа градина в Португалия, проектирана през 1768 г. от големия италиански натуралист Domingos Vandelli (1735-1816) – учен, професор по естествена история в Университета в Coimbra (Португалия), доктор по медицина от Университета в Padua (Италия) и важна фигура в обществения живот. През 1793 г., при откриването ѝ, той е избран за неин пръв директор. След Революцията от 1910 г., превърнала Кралство Португалия в република, градината в Ажуда се трансформира в място с обществен достъп, намиращо се под специализираната опека на Висшия институт по агрономия (ISA), както е и до сега. Днес върху 3,8 хектара площ могат да се видят над 5000 вида растения, а архитектурната ѝ прелест (тераси, пейки, стълбища, фонтани, скулптури) е наистина неповторима.
Пристигам точно в 10 и съм нейният пръв и единствен посетител тази сутрин. Виждам радостната усмивка в очите на служителя в офиса, който ми продава билета и ми дава кратки напътствия. Сигурно ми личи нетърпението да вляза… Леката мъгла „разтваря“ очертания, „изглажда“ повърхности и неравности, омекотява ъгли и сенки като придава онзи неповторим ефект „сфумато“, който позволява да се създадат фини преходи между линии, цветове и оттенъци. Усещане за място, което съществува в друго време…
Когато слънцето разпръсна и последните остатъци мъгла, градината бавно „изплува“ пред очите ми в цялата си изящна красота. А имах и „гид“, който ме наблюдаваше строго и леко снизходително, без следа от страх. През цялото време внимавах да не наруша владенията му…
Обед е, слънцето пече, ярко и топло, а градът е отново жив и пълен с енергия. Ако искате да обядвате в една по-различна среда, но и да видите модерен Лисабон с един от авангардните му проекти, то посетете Time Out Market, в сърцето на Cais do Sodré: 8 бара, 26 ресторанта, атрактивни музикални събития, уъркшопове по готварство, дузина магазини (за цветя, плодове и типична гастрономия), вавилонско стълпотворение от хора, дошли от всяка точка на земното кълбо… и всичко това под един покрив.
Казват, че тук можете да намерите най-добрия бифтек, най-доброто суши и най-вкусните произведения на местната кухня, приготвени от най-добрите готвачи, с изобилие от морски дарове (макар и малко в стила fast food)… а аз ви уверявам, че местното вино е уникално. Мястото е автентично и има дълга и богата история – тук през 1100 г. възниква първият крайречен пазар за пресни продукти – Mercado da Ribeira Velha.
Ако сте видели всичко набелязано в плана си и всичко препоръчано от туристическите гидове и все още имате време, бих си позволила да ви „заведа“ на още няколко места: Mirador de Santa Lucía - мястото с най-прекрасни панорамни пейзажи в автентичния и самобитен квартал Alfama. Впечатлява с каменните си пейки, покрити с азулейжу, и с музиката, изпълнявана от улични музиканти (която звучи почти непрестанно); с колоните, обвити с бугенвилии и с гледките към наситено-сините води на река Тежу. Мястото е безплатно и достъпно 24 часа в денонощието.
Praça do Rossio (познат още под името Praça Dom Pedro IV) – просторен, впечатляващ площад, превърнал се в невралгичния център на града - място за срещи както на местните, така и на туристите. Заобиколен е от модерни барове и ресторанти, от елегантни магазини и емблематични сгради като Националният театър (Teatro Nacional Doña María II) или ЖП гарата на Лисабон Rossio - Lisboa, помещаваща се в грандиозна, изключително ефектна като архитектура сграда. В центъра на площада се издига импозантната статуя на Педро IV (Pedro IV de Portugal), наричан още кралят-воин.
Mercado da Baixa и Mercado da Figueira – ако сте любители на пазарите, със сигурност тези два ще ви допаднат много с живописните си, пъстри, прекрасно подредени щандове и магазинчета. Това са доста стари пазари, фантастични места с над 250-годишна история, където можете да опитате местни вина и сирена, рибни и месни изкушения, кафе и прочутите сладкиши Белем, пресни плодове или току-що изцедени плодови сокове.
Можете да си купите оригинални сувенири или вкусни специалитети като пастет от bacalhau (северо-атлантическа риба-треска, много популярна тук, част от типичната португалска кухня), vinho do Porto (известният по цял свят портвайн) или ginja – прочутия ликьор от вишни. По тези места казват, че за bacalhau има толкова рецепти, колкото са дните в годината – точно 366.
Време е да си кажем „довиждане“ с Лисабон. Опасявам се, че изчерпах богатството си от думи да описвам впечатленията си от емоционалната среща с този невероятен град. Голяма част от преживяното остана недоизказана в тази поредица от разкази. Друга огромна част от местата не успях да видя. Винаги приемам това за добър знак – че трябва да се върна отново. Затова си прошепвам: „До скоро, Лисабон“…
Снимки: Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
