Асоциациите на модерния човек за море са чадър, припичане под слънцето, къпане в прохладните води. В края на XIX и началото на XX в. обаче летовниците са възприемали морето по-скоро като красив декор за разходки, за съзерцание или размисли. На повечето хора дори не им е хрумвало да се потопят във водата, а още по-малко - да се излегнат полуголи върху горещия пясък.
Как хората решават да влязат в морето?
Първоначалният подтик българите да влязат в морето идва от лекарите. Д-р Ангел Д. Пюскюлиев и д-р Анастасия Головина са сред родните пионери в изследването на ползите от морската вода. През продължителни периоди от своята кариера и двамата са работели във Варна. По онова време градът е бил първият морски курорт у нас и единственият с модерни условия за плажуване.
В своята книга „Морските бани и град Варна – Приморска станция“ д-р Пюскюлиев разяснява химичните свойства на морската вода и нейното въздействие върху различните органи в човешкото тяло. Той дава предписания как хората здравословно да се възползват от морето. Дори и днес неговите съвети звучат правдиво. Д-р Пюскюлиев въвежда и ежедневното измерване на морската вода и записването на градусите на видно място, за да могат посетителите да са информирани.
Освен, че е първата жена лекар в България, д-р Головина е сред основоположниците на българската курортология и физиотерапия. Още през далечната 1897 г. тя публикува статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. Д-р Головина издава още материали, свързани със закаляването и използването на физикалните фактори на морския климат за лечение и профилактика.
Морелечението и мнението на лекарите днес
Век по-късно морелечението продължава да е всепризнат метод за профилактика и заздравяване на човешкия организъм, а минералните извори, с които е богат районът на Варна, неслучайно повече от век продължават да привличат летовници за СПА туризъм. Смята се, че морето и специфичният му климат допринасят за подсилване на имунната система. Баните в солената вода подобряват кръвообращението, повлияват положително също на дихателната система и вегетативната нервна система.
Морската вода е богата на бром, йод, цинк, натрий, магнезий. В ранните сутрешни часове въздухът около морето е наситен с йодни пари. Те стимулират кръвообращението и обмяната на веществата. Най-оптимално бихте могли да се възползвате от тях в 5:00 – 6:00 часа, но и през останалата част на деня морският въздух има полезни свойства.
Според родоначалника на калолечението у нас д-р Александър М. Недялков: „С една дума, морският климат съживява, ободрява, обновява и стимулира всички най-съществени служби в човешкото тяло.“
снимки: Архив Брат-BG, Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна
