Първоначално картичките се появяват като по-евтин вариант на традиционното писмо. Те нямат плик, а размерът им е малък. В тях са се записвали кратки и важни съобщения. Началото на традицията да се пращат картички се смята, че е през XIX в. Първите страни, в които това се случва, са Германия, Франция и Великобритания. Новата мода бързо се разпространява и развива. Художници започват да рисуват красиви картинки, които хората си пращат по различни поводи.
Края на XIX в. и началото на XX в. е най-големият бум на картички. Те се произвеждат в милионни тиражи. Интересна е съпоставката между населението на държавите и направените картички:
Германия: Население – 50 млн., картички - 88 млн. екземпляра
Англия: Население – 38,5 млн., картички - 12 млн. екземпляра
Белгия: Население – 6,2 млн., картички – 12 млн. екземпляра
В България картичките стават популярни малко по-късно. Български пощи произвежда първата честитка чак през 1976 г. Тя е с образа на дядо Коледа, наречен тогава дядо Мраз. Въпреки че у нас не са се печатали картички, българите са си разменяли честитки, купени от други страни. Това се е случващо още през първите години на XX в.
Днес изпращането на картички се заменя с електронни честитки или съобщения по мобилния телефон. Новите технологии обаче не могат пълноценно да предадат емоцията и красотата на хартиената, прецизно изрисувана картичка, надписана ръчно и със старание. Заради специфичната си символика и специалност коледната картичка ще продължи да съществува, макар и не в огромните тиражи от XIX в. и XX в.
