Collage: UNIAN, photo Wikipedia
В южната част на Чили расте патагонски кипарис, известен като Алерсе Миленарио, чиято възраст може да бъде над 5000 години.
Според Forbes, ако възрастта му бъде потвърдена от настоящите изследвания, той ще си осигури място сред най-старите живи дървета на Земята.
Дървото е толкова старо, че най-старите му годишни пръстени са се образували, когато из Сибир все още са бродили мамути. Известен като Алерсе Миленарио („хилядогодишната лиственица“) или Гран Абуело („прадядото“), кипарисът е издържал на вулканични изригвания, ледникови периоди, колониалното изсичане на горите и климатичните промени. И въпреки всичко, той продължава да расте. Патагонският кипарис (Fitzroya cupressoides) расте в хладните, влажни гори на Чили и Аржентина. То е роднина на секвоите, които са известни с това, че се извисяват над 60 метра височина и живеят хиляди години.
Дълголетните дървета имат три важни характеристики, които им позволяват да надживеят своите връстници. Първо, те са изключително устойчиви на гниене. Дървесината им съдържа естествени химически вещества, които забавят гниенето и отблъскват насекомите. При Fitzroya cupressoides тази богата на смола сърцевина на дървесината е толкова здрава, че отсечени парчета оцеляват в продължение на векове – дори когато са оставени в морска вода.
Второ, това е стабилният, хладен климат. Умерените дъждовни гори на Чили и Аржентина са сред най-стабилните на Земята. От своя страна, те предлагат на кипариси като Алерсе Миленарио достатъчно влага и малко гръмотевични бури.
Освен това, на дървото помага бавният темп на растеж. Бавнорастящите дървета произвеждат много по-плътна дървесина от по-бързорастящите. Тази плътна дървесина, от своя страна, става почти подобна на броня.
А патагонският кипарис има допълнително предимство: той вирее в изолиран географски ареал. Значителна част от гората, където растат най-старите дървета, е отдалечена, стръмна и недостъпна за хора.
