"Чудото винаги ни чака някъде в близост до отчаянието."
Ерих Мария Ремарк
Валя Кулишева
Никога не съм мечтала да се гмурна в дълбокото - в прекия смисъл. Дори когато от подводница наблюдавах най-красивите гледки на света от подводното царство - Червено море. Нито когато ставах свидетел на впечатляващи гледки в най-големите и богати аквариуми на планетата ни. Щукна ми съвсем спонтанно - в момент на отчаяние, на чувство за безсилие и неудовлетвореност, че потискам всички свои пориви и енергии заради себеотрицание към близки и безпределно бачкане за тях. За капак - естествен резултат от тревогите, саможертвите - болести ми причиняваха ужасни болки и драстично ограничаване на движенията. Така намерих пътя към едно ново и изключително вълнуващо изживяване. И много опасно.
Екстремното спускане на дъното на Тихия океан в архипелага Раджа Ампат, Коралово море и в Новогвинейско море, наричано Бисмарково море, бе истинска победа над самата мен. И понеже не се задоволявам със средни положения, реших не просто да се гмуркам - скуба дайвинг, а да стигна до самото дъно на Коралово море и Тихия океан, да стъпя и да се поразходя там.
В най-източните части на Папуа-Нова Гвинея се намира Туфи Дайв Ризорт. Мястото се слави като вълнуваща туристическа дестинация за любителите на гмуркането, а условията са отлични през цялата година. Видимостта под водата е значителна, а кораловите рифове – невероятни! Самият курорт е разположен в живописна местност, където множество заливи се врязват дълбоко в сушата, образувайки фиорди.
Коралово море е второто по площ море на нашата планета (след Филипинско море). През 2003 г. архипелагът Раджа Ампат в Западна Папуа Нова Гвинея е вписан в списъка на световното, културното и природно наследство на ЮНЕСКО. Това не е случайно. Именно тук е регистрирано най-голямото разнообразие от морски животни на нашата планета. Освен това Раджа Ампат притежава най-богатата рифова екосистема в света и е едно от най-красивите места за гмуркане. Видяхме в изобилие удивителни създания - 1500 вида риби, 550 вида корали, 700 вида мекотели. Именно от това място произхождат повечето видове корали, защото океанските течения разнасят яйцата им из целия Тихи океан - 80% от всички видове корали на планетата ни произлизат именно от Раджа Ампат. Този рай на изобилието за щастие все още е девствен, защото населението, което го обитава, не причинява вреди на околната среда – едно изключение в съвременния свят.
В колкото по-добра физическа форма си, толкова по-лесно ще ти е гмуркането, а аз бях след операции, една от които на рамото и всяко движение бе съпроводено с ужасна болка. Обаче, когато ми влезе муха в главата, кръвта ми закипява и не мога да мисля за нищо друго.
Спускането под вода крие рискове и те не трябва да се подценяват. Баротравмата - „пръсването“ на белите дробове, най-често става поради внезапно изкачване нагоре и неправилно дишане. За да не ти се случи, дишаш спокойно, на кратко вдишване и дълго издишване. Особено когато изплуваш. Там долу, под водата, е много трудно да изравниш налягането. Неслучайно опитни хора (а аз не съм) се прощават с живота при гмуркане.
Първият екстремист, успял през 2001 г. да слезе на 300 м под вода, е Джон Бенет. Жертва на декомпресията, той едва не умира по пътя си нагоре, но все пак успява да изплува жив на повърхността. Много водолази са намирали смъртта си при дълбочинни гмуркания. Ужасен бе краят на гмуркачката Бригит Леноар, чийто световен рекорд за жени от 214 метра все още никоя дама не се е осмелила да подобри. При едно спускане през 2010 г. в опит за подобряване на собствения си рекорд Леноар вдишва чист кислород и умира. Това става на дълбочина 147 метра пред очите на колегата й Паскал Бернабе.
Българката Теодора Балабанова загина в Гърция при опит да подобри рекорд на „Гинес“ за дълбоко гмуркане в открити води. „Направихме много усилена и сериозна подготовка, дайвът тръгна перфектно, достигнахме дълбочината, плувахме нагоре, даже с известен консерватизъм и нещастието се случи на 40-ия метър, вече в крайната фаза на дайва, където проблеми с ухото предизвикаха вертиго у Теодора, а по-късно и при мен“, коментира съпругът й след трагичния инцидент. Балабанов обяснява, че вертигото е състоянието на дезориентация: всичко се върти, човек не знае къде е горе, къде - долу, и какво става. „Това е все едно да ви качат на въртележка и да ви въртят със 100 км/ч“, дава пример той. Научно казано, алтернобарното вертиго е състояние на поява на преходен световъртеж по време на спускането или изплуването поради асиметрична промяна на наляганията в двете средни уши.
Едно от най-ужасните неща е, че на такава дълбочина не можеш да помогнеш на своя приятел и колега. Водолазът е достатъчно натоварен с бутилки и не е възможно да тегли нагоре допълнителна тежест. Напълно признавам, че е много трудно и рисковано. При работа с апарати със закрит цикъл може да се получи загуба на съзнанието, когато при завършване на гмуркането водолазът се превключи от кислород на въздух. Тази загуба на съзнанието или причерняване (blackout) се счита, че се дължи на мозъчна хипоксия. Острата хипоксия може да спре нормалното развитие на всички клетки в тялото и евентуално да ги убие.
На големи дълбочини не трябва да се гмуркаме с кислород, защото той става отровен и настъпва азотно опиянение. Ето защо аз и синът ми си направихме шлем, свързан с траймикс – специална смес от газове.
И това са само нищожна част от многобройните рискове. Слушайки тези ужасяващи истории, човек се пита какво кара някои хора да се спускат все по-надолу и по-надолу в необятната морска шир. Отговорът ми е - това е битка със себе си. Не побеждаваш никого, освен самия себе си. Това е логиката на всеки „екстремист“, в това число и на дайвърите. Преди да разширите подводните си хоризонти, първо трябва да се научите да се справяте със себе си.
Как да си чистя маската, когато в нея проникне вода? Как да „разговарям“ с водача? Научавам изключителни важни неща и основните знаци в езика на водолазите. Те са унифицирани за цял свят, независимо дали се гмуркаш в Атлантическия, Тихия океан или някое море. Комуникацията под водата се извършва със знаци с ръце, като те са стандартни за целия свят, така че, независимо от различната националност, другите водолази да ви разберат. Всеки водолаз трябва да ги знае! „ОК, Провери налягането, Стоп, Внимание, Потапяне 50 bar. (резерва), Проблем с изравняването, Изплуване, Проблем, Нямам въздух , Уморих се, Free-flow, Вие ми се свят, Доближи се до партньора, Отвори ми резервата, Студено ми е“, са основни жестове под водата.
Подписвам декларация за това, че знам в какво се забърквам, и пристъпвам към екипирането.
Хелият има няколко предимства при използването му като компонент в дихателните смеси. Това е неговата нетоксичност и затова се използва като заместител на азота за дълбочини, при които азотът става токсичен. Той е седем пъти по-малко плътен от азота, което намалява съпротивлението при дишането и облекчава дихателната дейност при високо налягане. Азотът става наркотик при парциално налягане над 3,61 - това е приблизителна дълбочина от 30 метра.
Коремът ми е свит на топка, но умът е спокоен. Не! Умът ми няма навика да бъде под водата. Този фактор ме кара да дишам учестено истерично, което може да е фатално. Късно е, няма връщане нагоре. Шокирана съм, че водата ме дърпа все по-надолу и не мога да преодолявам съпротивлението... сякаш не преминавам през вода, а през бетон, дори имах болки в тялото, защото налягането при потапяне се изменя много повече, отколкото при издигане във въздуха. Това е така, защото водата е много по-плътна от въздуха.
При потапяне, налягането се изменя много по-бързо - това се получава и от това че водният стълб над нас “тежи” много повече. Съответно във въздуха ние понасяме атмосферното налягане, което е причинено от тежестта на въздуха - макар че не го виждаме той има тегло, което е около 1,2 кг/куб. м. При потапяне налягането на водата расте с 1 бар на всеки 10 м. Това е налягането, което изпитваме върху себе си на 10 м. Иначе казано, на 10 м налягането се удвоява, на 20 м се утроява, на 30 м се учетворява и т.н.
Поемаме към дълбочините. Абсолютна тъмнина, тонове вода се опитват да те смажат, дъното те дърпа и, ако загубиш контрол, с шеметна скорост се понасяш надолу. Всеки миг с теб може да се случи непоправимото. В цялото екстремно преживяване декомпресията е най-трудна. Не дишаш ли точно определени газове на дадена дълбочина, осигурени от бутилките, тялото реагира незабавно. Ако не се спазва това, вените се пръскат и човек умира.
Навлизам в дълбокото и почти веднага губя представа за разстоянието, което ме дели от повърхността. Първоначалната паника изчезва и изведнъж в тялото ми се разлива тотално спокойствие. Такова, каквото никога не ме е обземало на сушата. Още с първите метри изпадам в еуфория от това, което виждам. Живот навсякъде. Риби, които се движат на потоци, без да ми обръщат внимание. Всичко, което съм и не съм си представяла.
Носенето в безтегловност ме кара да се чувствам по-свободна от всякога. Губя представа за времето, за пространството и законите, които ме задържат на сушата. Уравновесеното дишане се превръщат в единствената ми природа. Виждам толкова много неща. Проумявам факта, че под водата всичко се вижда увеличено и фиктивно приближено, което си е страшничко. И... огромна риба стремглаво плува право към мен.
Внезапно водата става много судена, а ушите силно ме заболяват, сигурна бях, че тъпанчетата ми ще се спукат.
По време на спускане от повърхността до 10 метра, налягането се увеличава двойно и обемът на газа в затворените кухини на тялото се намалява двойно. Докато при спускане от 30 до 40 метра (също 10 метра) налягането се се увеличява с 25% и обемът на газа се намалява само с 20%. Поради това баротравма е по-вероятно да се случи близо до повърхността. С увеличаване на дълбочината, силната болка в ушите вече не се търпеше...
Ужасно бучеше, сякаш там долу имаше много Игуаси и Ниагари. Не се издържаше! Освен страха от някои обитатели - и този тътен... Под водата звукът се движи 4 пъти по-бързо и често имаме усещането, че звукът идва отвсякъде. За сведение, скоростта на звука във водата е 1485 м/сек, а във въздуха - 340 м/сек!
Водата е по-студена. И така разбирам, че съм на по-дълбоко. Водолазът водач ми прави знак с ръка „надясно“ или напред и заплуваме в тази посока. През цялото време се страхувах, че водата ще отнесе шлема от главата ми, свързан с комбинация от газове, за да мога да дишам. На всички снмики се вижда, че водата е вдигнала шлема и закрива долната част на лицето ми.
Гмуркането те кара да се чувстваш жив, много жив, още по-жив. Всичко друго спира да съществува. Според мен, много е важно да те е страх точно толкова, колкото трябва. Прекалено големият страх или прекалено малкият са опасни. Страхът е полезен, защото те концентрира и те прави по-внимателен.
Бях свидетел на това как хора с опит и безстрашие правят големи глупости под вода. И с това застрашават живота си. Да не забравяме нелепата смърт на един млад, красив и сърцат, любим на целия свят австралийски ловец на крокодили Стив Ъруин, който загина, НЕ ОТ КРОКОДИЛ, а след като огромен скат заби шилото си в тялото му няколко пъти.
Върховна свобода в свят, в който ти си гост и нищо друго. И където отвсякъде те дебнат опасности.
И този път Всевишният беше с нас, помагаше ни и нашата подводна авантюра се увенча с хепи енд. Екстремното преживяване е незабравимо! Разгледахме красотата на подводния живот и под водата дишахме както рибите. Бяхме в собствен National Geographic, в собствено 3D измерение. Това е един друг свят, до който малко хора могат да се докоснат. Гмуркането, летенето, доближаването до хищник сред природата и пр. променя мисленето, отношението към земните неща. Опасните ми опити не са просто занимание, а философия, благодарение на която неведнъж съм оцелявала.
За да дишаме и ходим на дъното ние използвахме шлем, който ни позволяваше да дишаме на дълбочина. Усещането е като ходене на Луната. На дъното всичко е тишина и хармония. На тази дълбочина си толкова малък и зависим, че разбираш колко дребни са били проблемите ти на повърхността. Чувстваш се на границата между две измерения, действат само инстинктите ти за самосъхранение. Все едно, че си отишъл при Господ и чакаш решението му дали да те пусне да изплуваш нагоре.
Към природата се отнасям с уважение и знам колко малък е човек пред нея. Навсякъде при всички наши пътувания ни предупреждаваха: “Пазете подводния свят - никога не вземайте нищо от там със себе си - само снимки.“ А за красотата на подводния свят може да се разказва много. Наслаждавахме се на магнетичното царство и на спиращите дъха гледки, които виждахме под водата. Това е един друг свят, съвсем различен от земния. Подводният свят тук е изумително богат, фантастично красив, но и опасен. В него се срещат и акули, и морени, трудно забележими поради специфичната си окраска. Морената е много опасна и тъмна. А когато не е в стадо и е единак е много агресивна, също като слон, когато е единак. Много дайвъри са се удавили, когато морена ги завлича в дупката си и не може вече да изплуват.
Бяхме близо до риба-камък и риба-лъв, която е много красива и недай си боже да не устоиш да я докоснеш или допуснеш близо до себе си. Убождането и е токсично и много болезнено. Хората умират, защото губят съзнание от нейната отрова и ... се удавят. Каменната риба се слива с коралите и можеш да я настъпиш или пипнеш. Тя е една от най-отровните риби в света. Имаше и риба-крокодил, тя пък се слива с пясъка. Видяхме едни от най-отровните риби - риба-скорпион, наричат ги още скорпена (Scorpaena). Убождане от морска звезда трънен венец причинява невероятна болка... Да попаднеш в пипалата на тукашна медуза е болезнено. Имаше риби тригърфиш (Triggerfish) - огромни, плоски; жълти риби с гигантски предни зъби. Костенурките бяха в период на разможаване и затова изключително агресивни. Там, където имаха гнезда, не позволяваха да припарим и си ги бранеха. Единственото спасение от тях е бързо да се махнеш от територията им.
Рай, ама опасен!
Ето защо основното правило е да не се пипа нищо, предизвикващо любопитството ни, и по възможност да сме с костюм, който закрива ръцете и краката. Кристално чисти води, многоцветни и екзотични подводни обитатели. Предизвикателството да пипаме бе голямо. Красотата те увлича и искаш да я докоснеш, като дете да опознаеш новия свят, но... това можеше да ни коства живота.
Имаше банерфиш (bannerfish), много любопитни са, ако могат да влязат в обектива ще го направят. Приличат на ангелските риби. Двойката ангелски риби правят всичко заедно – плуват, ловуват и отбраняват своята територията от други двойки. Партньорите формират много здрава връзка по между си, която трае през целият им живот. Имаше риби фузилия (fusilier), цели общества, трябваше да ги разбутваме. Под привидно спокойната повърхност се крие изключително богатство на корали и живот. Но за да направим хубави снимки и видеа е необходима добра техника. Нашето апаратче GoPro не беше такова, обаче при следващи гмуркания използвахме качествена камера под наем.
Видяхме невероятни форми на корали. Дpeвнитe eгиптяни ca пocтaвяли ĸopaл в гpoбницитe cи зa зaщитa oт злитe дyxoвe, вяpвaйĸи чe вcяĸo пapчe ĸopaл cъдъpжa ĸaпĸa oт бoжecтвeнaтa ĸpъв. Cпopeд гpъцĸaтa митoлoгия, ĸoгaтo Πepceй oтpязaл глaвaтa нa Гopгoнa Meдyзa, няĸoлĸo ĸaпĸи ĸpъв пaднaли в мopeтo и cъздaли ĸopaл. Дpeвни зaпиcĸи нa xиляди гoдини paзĸpивaт, чe ĸopaлът ce e изпoлзвaл зa изpaбoтĸaтa нa дeĸopaтивни пpeдмeти нa изĸycтвoтo и бижута.
Коралът не е нито камък, нито растение. Това са скелетните останки на морските животни, коралите са животни. Коралите успокоява емоциите и носят вътрешен мир. Чepвeнитe и бeлитe ĸopaли oтдaвнa ce cмятaт зa пoлeзни в лeчeниeтo нa пcиxични зaбoлявaния и aнeмии. Уĸpeпвaт ĸpъвoнocнaтa cиcтeмa и ĸocтитe нa тялoтo. Moжe дa ce изпoлзвaт и зa cтимyлиpaнe peгeнepaциятa нa тъĸaнитe.
Корали цветно зеле, корали еленови рога, корали акропора - чудно животно, достига 5 метра само за 9 месеца. Образува огромни колонии.
Виждаме морски спринцовки, сърцевиди с два сифона: от единия влиза вода, от другия изкарва вода и се хранят с планктон. Толкова са красиви! Лилави, жълти. Горгони - червени ветрила. Коралът горгона бива наричан ветрилото на Нептун. Може да бъде и жълт, освен червен. Погледът ни е прикован от анемонии - тук те са различни видове. Мислих, че това е корал, но после от водача разбрах, че анемониите са безгръбначни. В тях се криеха красиви рибки-клоуни. Те пленяват кинолюбителите и учените, а за анемониите са същински дар Божи.
Рибите клоун са наречени така заради ярката си окраска (от наситено моравокафяво до оранжево, червено и жълто), често пресечена от строги бели или черни линии, която им придава сходство с гримираното лице на клоун. Двайсет и девет вида риби клоун обитават рифовете от Източна Африка до Френска Полинезия и от Япония до Източна Австралия, като най-голямо е разнообразието им по северното крайбрежие на Нова Гвинея в Бисмарково море.
Рибите клоун са известни и като „анемонийни риби", защото не могат да оцелеят без анемония-домакин, чиито парливи пипала защитават рибките и хайвера им от натрапници. Все още е загадка как точно рибката успява да избегне парливия контакт с анемонията. Има предположение, че отделя слуз, която я предпазва. Защитена по този начин, рибата клоун се превръща в придатък на анемонията и в допълнителна защитна преграда срещу видовете, които се хранят с полипи - например рибите пеперуди. Каквото е добро за рибата клоун, е добро и за анемонията - и обратното.
Рибата клоун дори стана кинозвезда. „Търсенето на Немо“ - филм на „Пиксар" със сценарист и режисьор Андрю Стантън, спечели „Оскар“ за най-добра анимация през 2003 г. Благодарение на Немо - риба-клоун от вида Amphiprion percula - милиони деца по света опознаха една удивителна тропическа екосистема: кораловия риф и неговите обитатели.
Слънцето е изключително ярко и всичко под водата се вижда прекрасно, не е нужен фенер както при други дестинации. Виждаме box-fish - риба куфарче, риба-балон, която при опасност се надува, голи охлюви, риба-игла, която е с красив жълт цвят. Поразихаме гигантските миди тридактна (Тridacna gigas). Диаметърът на черупката може да достигне до 1,2 метра, а масата на най-големите екземпляри надминава 200 кг. Продължителността на живота им често надминава 100 години...
Плувахме с манти, известни още като скатове. Величествени същества. Поне 4 метра дълги. Те са като пречиствателни станции. Плуват с отворена уста и ядат паразити. Хигиеинизират водата. Отдолу са с бели кореми, а отгоре са черни. Толкова елегантни и огромни! Манта, скат или гигантски морски дявол (Manta birostris) са опасни, не само заради отровния си шип. Ударът от скат е със силата на електрически ток - до няколко десетки волта.
Интересните факти за рибите са толкова много, че ще е трудно да изброя всички от тях наведнъж:
- Най-бързата риба е рибата-меч. тя може да плува в моретата и океаните със скоростта на кола, която е в бързата лента на магистралата.
- Най-бавната рибата - морското конче, което се движи толкова бавно, че, гледайки го отстрани, можем да кажем, че е в латентно състояние.
- Най-отровната риба в света е Synanceiidae или рибата-камък. Захапката на морското чудовище причинява шок, парализа и дори смърт, ако в първите няколко часа след отравяне не се предприемат действия.
- Като цяло, летящите риби могат да „летят“ в продължение на 50 метра, но е имало случаи, когато някои екземпляри са кръжали над водата в продължение на 200 фута. По време на полета тези риби могат да достигнат височина от 6 метра.
- Рибите могат ... и да се удавят. Както и човека, така и рибите се нуждаят от кислород. Ако във водата има разтворено малко количество кислород, рибата просто ще се задуши.
Човешката реч е безпомощна да опише цялата тази красота и преживяване! Цветовете и съществата са нереални.
Снимки: Авторката
