Снимка: OpenVratsa.bg
От хилядолетия хората искат да разкажат своето битие, история и вярвания писмено. Различните култури са използвали най-разнообразни знаци и форми, с които да предават желаните от тях послания. Коя обаче е най-старата писменост и къде се е зародила тя?
До момента находките сочат, че тъкмо по българските земи, заедно с териториите на други балкански държави като днешна Румъния, Сърбия са люлката на първото систематизирано писмо. Учените го наричат Дунавска протописменост и я датират от около 6000 до 3500 г. пр. Хр.
Един от най-популярните образци за Дунавската протописменост е плочката от Градешница. Тя е открита в края на 60-те години в село Градешница, близо до Враца, при археологически разкопки, водени от Богдан Николов. Плочката е намерена в едно от жилищата в праисторическо селище. Тя е сива на цвят и има знаци от двете си страни. До момента не е реставрирана, състоянието й е сравнително добро, а днес може да бъде видяна в Регионалния исторически музей в град Враца.
За сравнение, най-старите египетски йероглифи, които са намерени до момента, са от 3200 г пр. Хр. Писмените знаци от Градешница са поне с 1000 години по-стари и от шумерските. Малката глинена плочка преобръща познатите представи за хронологията на световната писменост.
Поради липсата на повече образци думите върху плочката от Градешница все още не са разчетени. Изследователят Марко Мелини е написал пространна статия, в която разглежда различни теории и варианти за значението на текста, изписан върху плочката.
Други известни находки от Дунавската протописменост са печатите от българското село Караново и табличките от румънското село Тартария.
