Необикновен скален комплекс от гигантски костенурки са „приютили“ Източните Родопи край кирковското село Фотиново. Скалните „скулптури“ се простират на повече от 2 декара и пътят до тях е малко известен дори на местните жители.
Феноменът бил открит случайно от чуждестранен турист - той бил впечатлен от гледката и направил снимки, които качил интернет, признава кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман.
Според археолога проф. Ана Радунчева, която е посветила повече повече от 30 години в изследване на древните светилища на територията на Източните Родопи, каменните форми са дело на цивилизацията на Каменната епоха, обитавала планината през 3-4 хилядолетие преди Христа. Нейно дело са и повечето мегалитни обекти в региона.
Огромният скален масив се намира край шосето - след завоя по моста след с. Крилатица в посока Фотиново. Формите в скалите, които видимо са дело на човешка ръка, удивително наподобяват водни костенурки. Те са много на брой, като три от костенурките са ясно различими, а от четвъртата са останали улеите, които маркират плавниците и главата на каменното земноводно. Най-голямата фигурите е с размери 7,6 на 5,35 метра. При изработката на изображенията праисторическите ваятели са използвали релефните дадености на скалата, която изглежда като шлифована.
Още от пръв поглед се вижда изградената водоотводнителна система, която е съхранила скалата от разрушаване. Крайниците, главите и опашките на някои от костенурките са част от улеите. Те служат за оттичане на водата, която е извирала от по-високо място отвъд шосето и е отивала надолу, където минава реката.
Това е най-голямото скално изкуство от хоризонтален тип, което може да се види в България. Скалните „скулптури“ се простират на площ, по-голяма от 2 дка. Досега не е било научно документирано. Според археолозите цялостно проучване на скалния феномен ще доведе до допълнително разяснение относно религиозно-митологичната система на хората от енеолита.
Не се знае и каква е била ролята на гигантските костенурки през древността. Според една от теориите за произхода им, те са жертвеници, върху които се е гадаело за бъдещето. „Прогнозите“ се определяли с помощта на доста сложна на вид система от улеи по „телата" на костенурките, която отвеждала кръвта на жертвеното животно в резлични посоки. Друга версия предполага, че скалните фигури са древни леярници, тъй като рудодобивът и леярството са занаяти, познати от векове в района.
Учените прогнозират още, че тези каменни светилища са оставени от първата цивилизация в света, съществувала много преди траките. Те са истинско богатство за науката, което тепърва предстои да се изучава и популяризира.
