Какво свързва един малък родопски манастир с ордена на тамплиерите? Къде е крепостта, заплела в стените си историите на траки, римски воини и велики български царе? Къде за първи път образите на Св. Св. Кирил и Методий са били изографисани като като проповедници и покръстители на българския народ? Красивите български манастири ще ви разкрият отговорите на тези и на много други интересни въпроси и ще отгърнат пред вас страниците на вековните си премеждия.
Асенова крепост, Кръстова гора, Бачковски манастир, Горноводенски манастир, Араповски манастир... Ако тръгнете от там, където Родопите докосват Тракийската низина, ще можете да посетите само в рамките на 1-2 дни знакови за българите и българщината места, да видите изключителни редки реликви, да се насладите на прекрасни произведения на православното църковно изкуство и да се потопите в свят на чудотворни икони, велики подвизи и легенди за победа и изцеление. Българските крепости и манастири, преживели възходи и и разруха, но винаги ревностно пазещи съкровищата на историята, за да я предадат на следващите поколения!
В която и посока да тръгнете от Асеновград, след минути можете да стигнете до български манастири. А в рамките на самия град пък е Асеновата крепост. Това без съмнение е най-интересният и най-дълго просъществувал паметник на културата в Асеновград, като се смята, че градът е възникнал около крепостта. Според археолозите, там е съществувала крепостна стена още от времето на траките, която по-късно е била използвана през римската и ранновизантийската епоха. Крепостта е изградена на непристъпна скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието, по времето на византийския император Юстиниан Велики през VI в. Превзета е от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход и е полуразрушена.
Възстановена от Иван-Асен II след битката при Клокотница през 1230 г., за което свидетелства камененият надпис на входа на крепостта. Тогава тя преживява своя най-голям разцвет и поради стратегическото си положение дори разполага със собствена армия и администрация. При падането на България под османско владичество е почти разрушена. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка“ - такава, каквато я познаваме. Тя функционира и до днес, а около оцеляването ѝ през вековете има какви ли не предания.
И за да осмислите най-пълно посещението на това място, непременно стигнете до най-високата част на крепостта и хълма. Ще бъдете възнаградени с наистина впечатляваща гледка: в едната посока долината на р. Чая, навлизаща в гънките на зеления безкрай и синеещите се в далечината върхове на Родопите, а в другата - Тракийската низина, благодатна и пълна с живот. А малко преди крайната точка на изкачването ви има и телескоп - поглеждайки през него, можете да видите детайли от тази омагьосваща панорама.
Ако тръгнете на запад от Асеновград, през квартала Горни Воден, можете да стигнете лесно до Горноводенския манастир "Св. Св. Кирик и Юлита".
Манастирът се намира сред красива широколистна гора, в подножието на северните склонове на Родопите, а над него се извисява скален венец от варовикови скали, в чието южно подножие извира лековит извор – манастирско аязмо с параклис. Съществува още от Средновековието, като многократно е разрушаван и опожаряван. Манастирската църква е паметник на културата с изключителна стойност.
Целият храм е изписан с близо 900 кв. метра прекрасни възрожденски стенописи, а шест от големите иконостасни икони са рисувани от самия Захари Зограф. Сред великолепните произведения на изкуството, които ще видите, са големият позлатен дърворезбен иконостас, владишки трон и величествен автентичен балдахин. Въпреки че църквата е православна и изографисана във възрожденски стил, и днес са запазени следите и символите на рицарите тамплиери - забулени в тайна, често те остават незабелязани от непросветения посетител. Загадъчни каменни плочи – розетки, тамплиерски кръст на главната порта, пентаграми върху малките кръгли прозорци на църквата - това са само част от тайните, свързани с многовековната история на манастира.
В противоположната посока, на изток от Асеновград, по пътя за Първомай и само на 6 км от града пък е Араповският манастир „Света Неделя“. Той е основан през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово.
Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство (1856 г.), без да има останки от съществуването му преди това. Построен е от родопски майстори-строители, ръководени от Стоян Узунов (Гудевски). Няколко години по-късно в манастира е основано и новобългарско училище с около стотина ученици. Не след дълго игуменът на манастира Герасий Левкийски организира тук и таен революционен комитет. Има данни, че по време на Априлското въстание тук е пребивавала майката на Иван Вазов, заедно със своите деца. Опожарен е по време на Руско-Турската война и напълно възстановен по-късно.
Стенописите в храма са изключително интересни, защото за първи път се разчупва канонът при представянето на житието на Св. Св. Кирил и Методий. Двамата братя са изобразени като създатели на славянската азбука, покръстители на Св. цар Борис І и просветители на българския народ. В храма се пази и стара икона на Св. Богородица, за която се смята, че е чудотворна - много хора от цялата страна посещават манастира именно заради нея. В близост до северната порта на манастира се намира аязмото, от което, според местно поверие, блика лековита вода, полезна при очни заболявания. В двора може да видите триетажна кула, която според местно предание е построена от легендарния Ангел войвода – смел хайдутин, защитавал народа от османците. В кулата днес има музей на Ангел войвода и четата му. Манастирът е действащ мъжки манастир, а в двора му можете да закупите сувенири, изработени от монасите.
Само на около половин час път от Асеновград, по посока на Смолян е вторият по големина манастир в България - Бачковският манастир. Манастирът е основан през 1083 г. от високопоставени византийски военачалници, грузинци по произход. Както повечето български манастири, е бил ограбван и разрушаван няколко пъти. Единствената запазена сграда от XI в. е църквата-костница, намираща се на около 350 м от днешния манастирски комплекс.
Възстановяването на светата обител е започнало в края на XVI век. Църквата „Св. Богородица”, построена през 1604 г., пази и до днес един от най-старите позлатени дърворезбовани иконостаси в страната. Сред големите богатства на манастира е и чудотворната икона на Св. Богородица. Дело е на неизвестни майстори и не може да се датира точно, защото е покрита почти изцяло със сребърен обков с надпис от 1311 г. Според византийски предания от XIV в. тя е автентичен образ на Божията майка. В по-малкия южен двор се намира църквата „Св. Николай”, построена през 1836 г. и изографисана от Захари Зограф. Изнасянето на чудодейната икона до местността "Клувията" е ежегоден ритуал на втория ден от Великден. На територията на манастира има още една църква - "Св. Архангели", построена по всяка вероятност през ХII век. Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от емблематичните произведения на живописта от средата на XIV век. Впечатляваща е и Старата трапезария на манастира, чиито фрески могат да бъдат поставени сред най-добрите образци на църковната стенопис.
След посещението на манастира си подарете и разходка до Бачковските водопади, намиращи се само на петнадесет - двадесет минути пеша. Те се намират в района на Природен резерват Червената стена. Мястото е вълшебно, пълно с живот и зелена омая, а самите водопади са едни от най-красивите у нас - сякаш се срещате с някакъв малък приказен свят, намиращ се сред подобните на амфитеатър скали и различен от всичко наоколо.
Навлизайки все по-навътре в пазвите на Родопите, ще стигнете и до Кръстова гора. Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, почитано и любимо място на поклонници от цял свят. Много легенди се носят за това свято място, но основната причина Кръстова гора да привлича толкова много вярващи е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст.
В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, а от нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостоли. През 1936 г. Цар Борис ІІІ е дарил на светата обител 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята.
Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който, според преданието, също има лековита сила. При посещението си не пропускайте да си налеете свята вода от аязмо “Гълъбичката” или от аязмо “Очкото” - за него се носи поверие, че когато някой се кара и повишава глас, водата спира да тече.
Можете и да минете под клоните на “Дървото на греха” – така натрупаните грехове биват опростени, да завържете конец за някой от корените на целебното дърво за изцерение и ако наистина силно вярвате, според монасите, ще видите върху някой от камъните изображение на кръст. Цялата атмосфера около Кръстова гора е изпълнена с хармония и светлина, а заради голямата надморска височина – 1554 м, наистина оставате с усещането, че сте по близо до Бога и величието на природата. Вярва се, че ско преспите на Кръстова гора в определен ден от годината, болестите и нещастията ще си отидат завинаги от вас.
