Родопите - величествени и омагьосващи, разказващи историята на нашите земи от най-древни времена. Тракийски светилища, тайнствени пещери, древни ритуали, легенди за любов и антични богове – това са приключенията на времето, записани в земята на Източните Родопи. Перперикон, Татул, пещерата „Утроба“, Каменните гъби, Каменната сватба...
Само няколко стъпки по една крепостна стена ще бъдат скок между различни хилядолетия, едно единственно късче мистериозен камък ще превърне водата в еликсир, един град отпреди 100 години ще се възроди, а траките ще пратят пред очите ни точно в 12 на обяд слънчев лъч, предназначен за утробата на тяхното светилище.
Това са само малка част от чудесата, през които ще ви преведе машината на времето, ако се потопите в света на Източните Родопи и се вслушате в биещото каменно сърце на историята!
Първата спирка е край с. Бели пласт, в местността „Каменните гъби“. Още в миналото селото е било известно с три неща – с лечебната вода, която е извирала в близост до кариерата за добив на зеолит, с дълголетието на жителите си и с каменните гъби. Каменните гъби са прекрасна скална композиция от неповторими форми и багри. Заемат площ от 3 хектара и са обявени за природна забележителност през 1974 г. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м. Интересното е, че пънчетата им имат розов цвят, а шапчиците - зеленикав.
Розовият цвят се дължи на минерала клиноптилолит, по-известен като природен зеолит. Заради граничещите му с вълшебство свойства е обявен за минерал на ХХ век. Поставен във водна среда, той елиминира всички вредни за човека вещества от нея, включително и радиоактивно замърсяване. От древни времена хората тук „подмладяват” водата със зеолитов камък и я пият като лек и за сила на организма. Не забравяйте и да вдигнете очи към небето, тъй като защитената местност е дом на интересни видове птици, сред които са величественият орел змияр и египетският лешояд.
А само на около 15 км от неповторимия скален ансамбъл е Джин Тепеси - Върхът на божествата. Именно тук се намират останки на 8000 години от древен град и тракийско светилище - Перперикон. Светилището, извисяващо се на скален връх в Източните Родопи, се намира на 15 км североизточно от град Кърджали. Състои от четири части, представляващи съвършена композиция – крепостна стена, акропол, дворец и предградие.
Мегалитното светилище датира от IV-V век преди новата ера и за него се смята, че е прочутото в древността светилище на Дионис. На това свещено място древните траки са поднасяли дарове на боговете, а по виното, което са изливали по жертвениците, са гадаели своето бъдеще. От времето на Троя и Микена датират крепостните му стени и зидове – свидетелство за времето, в което Перперикон преживява своя най-голям разцвет. Вътрешността на Акропола е осеяна с жилищни сгради и храмове, като приземните етажи са изсечени направо в скалите.
За да влезете в двореца-светилище, трябва да преминете през две порти, които са го пазели от вражеско нападение. Самият дворец е с уникална архитектура, простира се на площ от 10 000 кв. м и във вътрешността му досега са открити над 50 помещения и зали. Мистичният хълм разкрива пред очите ни многобройни пластове от нашето минало и можем само да гадаем още колко тайни крие, тъй като разкопките все още не са завършени – учените продължават всяко лято да допълват страниците на историята на божествената скала.
От другата страна на Кърджали, на изток от Перперикон се намира още една природна забележителност - Каменната сватба.
Геоморфоложкият феномен е впечатляващ по същност, а въображението го е свързало с живота и е вплела в него легенди за любов, вярност, поквара и възмездие. Представлява изключително красива група от множество каменни пирамиди, които народната фантазия е оприличила на сватбено шествие и ги е вплела в легенда за борбата между доброто и злото, която ще направи посещението ви още по-вълнуващо. В застиналата от милиони години процесия всеки може да открие различни фигури - на хора, на птици, митични зверове и домашни любимци. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 метра. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Особено на залез разноцветните скали в пастелни тонове създават наистина усещане за вълшебство и често влюбени двойки се разхождат в местността, сякаш мястото е наистина омагьосано. Територията от около 40 декара край село Зимзелен, където се е формирали тези уникални скални групи е обявена за Защитена местност още през 1974 година. Скалите са формирани преди близо 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Освен красиви природни форми, те са и учебник за геоложкото минало на планетата ни.
Друг скален феномен в тази част на Родопите е мегалитното светилище край село Татул, на около 15 км от Момчилград.
Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград, е един от най-величествените мегалитни паметници на територията на България. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр. Хр. Скалата с форма на пресечена пирамида, приютила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към странен “саркофаг”, който се счита за символичен гроб на покровителя на Родопите – Орфей. Изграждането на светилището е извършено с много прецизност и познание относно космическите движения и местоположението на небесните тела, което свидетелства за високата степен на развитие на тази цивилизация - по време на пролетното и есенното равноденствие се наблюдава как слънцето прониква през точно определени за това улеи. В Татул са открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и молитви към боговете, а от пепелта им са изровени стотици предмети, свързани с древните култове и предания. Освен всичко останало, от тук се открива и неверочтно красива гледка към планината и долината на река Арда, която спира дъха и е истински празник за сетивата.
На 20 км от Кърджали, край село Ненково се намира още едно тракийско светилище - пещерата „Утробата“. Пещерата не е лесно достъпна. Освен тесния и стръмен път до нея, влизането в самата пещера е само по себе си предизвикателство - до входа ѝ се достига по стръмна дървена стълба. Има изградена добре поддържана екопътека до пещерата и навес в близост до входа, където може да се приготви храна. Самата пещера наистина има форма на женска утроба. Археолозите не са единодушни, но най-застъпено е схващането, че това е тракийско светилище, посветено на великата богиня-майка, датиращо от XI - Х в. пр. н. е. В дъното на пещерата има издълбан олтар, висок малко повече от метър, а в горната част - пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч.
В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се удължава до 22 метра и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа, потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещения брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. Във всички случаи култът е бил свързан и с много сериозни астрономически познания.Местните жители наричат пещерата "Тангардък кая" - "Гърмящата скала“. По средата на пещерата е издълбан полусферичен купол, който придава на акустиката на помещението особено звучене, реагиращо само на ниски мъжки гласове - по цялото протежение на кухината се разнася звук подобен на гръм.
Има поверие, че ако бездетна двойка посети пещерата и извърши определени ритуали ще се сдобие с чедо. Направени са изследвания, които дават основание да се твърди, че в пещерата съществува особено електромагнитно лъчение. Според руските метафизици, изследвали пещерата, от нея се излъчват електромагнитни вълни, които влияят на нервните възли и окончания в гръбначния стълб и по този начин създават в тялото нова енергия. В някои от предположенията на метафизиците дори се казва, че престоят в пещерата може да развие свръхспособности при хората като телепатия или самолечение. Те предполагат, че навярно заради енергийните вибрации древните траки са използвали пещерата за лечение, провеждайки някакви специални ритуал.
Освен че се намират в един регион - сравнително неголяма част от Източните Родопи, недалеч от Кърджали, тези скални феномени и древни светилища са обединени и от магнетичното си излъчване. Търсените научни обяснения, свързани с характерния геоложки и минерален състав дава логични обяснения на енергията и особеното чувство, което обзема всеки, който се докосва до тези места. Но въпреки това усещането за някаква особена, неподвластана ни сила, която витае наоколо, обзема почти всеки.
Ненапразно наричат Родопите най-магичната планина и с тях са свързани най-красивите легенди по нашите земи. Легенди за любов и вярност, за гордост и сила. Легенди за децата на планината.
