Извън плажа

Halkoliten 03.06.2018 osn

Невяна Троянска

В началото на 70-те години на ХХ век едно археологическо откритие разтърсва света – край Варна, в древен некропол от края на халколитната епоха, е открито златно съкровище, което прави на пух и прах всички известни теории за развитието на човешката цивилизация. То не е просто поредното българско злато – и тогава, въпреки желязната завеса, Панагюрското и Вълчитрънското златно съкровище обикалят от континент на континент и впечатляват чуждоземната публика с ювелирното си изящество.

Варненското съкровище става научна сензация, защото се оказва:

  • най-голямата група от златни предмети, откривана до момента в света – от 297 гроба, разположени на площ от около 7500 кв.м, са изровени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 килограма. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят;

  • най-чистото злато, сътворено от човешка ръка. Съдържанието на ценния метал в накитите е уникалнo – над 23,5 карата, и, според историците, показва изключително задълбочени познания на техниките за металообработка и завидни умения на майсторите-ювелири, каквито до момента не са били регистрирани при нито една друга находка от времето на халколита;

  • най-старото обработено злато в света, по-древно поне с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Паралелни изследвания чрез радиовъглероден анализ в научни лаборатории и институти в Япония, Западна Германия, Великобритания и СССР, извършени в средата на 70-те години, установяват, че предметите от Варненския халколитен некропол са били изработени в периода между 4600 и 4200 г. преди новата ера!

Дотогава историците смятат, че през периода VII-III век пр.н.е. Европа все още живее в новокаменната епоха, всички по-значими постижения по това време са ставали само на Изток, а първото злато се появява на Стария континент едва 2000 години преди Христа. Чудно ли е тогава, че само няколко години след откриването му, Варненският халколитен некропол е обявен за сензацията на ХХ век, а българските земи – за люлка на европейската цивилизация...

 

Откритието става случайно

Макар да звучи като художествена измислица, най-голямото археологическо откритие на миналия век е плод на случайността. За него нямат принос нито научни екипи, нито исторически експедиции. Човекът, оказал се в точното време на точното място, е 22-годишният тогава Райчо Маринов, а най-старото злато в света нощувало с дни в кутия от обувки в багера му насред полето.

Halkoliten 03.06.2018 Raicho

През есента на 1972 г. Маринов, току-що излязъл от казармата, бил командирован от родния Дългопол във Варна, за да прокопае километър канал за полагане на електрически кабели в западната индустриална зона на града. Една сутрин багерът обърнал дузина интересни предмети, които лъщели слабо на слънцето. „Взех ги за тенекиени дрънкулки и една по една ги събрах от пръстта“, разказа преди години пред медиите възрастният вече мъж. Сложил ги в кутията от новите си обувки, които купил предния ден.

Младежът държал „трезора“ с находките в кабината на багера, без да подозира, че откритието му ще обърне сензационно историята. След седмица, като се върнал у дома в Дългопол, показал „дрънкулките“ на родителите си, а те - на съседа проф. Димитър Златарски, директор на местния музей по нова време. Възрастният учен бил потресен от онова, което видял, и на свой ред се обадил на шефа на Археологическия музей във Варна - тогава д-р Иван Иванов. Под негово ръководство започнала работата за разкриване на халколитния некропол.

Halkoliten 03.06.2018 razkopki 2

Разкопките продължили без прекъсване през цялата зима. Учените копаели на ръка, редом с мъже, изтърпяващи присъдите си във Варненския затвор, стриктно надзиравани от милиционери. Когато Райчо отвел за първи път археолозите, за да им покаже мястото, където открил съкровището, по пръстта пак имало разхвърляни златни предмети. Отстрани обаче древните накити приличали на боклучави тенекийки, а хората, които минавали по близката пътека на път към работа в съседните предприятия, дори не ги забелязвали...

За откриването на най-старото злато в света, предадено на държавата, багеристът получил награда от 2500 лв. Години по-късно Райчо Маринов разбрал, че милиционер от участъка в съседното село Партизани дълго време го държал под око – следял изкъсо колко пари харчи, да не би да е укрил и изтъргувал нещо от намереното съкровище.

 

Златната сензация

Съкровището от Варненския халколитен некропол далеч не се ограничава само в периметъра на златните находки. Вярно, броят и теглото им са впечатляващи, но не по-малко значително е и разнообразието им - над 38 различни вида. Огромно обаче е и количеството артефакти от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 са от камък и мрамор.

Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени около 1100 накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката – над 650 глинени съда, е често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.

Halkoliten 03.06.2018 kupa zlato

Дори при днешните високи технологии тази техника е доста трудна, защото има опасност златото да се разтопи в пещта, където се изпича глиненият съд. Интересна е и украсата, открита върху позлатената чиния – свастика, най-древният символ, илюстриращ култа към слънцето.

Друг много интересен предмет, открит при разкопките, е златен бумеранг. Предполага се, че единствено в Австралия местните аборигени са използвали това оръжие, непознато за Европа.

Halkoliten 03.06.2018 bumerang

Най-впечатляващата и богата находка обаче е от т.нар. гроб № 43. В него е открит скелет на 40-50-годишен мъж, с висок за епохата си ръст от 170 см, атлетично телосложение и красиво лице, както изглежда от възстановката по черепната му конструкция.

Halkoliten 03.06.2018 glava jrec

Около костите били разположени 990 златни предмета с общо тегло около 1,5 кг. Дрехите на погребания са били изключително богато украсени, а и предметите, открити край него, дават основание да се предположи, че той е заемал високо място в обществото. В дясната си ръка, свита в лакътя, той е държал жезъл, символ на властта. На шията е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете, гърдите му и, вероятно, диадемата около главата.

От лявата страна на тялото е лежал лък, от който днес са останали само златните обковки. Освен тези царски знаци, в същия гроб са открити и множество медни и каменни предмети - медна брадва, длето, шило, игла, кремъчни ножове и глинен съд. Всичко говори за погребение на знатен вожд или жрец и за наличие на добре структурирано и йерархично общество….

Halkoliten 03.06.2018 jrec 600

Изследванията на варненските археолози не са открили по скелета следи от насилствена смърт. Характерна особеност на украшенията, намерени в гроба, е фактът, че златото не идва само от едно място. Част от накитите са от 23-24 каратово злато, но сред тях има и гривна - сплав от злато и сребро - „електрон“. Такава сплав се намира и в природата - подобно находище на електрон е открито в Мала Азия.

От находките във Варненския некропол се предполага, че населението, живяло по тези места е било предимно от скотовъдци. За това свидетелстват многото изображения от злато, които пресъздават бикове – животни, почитани в древността както символ на плодородието. Забележителна е връзката между това животно и фалическите символи, открити в гроб 43. Мястото на фалоса на погребания аристократ е маркирано със златно украшение под формата на напръстник.

Halkoliten 03.06.2018 maska

Учените са сигурни, че обществото, населявало земите на днешна Варна, е имало ясно изразена социална диференциация. Освен богатите гробове, има и такива без скъпа украса. Но за учените най-интересни се оказали празните гробове. В тях не са открити скелети, но са пълни с украшения от злато, бронз и керамика. Предполага се, че това са символични гробове на воини, загинали далеч от дома, без да могат да бъдат погребани в некропола. Скелетите са заменени от глинени маски, върху които са поставени златните предмети.

 

Думата имат учените

Съвсем скоро след откритията, свързани с Варненския халколитен некропол, сензацията гръмва по целия свят. За него археолог №1 на Обединеното кралство сър Колин Ренфрю пише:

„Очите ми щяха да изскочат от орбитите си при вида на златните огърлици, гривни и нагръдници, брадва от полиран камък с обвита от злато дръжка... Най-старото златно съкровище в светa, открито през 1972 г., не бе намерено в Шумер или Египет, люлка на най-ранната цивилизация и очевидно люлка на местата, където бихме очаквали едно такова важно откритие. То не дойде и от предколумбова Америка, прочута с богатите си златни находки. За голямо учудване на всички, то беше намерено в Североизточна България близо до привлекателния съвременен град Варна. И е на повече от 6000 години. Намирането на това най-старо златно съкровище изглежда потвърждава моята собствена теория, че праисторическите българи са изобретили металообработването, независимо от най-ранните металурзи в Близкия Изток....”

А принц Микаса, водещ японски археолог, през 1982 г. възкликва: „Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация!”

Halkoliten Smolenov 2 Custom

Някои археолози по значимост сравняват Варненския халколитен некропол с откриването на Троя, а изследвания на българския учен Христо Смоленов доказват, че най-старото обработено злато в света носи и изключителна ценна научна информация, закодирана в художествени форми.

Комплектът от двете златни фигурки на бик е изключително ценен не само заради древността си, а и защото фигурките са еталон на мярка за дължина. Артефактите са удивителни заради кода на златното сечение в тях (по което векове по-късно е работил самият Леонардо да Винчи), и точното му съотношение с числото Пи. А то, умножено с известното число на Фибоначи (помните една от сюжетните линии в бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“), дава ъгъла при основата на Хеопсовата пирамида. Свещената мярка на древния Египет е т.нар. царски лакът, а прототипът му, равен на 52 см, идва от древна Варна.

По външния периметър на Стоунхендж (един от най-древните мегалитни комплекси, издигнат около 2965 г. пр. Хр.) се намират 56 кръгли дупки, известни като „дупките на Орби”. Точно 56 са и „пъпките” по контура на по-големия златен бик от Варненското съкровище, днес – лого на Археологическия музей във Варна.

Halkoliten 03.06.2018 bik

С помощта на определени алгоритми можем да видим, че върху някои от златните артефакти може да бъде конструиран правоъгълният триъгълник на Питагор. „Четири хиляди години преди раждането на гръцкия математик нашите прадеди са смятали с числото Пи, което носи божествена енергия. Оказва се, че Варненския халколитен некропол е по-стар от великите цивилизации в Шумер, Месопотамия и Египет“, категоричен е Димитър Дичев – председател на сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток”, което от години се бори мястото, където е открито най-старото злато на света, да бъде обособено като исторически обект и отворено за посещения от туристи.

Признание за историческата значимост на открития край Варна халколитен некропол са гастролите на най-старото злато по света. Година след откриването му то започва да обикаля планетата. Още през 1973 г. обхожда почти всички световни културни центрове с изложбата „Златото на траките“. През 1982 г. съкровището е показвано в продължение на седем месеца в Япония под името „Най-старото злато в света. Първата европейска цивилизация - Варна - България“. През 1985 и 1988 г. е експонирано в Германия. През 1989-а то е изложено във Франция, през 1994 г. - в Израел, а по-късно във Флоренция. През ХХI век гастролът на варненското злато продължава в САЩ, отново в Япония, Холандия и столицата на Европа – Брюксел.

 

Градът на мъртвите тъне в забрава

Халколитният некропол, крил грижливо в продължение на хилядолетия най-старото обработено злато на света, се простира на северния бряг на Варненското езеро, само на 200 метра от водата. Въпреки световната слава и безапелационното признание на значимостта на уникално златно съкровище, мястото, където през 1972 г. багерът на Райчо Маринов е изкопал първите древни накити, днес е тера инкогнита.

Halkoliten 03.06.2018 havra

Разкопките на некропола продължават 13 сезона, разпростирайки се на площ от около 7500 кв. метра. През 1991 г. обаче те прекъсват - по данни на експерти все още не е проучена ¼ от предполагаемата площ на некропола. Повече от две десетилетия поземленият имот с площ 15 декара с предоставени права за управление на Министерство на културата е потънал в бурени и тръни, с полуразрушена ръждясала ограда, заобиколен от бетонни постройки. През 2015 г., след 10-годишни преговори, теренът е предоставен на Община Варна, но продължава да тъне в забрава. Малцина знаят и за тайната пътека, която води към древния Град на мъртвите, поставили основите на европейската цивилизация, преди да изчезнат в забвение...

Некрополът продължава и днес да е тайна дори за обикновените варненци. Нито табела, нито някакъв друг знак напомня за това епохално откритие. За щастие, съкровището, открито от Райчо Маринов и грижливо проучвано в продължение на години от д-р Иван Иванов и колегите му – археолози, е на сигурно място. Основната част от най-старото злато на света се съхранява в няколко зали в Археологическия музей във Варна, а съвсем малко от експонатите – в Националния исторически музей в София.

Halkoliten 03.06.2018 muzei

Музеят във Варна посреща посетители от 10:00 до 17:00 часа – всеки ден от 1 юни до 30 септември, на адрес: булевард „Мария Луиза“ №41, непосредствено до сградата на Община Варна.

Цената на билетите за възрастни е 10 лв., а за учащи – 2 лв.

Снимки: Археологически музей – Варна, Сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток” и личен архив

Share

Слънцезащита от Натуркомфорт

Наши партньори:

logo-mall
kamchia-logo
albena-logo
balchik-logo
b4k-varna-logo
weltauto-logo
avtotreid-varna-logo
alestra-logo
giftsbg-logo
Национална компания индустриални зони