Юлия Кунева
Само на 5 километра от курорта Албена, в триъгълника между селата Оброчище, Църква и Ляхово, нова туристическа атракция привлича посетители. За разлика от ол инклузив забавленията в съвременните курорти, тя няма почти никакви допирни точки с цивилизацията. Но има 7300 декара гори и поляни, в които на воля препускат глигани и коне, сърни и лопатари, муфлони и камерунски кози. Истинско царство на дивата природа. И не е ловно стопанство, а екопарк – Екопарк „Геранеа“.
Гераниум – здравец от латински, дава името на това необикновено място. Място на здравето, със специален климат, който е мек и през зимата. Топли течения откъм морето го пазят от суровите студове и заради това тук е като вечна пролет. Те съхраняват и богатата растителност, и стотиците диви животни, които бродят на воля из парка, обрамчен с 16,5 километра здрава ограда.
„Понякога на платото има 25 - 30 см сняг, но като тръгнеш надолу, виждаш как снегът намалява, земята започва да чернее под него и, като слезеш в котловината – нито снежинка“, разказва управителят на екопарк „Геранеа“ Рехджан Низам. Той е нашият водач в тази дивна пустош, където, само на 200 метра след като пресичаме един от четирите входни портала на екопарка, ни изненадва малка бягаща през пътя сърничка.
Долината на здравето започва от морето и част от нея е това природно чудо, на места със силно пресечен терен, без метър асфалт, с язовир и микроязовири, което муфлони, елени лопатари, сърни, диви кози и прасета, зайци и какви ли не пернати обитават. Тук не се допускат автомобили, не се позволява ловуване, единствените удобства за смелите катерачи по стръмното са дървени пейки с масички за отдих.
Край единия от кътовете, подпрян на близкото дърво, стои сгънат чадър. „Бяхме го разпънали - да седнем на сянка, когато идваме, но всичко живо което минаваше оттук, напираше да се чеше в чадъра. Сякаш наоколо няма пукнато дърво“, разказват през смях водача ни.
Седем вишки позволяват на влюбените в природата посетители да наблюдават животните, без да пречат. Засега само в светлата част на денонощието - с бинокли или с невъоръжено око. Съвсем скоро обаче екопаркът ще бъде оборудван с термокамери, за да може гостите да се наслаждават на дивата природа и нощем, когато обитателите на „Геранеа“ се чувстват спокойни под прикритието на тъмнината.
Най-подходящото време за наблюдение е сутрин рано или вечер късно, когато жегата не мори животните и те на групи се хранят или пият вода, споделя домакинът ни.
На високото, откъдето виждаме село Църква като на длан, и част от синьото на язовира, зърваме стадо елени лопатари с малки еленчета. Наистина зашеметяваща панорама и среща очи в очи с дивата природа. Малко по-нагоре ни очаква прелестна гледка от главозамайваща височина. Погледът се спуска в дълбока урва, а отсреща – отвесна канара, надупчена от малки пещери. „Там дивите кози раждат малките си“, пояснява Низам.
Удивяваме се как се задържат на стръмнината, а той се смее: „Като кози се катерят. Застават на ръба на някоя скала и така могат да останат с минути. Сега обаче е напекло, в горещините дивите обитатели се крият сред зеленината на гората.“ Логично. Ядосваме се на себе си - би трябвало да дойдем в парка сутринта, по хладно, вместо да се мотаме до обяд. Но, какво да се прави – градски чеда, кой да се сети...
Бонус е следващата специална спирка: при дивите прасета, които „пъпрят“ с всичка сила в прахоляка на своя територия. Те са отделени с още една ограда от останалите обитатели, защото са доста буйни. Имат си собствена царевична нива и свой микроязовир, в ниското - там слизат да пият вода и да се потъркалят на воля в калта. Освен четирите стада с огромни глигани водачи и куп малки четинести прасенца, в екопарка се разхождат и диви свине единаци, обясняват домакините. Гледката на стадото, в което никой не спира и за миг, е респектираща.
Малко по-късно ни очаква нова изненада. На платото, в най-високата част на парка край перките на ветрогенераторите, докато се любуваме на простора, от шубраците се появява стадо коне и бавно тръгва към нас. Край големите красиви животни - с буйни гриви, дълги опашки и дълга козина около копитата, припкат няколко понита. Приближават ни и навират муцуни в ръцете ни - май си искат „захарче“, с което туристи преди нас са ги поглезили.
Дават ни да ги милваме на воля и да се снимаме с тях. После бавно изчезват в гората, водени от „шефа на групата“ - кобилата Герма. Конете не са само атракция. При желание от страна на посетителите, те могат да влязат в ролята на еко транспорт за гостите тук - както за жива тяга на каруците, така и за язда.
В най-ниската част от територията на екопарк „Геранеа“, край барбекюто и постройките, където се съхранява зърното, с което се подхранват животните, има малко стопанство, в което се отглеждат камерунски козлета, гълъби, яребици, фазани, пауни, токачки, патици и други пернати. Животните ни посрещат с любопитство, но не и със страх.
Имат си и „дива“ приятелска компания – от време на време от храсталаците излизат сърни и елени, спокойно се разхождат по поляната в очакване да получат хляб или друго лакомство от стопаните или посетителите. Докато разглеждаме пернатото царство, от гората пристига малък лопатар – Данчо. Той се разхожда лениво в обедния пек, позволява да го доближим с хляб в ръка до 2-3 м.
Токачките вдигат шум до небесата, любопитства и шарен паун. „Сега не е за снимка, че си сменя перата на опашката“, поясняват домакините.
Магаричката Кадифе внезапно се появява в гръб и се гушва в мен, без малко да ме изплаши...
И най-свирепите, като вид, питомци на стопанството – млади вълк и вълчица, се оказват неочаквано дружелюбни. Роко и Надя са в две съседни клетки, но щом Мартин Петков – човекът, който вече 20 години се грижи за животните в парка, ги приближава, вълците започват да го ближат по лицето, гризат ръцете му и се радват като кученца на неговите ласки.
„Те са брат и сестра, израснаха при нас, като домашни любимци са. Открили са ги край Якоруда – убили майка им. Бяха само на месец, когато ни ги донесоха, не вярвах, че ще оцелеят“, разказва Мартин.
„Вечер вълците започват да вият, кучетата пригласят, пауните, токачките - и те не остават по-назад. Тук определено не е като да отидеш в зоопарка, да си купиш билетче на касата и да влезеш“, обяснява Рехджан Низам. Вече сами сме се убедили в това...
Каква е предисторията на този див оазис?
През далечната 1986 г. на територията на днешния екопарк „Геранеа“ било изградено дивечовъдно стопанство за интензивно отглеждане на муфлони и елени лопатари, които да бъдат разселвани във всички краища страната. След 1998 г., когато започнали да го отдават на концесия, стопанството било преобразувано в ловно. Тук са идвали не едно и две партийни величия, за да отстрелват дивеч, разказа Рехджан Низам, чийто екип започнал да стопанисва парка преди 2 години, също на концесия. Тогава решили да прекратят лова.
Идеята на новите концесионери да селектират дивеча, да подобрят качеството на популациите и да изпращат от своите диви животни по други подобни стопанства вече дава резултати. Факт е успешното партньорство с дивечовъдните стопанства Искър и Студен кладенец, а добруджанските бизнесмени братя Алексиеви безвъзмездно са попълнили „животинския фонд“ с няколко лопатара. Вода, храна, защита, много внимание и любов – всичко това е добре свършена работа през последните две години. Днес вече 90% от дивите животни в екопарка могат да оцелеят и без човешко присъствие, хвали се Рехджан Низам.
Всички насаждения в парка – 190 дка царевични ниви и още 70 дка, засети с люцерна и тревни смески с 14 вида билки, са за животните. Те сами избират менюто си и времето за закуска, обяд и вечеря, като на ол инклузив. Е, през зимата, стопаните трябва да дойдат на помощ с храната – но пак без човешко присъствие. Защото хранилките са „умни“ - оборудвани са с фотоклетки и могат да бъдат програмирани да пускат храна по 16 пъти в денонощието.
А 67 камери засичат бракониери и иманяри, които търсят съкровища, останали от римско време. При преброяване от въздуха – с дрон, през януари 2019 г. на територията на екопарка са установени 170 елена лопатари, 250 муфлона, 50 сърнички, 50 камерунски козички и над 300 глигана. Колко ли са сега?!?
Големите надежди обаче са екоперк „Геранеа“ да развие туризъм, при който можеш да се отдадеш на недокоснатата от човешка ръка природа, да забравиш за мобилния си телефон, да погледнеш дивите обитатели на екопарка отблизо, буквално в очите.
Комплексът не разполага с хотелска част и няма да се строят сгради с категория пет звезди. Все пак за нуждите на туристите в процес на разработване е проект за типична ловна хижа с разгърната площ от 550 кв. м, където ще има и ресторант. Тя ще е от дървени трупи, вече е поръчана от Русия, но след съответните процедури, вероятно след края на сезона, ще започне да се гради.
В момента концесионерът води преговори с фирма, която да достави електрически бъгита за придвижване на туристите по пресечения терен. Предстоят тестове на техниката. Не е шега работа – маршрутите са с дължина 3 - 4 до 6 - 7 км, което отнема часове пеша. Екопаркът е отворен от около месец и вече има посещения от групи и индивидуални туристи. Тук посещенията са със заявка и гостите се посрещат, придвижват се пеша - с водач, който им разказва за местните чудеса на 5 езика - български, румънски, английски, немски и руски. Екопаркът ще работи целогодишно 24 часа в денонощието от есента, обещават домакините. Те са убедени, че „Геранеа“ е уникално място не само в България, но и в Европа. И ние, след 4 часовата обиколка сред девствената природа, сме на същото мнение.
Още за този феномен - на ФБ страницата на екопарка: Ecopark Geranea.
