Невяна Троянска
През 2002 г., когато работех във вестник „Труд“, шефовете ни „изстреляха“ екипа на регионалното издание на север. С поръчка – да направим материал за свободния достъп в Русалка – единствения „затворен“ по времето на социализма морски курорт на България. Затворен за българи, но добре познат на хиляди френски туристи, които всяко лято пристигаха с чартърни полети, за да се насладят на екзотична ол инклузив почивка сред уникална природа.
Тогава малцина български летовници знаеха какво е „ол инклузив“, Николай Банев и фамилията му вече бяха купили курорта, но все още не се бяха развихрили в това райско кътче от Северното Черноморие в сърцето на Птичия залив (Таук лиман). Ала това е „ария от друга опера“. Факт е обаче, че и днес не са много българите, които са отмаряли в Русалка. А тези, които са чували историята на „френския“ български курорт, са още по-малко... Затова се изкушавам да „върна лентата“ към онази далечна 2002 г. и онова, което видяхме и научихме:
„Русалка с право може да бъде наречен най-екзотичният курорт на Българското Черноморие. Далеч от шума на големите градове, той по нищо не прилича на туристическите мегакомплекси от времето на социализма. Въпреки че дивият бряг на север от най-големия български нос - Калиакра, вече 34-и сезон ще посреща летовници, в него няма и помен от урбанизация. 528 (!) фамилни къщички са се сгушили в подножието на скалите, пясъчната ивица обрамчва няколко тихи заливчета, а тенискортовете, игрищата за футбол, волейбол, баскетбол и детските площадки са закътани между дърветата в огромния парк на Русалка.
И до днес (не забравяйте – 2002 г.) българите продължават да наричат това райско кътче за отмора „френския“ курорт, като спомен за времето до 1990 г., когато в него са можели да отсядат единствено гостите на клуб „Медитеране“.
Точно тук за първи път в страната бе приложена клубната форма на туризъм. Срещу 35 долара дневно от 1 юли до 31 август и 31 долара в крилата на сезона (тогава още пресмятахме в долари, не в евро) летовниците в Русалка имат грижа само за собствените си забавления. Освен храната, в цената са включени безпрепятственият достъп до чадърите и шезлонгите на плажа, до кортовете и игрищата, до площадката, където ще те научат да стреляш с лък, или до залива, в който учителят по кану-каяк те чака, за да те въведе в тънкостите на водните спортове.
Най-голямата екзотика за туристите обаче е водолазното училище. След като са изкарали курсовете, дори хора, които не знаят да плуват, могат да се гмурнат до дъното и да разгледат единствения в България подводен музей. В него са изложени автентични древни котви, амфори и останки от кораби, порили вълните на Черно море преди хилядолетия.
Всъщност точно тази свобода в избора на забавления станала причина преди 34 години французите да се установят в може би най-изолираното място по Българското Черноморие. През 1966 г., когато от „Медитеране“ решили да базират свое ваканционно селище у нас, най-напред им отпуснали парцел зад хотел „Кубан“ на Слънчев бряг. Както му е ред при клубния туризъм, французите оградили терена, подредили базата за нощувка и забавления и започнали да посрещат туристите.
Да, обаче простосмъртните български летовници взели да се заглеждат през оградата към отрупаните маси, където представителите на „загниващия капитализъм“ се хранели „на корем“, след което разпускали, пак така безплатно, с елитни спортове.
Системата просъществувала само един сезон, след което от ЦК на БКП натоварили хората на „Медитеране“ на хеликоптер и ги разходили по цялото крайбрежие - от Дуранкулак до река Резовска, за да изберат по-закътано място, където да прилагат клубната си форма на туризъм, без да „разлагат морала“ на социалистическите труженици.
„Тук ще бъде курортът“, казали французите, когато видели заливите край Калиакра, след което, на 3 януари 1968 г., започнали да градят ваканционното селище. 6 месеца по-късно открили сезона в България.
След като през 1990 г. достъпът до Русалка бе открит не само за западни туристи, преимуществата на клубната форма за почивка бе оценена по достойнство от платежоспособните руснаци и представителите на българския политически, културен и бизнеселит. Не случайно преди време в курорта е прекарал ваканцията си целият счетоводен отдел на завода за диаманти в Якутия.“
Всичко по-горе е писано през 2002 г. Оттогава не съм стъпвала в Русалка. А може би е време – за сравнение...
Снимки: bgspomen.com, Изгубената България и архив
