Наташа Атанасова
Днес Риш е сравнително малко селце и както в повечето българки села, населението му намалява, а хората обедняват. Някога обаче жителите на Риш са били заможни, а къщите им - големи и здрави. Може би най-забележителният факт от новата история на селото е, че в негова чест има кръстен нос на остров Ливингстън в Антарктида.
Кой би си помислил, че село, на което кръщават географски обекти, има разбити и труднопроходими улици, но фактите са си факти... Така че ако нямате подходящ автомобил, го оставете някъде и обиколете пеша по ришките улички.
Селото е създадено през XVIII в. със заповед на султана, в която то е освободено от данъци и ангария. Османският владетел разрешава също построяването на църква и българско училище. Благоволението на султана не било безпричинно.
Всичко започнало случайно, някъде в края на XVII и началото на XVIII в. Информацията за историята на селото е запазена от възрожденския писател Илия Блъсков, който пише: „По това време в този район не е имало село. Районът е обитаван от някакъв овчар, българин от Котел и неговите синове, които били девет на брой.“
Един ден синовете на овчаря станали неволни свидетели на грабеж на султанската хазна. Те решили да причакат разбойниците, да ги убият и да вземат хазната. Скоро в района дошла турска потеря да търси откраднатото богатство. Щом разбрал, без дори да го викат, овчарят отишъл при потерята и разказал цялата случка. Той завел турците на мястото, където неговите синове скрили хазната. Мълвата за честността на овчаря и неговите деца стигнала чак до Константинопол и направила впечатление на султана.
Не след дълго отново се случила възможност котелският овчар да помогне. Било ветровита и студена зима, когато османски ага минал с група еничари от Одрин към Шумен. Те били премръзнали и изгладнели, а овчарят им дал топла храна и ги упътил. Султанът разбрал за новата добрина и решил да награди овчаря и неговите синове със специална заповед за основаване на село, в което няма да се плащат данъци и ангария.
Новото село, познато по онова време с името Чалъ Кавак, бързо започнало да се развива и замогва. По това време (XVIII в.) италианският художник Луиджи Майер обикалял из земите на Османската империя. Благосъстоянието и подреденият, спретнат вид на Риш го вдъхновили да спре и да го нарисува. Рисунките му са исторически документи, защото реалистично показват как са изглеждали хората по онова време и в какви условия за живеели. От тях се вижда, че къщите в селото били големи, масивни, с керемидени покриви. Настроението, лъхащо от изображенията, е ведро, почти идилично.
За жалост в наши дни идилията, която Луиджи Майер е пресъздал, е изчезнала, но все още е приятно човек да се разходи около църквата или до центъра на селото.
