Наташа Атанасова
Още с първите стъпки в село Медвен човек разбира, че е пристигнал на специално място. Селото сякаш е застинало в друга епоха, запазвайки своя възрожденски дух и архитектура. Почти половината от къщите му са паметници на културата. Официално селото не е обявено за архитектурен резерват, но всъщност пази много от историята, традициите и атмосферата на българския бит от XIX в. Паметникът и родната къща-музей на Захари Стоянов допълват цялостната картинка на това необикновено място.
Селото се намира на 40 км. от Сливен. То често остава в сянката на далеч по-известните си съседи Жеравна и Котел, които са на около 15 км. разстояние. Почти всеки българин ги е посещавал, но въпреки близостта им с Медвен, малко хора са стигали и дотам. Хората, решили да се отбият в селото, не остават разочаровани. Старите къщи с тъмни дървени фасади и високи каменни зидове очароват посетителите, провокирайки възхищение и любопитство. Кой ли е живеел там, какви са били тогава времената?
Най-добре на тези въпроси може да отговори къщата-музей на Захари Стоянов. Нейната експозиция включва множество предмети, свързани с живота и личността на българския възрожденец, както и с историята на Медвен. Къщата е отворена всеки ден, без понеделник, от 9:00 до 17:30 часа.
От къщата-музей започва екопътека до водопада Синия вир. Това е може би най-известната и близка до селото природна забележителност. Екопътеката е кратка и приятна. В един и същи ден може да обедините посещение на музея и разходка до водопада и дори да ви остане време за почивка. Любителите на природата могат да се разходят около река Медвенска. В близост до нея се стелят полянки, подходящи за пикник или палатки.
Който не си носи палатка или не кара каравана има възможност да остане в Медвен. Местата за настаняване са няколко. Те са обзаведени в битов стил и предлагат уютен комфорт на своите гости. Два-три дни стигат, за да разгледате селото и околните забележителности.
