Невяна Троянска
Повече от 50 нюанса сиво – така изглежда животът в селата от Северозападна България през призмата на телевизионните репортажи, криминалните хроники и европейската статистика. В най-бедния регион на Европа обаче има и изключения – места, където хората може да не живеят като в приказка, но и делниците, и празниците им са изпълнени с много цвят, настроение, вкус към живота и усмивки. Кукурузени усмивки.
Те са само една от визитните картички, с които врачанското село Селановци е познато далеч извън пределите на родината. Международният фолклорен фестивал „Кукурузени усмивки“ всяка есен в дните около Петковден, когато е съборът на селото, привлича тук танцови състави не само от страната, а и от Украйна, Румъния, Молдова, Сърбия.
През октомври 2019-а 14-ото издание на фестивала отново събра на сцената на централния площад десетки изпълнители от близо и далеч, автентични и обработени народни песни и танци от региона, много настроение и, разбира се, усмивки.
С население от малко над 3500 души Селановци е най-голямото село в Северозападна България. Разположено насред полето - на 7 километра от река Дунав и общинския център Оряхово, в него няма уникални забележителности, но пък прелива от любопитни истории от миналото и съвременни красоти, които радват очите.
Селото е основано преди османското нашествие, но в землището му са открити останки от древнотракийски селища и находки от римско време, които днес могат да се видят в музея в Оряхово. През 1918 г. селановските жени вдигат бунт против войната, а бунтарският дух продължава да властва в селото и по-късно:
По време на Септемврийското въстание въстаниците превземат властта в Селановци; след установяването на „народната република“ - в разгара на колективизацията, на изборите през 1949 г. над 3000 души от селото гласуват с бели или други невалидни бюлетини; през лятото на следващата година повече от 200 души правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано ТКЗС.
Тъкмо името на Трудово-кооперативното земеделско стопанство е дало прозвището на жителите на Селановци, с което са популярни и днес - „китайците“. „Китайците“ е прякорът и на футболистите от местният отбор „Дунав“. А самото ТКЗС в продължение на десетилетия носи името „Червен Китай“.
Любопитните моменти от историята на селото продължават и по-късно. През 1970 г. с правителствен указ Селановци е заличено като населено място от картата на България и става квартал на Оряхово. Осем години по-късно, с нов указ, селото отново е признато за самостоятелна административна единица.
Днес в Селановци живеят много млади хора, а центърът му е пъстър и весел, като цветна илюстрация от детска книжка. Край площада, насред парка на селото, потънал в зеленина и цветя, е паметникът на Малкия принц – уникална инсталация-фонтан, събрала на малката планета на принца всички герои от безсмъртното произведение на Екзюпери.
Само на метри от него е новият православен храм „Всички български светии“. Пред читалището със звучното име „Самообразование 1894“ „музикална“ пейка подканя минаващите да седнат на нея за кратка почивка.
На самия площад има още две нестандартни - „влюбени“ пейки, проектирани и изпълнени от местни майстори. Зад едната от тях е единственият в България паметник на мотиката, логично намерил мястото си в селото, в което, според старите баби и дядовци, живеят най-работливите хора.
И още малко „любопитки“ за Селановци. Наред с футбола, най-популярният спорт в селото е... канадската борба. Тук дори има Международен турнир по канадска борба, който в дните на Селановски събор 2019 се проведе за 13-и път.
Най-масовият транспорт в селото е велосипедът – на колела тук се придвижват и едва проходили малчугани, и хора на преклонна възраст. Изследване каква част от жителите тук карат велосипед не е правено, но нищо чудно да се окаже, че процентът им е по-висок от този в Холандия, където 32 на сто от населението пътува „на педали“.
В Селановци живее и най-прочутата баба на Северозапада – баба Мичка. На нейните пътешествия из Европа преди години репортажи посветиха не само българските телевизии и онлайн медии, а и информационният сайт на световния медиен гигант CNN.
Въпреки че през 2020 г. баба Мичка навърши 87 години, тя продължава да се грижи за двора и градината си и да прави уникално вино. Ако попаднете в Селановци и решите да й отидете на гости, ще можете да го опитате и лично да чуете разказа й за нейните пътувания до Испания и Португалия, Гибралтар и Танжер, Гърция, Румъния, Сърбия и любимия й Кипър.
Снимки: Георги Нуцов, читалище „Самообразование 1894“ и архив на Брат-BG
