Всяка година на 23 срещу 24 юни се посреща Еньовден. Според народните вярвания на този ден слънцето разгръща най-силно своята мощ, а билките са най-лековити. На същата дата църквата чества рождението на Йоан Кръстител, но въпреки това празникът по-скоро носи белезите на култа към слънцето, отколкото на християнски празник.
Първоначално Еньовден е съвпадал с лятното слънцестоене, откъдето идват и вярванията, че именно тогава слънцето е най-силно. Историята на празника има славянски корени, за което свидетелстват аналогичните обичаи в традициите на другите славяни. В Русия и Украйна, също както и в България, се берат билки, които се вярва, че са най-лековити през тази нощ.
Ритуалите, свързани с Еньовден, се изпълняват преди изгрев или по време на първите слънчеви лъчи. Тогава се берат и билките. Според традицията това се извършва от баячки, знахарки и млади моми. Те трябва да наберат 77 билки и половина. От набраните растения се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.
От този ден се вярва, че започва далечното начало на зимата. Както казват народните легенди, тогава Еньо си наметнал кожуха и тръгнал да върви за сняг. Преди Слънцето да тръгне към зимата, то се оглеждало във водата на водоемите и затова хората вярват, че тяхната вода става лековита.
Именици на 24 юни са Биляна, Денислав, Деница, Диана, Деяна, Енчо, Еньо, Ивета, Яна, Янаки, Янко и имената на билки.
