Католиците по цял свят празнуват дните преди великденския пост. Тогава е време за веселие и игри. С добро настроение и цветен карнавал българите в село Бърдарски геран също отбелязват празничните дни.
Още в ранното утро десетки хора се стичат по селските улички към читалищния двор, където се провежда фестивалът. Участниците са облечени в интересни костюми и маски. Малки и големи се включват във веселото празненство, пеят се песни, играят се игри и се провеждат състезания. Фестивалът продължава три дни от неделя до вторник преди първия ден от постите – Пепелява сряда. Той посещава и от православни българи, всички са добре дошли да празнуват, независимо дали са католици, или не.
Интересното име Фършанги идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching. С това понятие се именуват трите дни на карнавално веселие. Сред православните християни този период е известен като "Заговезни". Банатските българи пишат на латиница с диакритични знаци за изписване на типично славянските звуци. Затова и Фършанги се изписва Faršángji. Първото "а" е неударено и се чете "ъ", а второто "а" е с ударение и се чете "а".
Празненствата Фършанги имат дълга история. Още в началото на XX в. банатските българи са празнували в дните преди великденския пост. След 9-ти септември 1944 г. под напора на промените фестивалът повече не се провежда. Доста години минават, но през 2008 г. читалищното настоятелство възражда празника. Оттогава всяка следваща година посетителите се увеличават, а през 2011 г. събитието придоби статут на Международен карнавален фестивал „Фършанги“, в който участват и банатски българи от Асеново и Гостиля (България), както и банатски българи от с. Брещя (Румъния).
Целта на фестивала е създаване на традиция, която да остане във времето, стъпила на здравите основи на завещаното от прадедите и доразвита от гледната точка на днешния ден. От разказите, започващи с „Имало едно време” и носталгията по някогашните спомени да бъде дадена възможност в съзнанието на хората отново да започне да функционира литургичният календар на Католическата Църква, като вече всеки да се стреми да се включи в честванията и да ги превърне в част от живота си.
Краят на празненствата идват на Пепелява сряда, когато свещеникът в храма поръсва с пепел главите на вярващите с думите „Спомни си, човече, че си прах и на прах ще се превърнеш”. След това хората трябва да се обърнат към вярата и смирението, в очакване на най-значимото християнско събитие – Възкресението.
