Напоследък все по-често ни повтарят, че всяка криза отваря пътя за нови възможности. Може да ви звучи невероятно, но преди 100 години един от най-тежките договори в историята на България разкрива пред Варна нови хоризонти за развитие – като морски курорт.
Ньойският договор, който влиза в сила на 9 август 1920 г., прекроява границите на държавата, „отрязва“ Южна Добруджа от пределите й и връща стопанския живот във Варна с 40 години назад. Секват вносът и износът през Варненското пристанище, замира търговията, градът губи икономическото си значение, а населението – поминъка си.
„Надарен с природни хубости, удобен за едно морско летовище, град Варна видя в Черноморския бряг нов обект за приложение на своите творчески сили и за получаване на материални блага – издигането на града в морски курорт“, пише през 1932 г. бюлетинът „Варна – курортен град“. Специалното издание, което рекламира „Царицата на Черно море“ на български и на немски език, връща „малката история по развитието на Варна в курортен град“ към началото...
Годината е 1921 г. От края на май Варна е в навечерието на избори, а градът се управлява от тричленна комисия, изпълняваща ролята на Общинска управа. В нея участват д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов, а за председател е избран известният земеделски деец Йордан Пекарев. На 10 юни 1921 г. с постановление №21 комисията обявява Варна за курортен град. В постановлението се казва:
„Самата природа със своите прелести най-добре показва и повелява сигурна и целесъобразна насока. Превръщането на Варна в специален курортен морски град, който, така преобразен, ще бъде условие за поминък на населението. Градът ще бъде гордост за България, неговото име ще се носи наравно с Ница и Монте Карло. Затова решихме – обявяваме Варна за специален морски курортен град, за един хинтерланд, включващ пространството между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово (Гебедже) и Галата.“
На 19 юни 1921 г. става официалното откриване на „банския сезон“. На тържеството присъстват представители на държавната и общинска власт, дипломатически лица, акредитирани във Варна, висши духовници и граждани. След отслужения молебен Пекарев държи реч, в която заявява:
„Чрез курортирането ще се привлече вниманието на всички нуждающи се от морско лечение и въздух и вън от пределите на България, защото естествените условия на Варна са една рядкост на европейския континент… Варна като морски град има предимството и в климата, чистотата на водата и плажа, липсва и комарният бич, тъй известен в други морски курорти. С една реч, градът Варна със своята прелестна околност, подпомогнат и от човешката енергия, ще представлява едно рядко изключение в дарованията и удобствата за нуждаещите се от морски въздух, морска вода, морски пясък и морски радиеви лъчи – от животворни условия.”
С официалното признаване на града за морски курорт, Общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да сключва заеми от банката за развитие на курортното дело.
Следващите кметове на Варна – Теодоси Атанасов, Златан Бръчков, Господин Ангелов и Христо Мирски, управлявали Варна до 1925 г., продължават да развиват идеята на Йордан Пекарев. През 1925 г. е издаден и царски указ, с който Варна официално поема пътя на морското курортно лечение.
През май същата година започва строителството на морските бани, а на 1 август 1926 г. те са открити официално. Баните разполагат с 1000 кабини I и II класа, със 66 вани за топла морска вода, с дълъг мост навътре в морето, завършващ с кула за скокове във водата.
Създадените условия бързо привличат във Варна много летовници от страната и чужбина. През 1926 г. около 12 500 курортисти са посетили града.
Година по-късно те са близо 38 000, а през 30-те години на ХХ век броят им достига 50 000 за сезон. Увеличават се и броят на чуждестранните посетители, и държавите, от които те пристигат.
В навечерието на едновековния юбилей на курортна Варна, през 2019 г., туристите, избрали града за морската си почивка, надхвърлят 1,2 милиона души. Над 871 000 от тях са чужденци, реализирали повече от 4,5 млн. нощувки и осигурили на местната хазна приходи от над 283 млн. лв.
Снимки: архив на БРАТ-BG, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, Изгубени в миналото
