Плаковският манастир е закътан сред гори, хълмове и храсти. Той изниква внезапно пред очите на посетителите, сякаш нарочно се е крил и спотайвал до последно. Най-лесният път до него е през великотърновското село Велчево, като следвате табелата за Къпиновския манастир, но преди да го стигнете, свивате вдясно по тесен и запазен път. Съвсем скоро след отбивката се показват върхът на параклиса и камбанарията.
Още щом пристъпят в двора, посетителите се посрещат от йеромонах Гервасий. Той е разговорлив, начетен и с желание разказва историята на манастира. С него човек може да поприказва, да се посмее и да научи нещо ново. Йеромонах Гервасий е от онзи тип духовници, които са дейни и отворени към хората. Всъщност в двора няма лоза, но приятелската атмосфера напомня на разказа на Елин Пелин за отец Сисой и манастира, където разказвачът прекарва „дълги, лениви и спокойни манастирски дни“. Тъкмо такова усещане се носи в добре поддържания двор, където на масата под навеса отецът черпи своите гости със студена вода и сладки.
Както става ясно от думите на духовника, Плаковският манастир има богата и динамична история. Той е построен през 1212 г. от цар Иван Асен. По онова време е бил богат и заможен манастир с много монаси, ценни духовни книги и икони. През турското робство 7 пъти е опожаряван и отново изграждан от българите.
Едно от най-важните събития, случили се в Плаковския манастир, е Велчовата завера, в която заможният търговец Велчо Атанасов уговаря опит за въстание срещу османското владичество. Друг именит българин, който е посещавал манастира, е Кольо Фичето. През 1856 г. той построява камбанарията и възстановява параклиса.
С турското робство не свършват премеждията на Плаковския манастир. Той е опожарен и от комунистите, а през 1951 г. напълно се обезлюдява и за дълги години остава необитаем. Тогава настъпват най-тъмните му дни. За кратък период крадци разграбват помещенията, вземайки със себе си ценни духовни книги и икони.
С божията помощ през последните години започва новото възстановяване на манастира. От 2013 г. там живее йеромонах Гервасий и малко по малко със средства на благодетели се ремонтират сградите и параклисът. За жалост парите не стигат, а работата, която трябва да се свърши, е много. Държавата отново липсва и единственият начин манастирът да възвърне част от предишния си облик е с помощта на хората. Ако имате желание да се включите в ремонта чрез средства или труд, можете да се обадите на йеромонах Гервасий – 0888 52 60 93/ 0897 32 67 41.