На двете плата източно от Провадия, които местното население нарича Калето и Табиите, през ІІІ век е построена великолепна крепост - Овеч. Тя е издигната в период, в който зачестяват варварските нашествия от север.
Изграждането на крепостта на това място не е случайно. Тя има стратегически предимства и защитава пътищата, които преминават през дефилето на Провадийска река от Черно море към вътрешността на полуострова и от поречието на Дунав на юг през сравнително ниските проходи в Източна Стара планина към Адрианопол (Одрин) и Константинопол.
Най-старото известно име на крепостта и града е гръцко – Проват. Българите ги наричат Овеч, а османците – Таш хисар (каменна крепост). Археологическите проучвания доказват, че укреплението се използва от ІІІ до първите десетилетия на VІІ век, а по-късно - от Х–ХІ до края на ХVІІ век. Овеч е населяван от траки, римляни, византийци, славяни, българи, османци.
Крепостта и районът са свързани с българския цар Петър ІV. Оттук през 1201 г. брат му – Калоян, тръгва и превзема Варна от византийците. Свързват името й и с управлението на цар Ивайло (1277 –1280). Овеч помни османското нашествие през 1388 г., антиосманското въстание начело с Константин и Фружин (1408–1413), походът на краля на Полша и Унгария Владислав ІІІ Ягело през 1444 г. Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона. В края на ХVІІ век провадийската крепост е изоставена. Каменният материал от нейните укрепителни съоръжения и сгради е използван за строежи в Провадия и съседните селища. Днес обрушените руини, част от които са реставрирани, продължават да напомнят за славното й минало.
Крепостта Овеч има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз. Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала. Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва Калето със съседното плато Табиите. На различни места в крепостта, върху скална основа, личат следи от коловози. Това са старите улици на Овеч.
При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки. Най-интересните предмети от крепостта се съхраняват във фонда на Исторически музей – Провадия и се показват в експозиция. Това са стотици монети (златни, сребърни, медни, бронзови), пръстени, оръжия, предмети на бита (керамика, ножчета, токи, копчета, панти, въдици) и др. Много експонати от Овеч има също така в историческите музеи в Дългопол, Варна, в Националния археологически музей (две каменни колони с надписи от хан Омуртаг) и др.
Крепостта работи целогодишно, има екскурзовод, а на място се продават информационни материали и сувенири.
