В Голешово има стари къщи, много от които, за съжаление, не са в добро състояние. Намира се в Югозападна България, между планините Пирин и Славянка, в близост до границата с Гърция. Недалеч от селото e резерватът “Алиботуш”, а също и началото на пътеката, по която се изкачва Гоце връх - най-високият връх в Славянка (2212,6 м).
Ако пътувате с кола от Сандански, трябва да минете през селата Катунци, Яново и Петрово. След Петрово пътят става тесен, но е наскоро ремонтиран и единствено в последната част, между хижа “Извора” и село Голешово, пътят е в лошо състояние, пише във ФБ Ангел Соколов, родом оттам, но отдавна заживял във Варна. В селото има къщи за гости и всеки пътешественик ще намери покрив за пренощуване и храна.
Какво не знаем за селото, изгубено в планината, но примамливо за авантюристи-планинари?
Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово е на 46 км от Сандански, на 21 км от село Катунци и на 14 км от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран.
На 9 км източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук любопитните ще се натъкнат на съхранена интересна старинна архитектура.
Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (5000 г. пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV в.пр.Хр.
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 г. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през 17 - 18 век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници.
Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Свети Димитър”, построена през 1833 г., и „Успение Богородично”, построена през 1853 г.
Към средата на 19 век килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 г. се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр.
През 19 век Голешово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Голешово (Goléchevo) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 г. селото брои 1250 жители, всичките българи-християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 г. в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото е имало начално и прогимназиално българско училище с двама учители и 80 ученици.
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в Македоно-Одринското опълчение.
Резерват "Алиботуш“ е обявен на 24 септември 1951 г., а на 1 март 1977 г. той е включен в листата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината Славянка, която се намира в зона с преходно-средиземноморска растителност на границата между България и Гърция.
Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м надморска височина се среща черен бор, а до 1800 м - започват горите от черна мура - един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някои дървета тук надвишава 200 години.
Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата може да се види бук, воден габър, бяла мура, тис - терциерен реликт, защитен от закона, Борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др. Наблюдава се голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България - венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др.
Сред животинските видове са котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, лисица, язовец и др. На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичния си вид и красота. Някъде там на 1134 м надморска височина е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията.
Историческа забележителност в Голешово е запазената Хаджисимеонова плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Подредената в нея музейна експозиция е занемарена. През 1903 г. Яворов пише за Голешово в книгата си "Хайдушки копнения", следното:
"Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселският венец от голи и обрасли висоти, прекъснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе."
В село Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка.
Мраморският, един от осемте, построени в село Голешево, е мост-легенда. Изграден е през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от 3 км разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово.
В планината има малка пещера - Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев.
Голешово е родното място на Стойо Хаджиев - участник в Македоно-Одринското освободително движение срещу турците поробители, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото е издигнат паметник в негова чест.
Северозападно от Голешово в местността „Врися“ има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през античността, Средновековието и османския период. В местността „Краище“, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на Бронзовата епоха. Близо до него, в местността „Езерища“, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи.
Северозападно от селото в местностите „Солището“ и „Перинарски лъки“ е открито поселение от късния период на Желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV в. са намерени в местността „Мъшиник“, южно от селото. Останки от антични селища има в местностите „Тучидол“, „Бъза“ и „Черешар“.
Останки от късната античност има в местността „Пазлак“ – некропол, и в „Градището“ – крепост. Югозападно от Голешово, в местността “Селище“, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река в селото са запазени четири каменни моста от края на XVIII и нач. на XIX в.
