Добрина Манчева
Историко-археологическият резерват „Сборяново“ е едно от ония места, които, без да се замислим, наричаме „уникални“. На една сравнително неголяма територия в Североизточна България, близо до град Исперих, можем да се докоснем до свидетелства за миналото и хората, живели по нашите земи от енеолита до късното средновековие.
Проучванията продължават вече почти 100 години. Пръв документира могилите Ф. Каниц, а по-късно и братя Шкорпил предполагат, че тук могат да се разкрият артефакти от времето на траките. През 30-те години на миналия век в региона са правени проучвания от руски и унгарски археолози, но най – значими са откритията на българските учени от 80-те години на 20 век. Работата на интердисциплинарни екипи продължава и към момента, а заключенията и откритията им имат огромно значение не само за българската история и археология, но и за световната наука.
Най-древните свидетелства за миналото на тези земи са находки, датирани от каменно-медната и желязната епоха: светилище с ритуално натрошени керамични съдове, магични предмети, накити и жертвени олтари, както и могилен некропол. Рацветът и величието на региона обаче са свързани с тракийската цивилизация.
„Проучванията, направени на района на с. Свещари, безспорно доказват, че това магично и същевременно стратегическо място е духовна, а по-късно и политическа столица на едно от най-многобройните и високо развити тракийски племена – гетите. Пророци, забелязани от античните автори заради проповядването на идеята за безсмъртието, заради високите си познания, морал и етика, както и заради влиянието върху вярванията на съвременните им европейски народи – келти, германи. С много голяма увереност може да се твърди, че именно тук е отдавна търсената Даусдава или Градът на вълците от Деветата карта на Клавдий Птолемей (85-165 г.)“, твърди проф. Диана Гергова.
Херодот споменава гетите в историята си като „най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. Гетите са били блестящи астрономи, математици, архитекти, лечители и воини. Философията им е била свързана с вярата в астралното безсмъртие, в сливането на душата с вселената след освобождаването и от затвора на материалното тяло. Именно при гетите имаме и най-ранната представа за рая. Към своето безсмъртие гетите се стремели чрез аскетизъм и вегетарианство, което изостряло сетивата и пречиствало мисълта. Едно модерно изследване на химическия състав на костите повърждава, че всички погребани в царствения некропол са били вегетарианци.
През 1982 г. е открита Свщарската царска гробница: уникално съчетание на архитектурна, скулптурна и живописна украса. Наричат я още гробницата с кариатидите – релефни изображения, символизиращи Великата богиня-майка. Датирана е от IV – III в. пр. Хр. и се предполага, че там е погребан гетският владетел Дромихайт. Точно 30 години по-късно, през 2012 г., в тази гробница е открито и сандъче със златни накити, изключителни като изработка - дарове, съпътстващи душата на погребан гетски владетел, вероятно Котела, известен като съюзник на Филип ІІ Македонски в общата им борба срещу скитите от 339 г. пр. Хр. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното историческо наследство през 1985 г.
Освен Царската гробница, от този период е датиран и древен град, за който се предполага, че е полисът Хелис – мощен търговски и производствен център, средище на владенията на гетите. Смята се, че именно тук гетският владетел приема победения от него елинистически владетел Лизимах през 297 или 294 г. пр. Хр. От същия период са датирани и над 120 могили – елинистични некрополи, групирани като огледални отражения на ярки съзвездия.
Детайлни проучвания са направени и на разкритото ранносредновековно имение (IX–X в.) с болярско жилище, малък християнски параклис, работилници и стопански постройки. Апокрифи съобщават за Българското Стомогилие – така са наричали района на Сборяново с многобройните могили през средновековната епоха. Болясркото имение в местността "Град на доверието", друго средновековно селищеа, както и могила с обредно начупени съдове от ІХ в. потвърждават значението на района за прабългарите във времето на Първата българска държава.
Паметник от късното средновековие е Демир баба теке. Изградено е върху останките на тракийското светилище от І хил. пр. Хр. и от Римската епоха. Тракийски каменни олтари са запазени при входа на двора, както и са вградени в сградата на самото тюрбе. Думата „теке” още през І хил. пр. Хр. се е използвала със значението на гробница, каменна кутия в гръцкия и средиземноморския свят. Седмоъгълната сграда с преддверие и куполно покритие е изградена в средата на 16 век върху по-ранна сграда. Гробът на светеца Демир баба, разположен в средата на седмоъгълното помещение е винаги отрупан с дарове.
Според житието на Демир баба, светецът е от стар прабългарски род, обитавал планината Булгар в Мала Азия. Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображенията са израз на идеята за общите корени на алевийските, християнските и езическите традиции. През османския период неговите пазители много често са били християни. В района на Демир баба теке се изпълняват обреди с древни индоевропейски корени – лягането върху каменния олтар, за да се придобие силата на скалата, връзването на парцалчета – символично обличане на Богинята майка, и т.н. Текето е един от първите паметници в България, обявен за Българска старина през 1927 г.
Долината на р. Крапинец по всяка вероятност крие още тайни. През последните археологически сезони екипът на проф. Гергова направи нови сензационни открития, които разбулват историческите взаимовръзки на древния свят: намерени са множество находки с келтски произход и е безспорно, че между земите на келти и траки връзките се коренят далеч в древното минало.
Забележително е сходството в астрономическата планировка и ориентация на свещения хълм на друидите Тара и на мегалитните гробници от Северна Ирландия с комплекса край Свещари. Според александрийските автори пък, келтските друиди приели учението за безсмъртието не от някой друг, а именно от Залмоксис - царя, жреца и бог на гетите.
За материала са използвани информация и изображения от сайта http://sborianovo.com, както и от публикувани интервюта с проф. Диана Гергова.