Силистренската гробница почти не е известна у нас, макар че е регистрирана за национален паметник на културата още през 1948 година.
Това е свързано с факта, че до неотдавна, поради високата влажност на обекта, заплашваща стенописите, в нея не се допускаха туристи. Новата климатична система, обаче, предлага възможност за посещения след предварително записване в регионалния исторически музей.
Силистренската гробница е уникална със своите стенописи, на които са изобразени геометрични фигури, животни и хора, ловни и битови сцени. Стилистиката на стенописите съответства на традицията на елинизма, но носи и характерните особености от епохата на римския император Константин.
Археологическият паметник е открит случайно в 1942 г. в южните покрайнини на пристанищния град Силистра, където се намирал античният некропол на Дорусторум - един от най-значимите римски градове по поречието на Дунава в периода от II до VI век. Входът към гробницата е изграден с тухли и се намира от източната страна. Върху белият цокъл на стената е разположен фриз от 11 правоъгълни пана, обградени в рамка с керемиденочервен цвят.
Въз основа на богатите стенописи учените предполагат, че гробницата е принадлежала на богат римлянин. На централното поле е изобразено господарят в пълен ръст, а до него – съпругата му. На останалите пана са изобразяват членове на прислугата, които носят на ръце елементи от патрицианските одежди на господаря си, а също и на двойки гълъби и пауни, пиещи жива вода от голяма делва. Стенописите подсказват, че патрицият е бил езичник, живиял в епохата на границата между езичничеството и заражденето на християнството.