Юлия Кунева
След 30 години забвение най-сетне се очертава да започне подготовката за нови археологически разкопки на Варненския халколитен некропол в Западната промишлена зона в морската столица. Точно тук преди десетилетия изследователите откриха 6,5 кг златни накити – най-старото обработено злато на планетата, което е експонирано в Археологическия музей в града и привлича като магнит туристи от цял свят.
Все повече любопитни и любознателни чужденци от САЩ, Латинска Америка и Япония желаят да видят не само съкровището – най-мащабното в света, но и мястото, където е било открито.
„Нямаме какво да им покажем“, лаконичен е Яни Янев, председател на Сдружението „Варненски некропол 1“ и вицепрезидент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
Днес сме на терен. Влизаме в хаврата с група студенти - млади архитекти, които учат магистратура „Опазване на културното наследство“, и техните български и чуждестранни ментори на територията на некропола. Пътят до некропола е проходим откъм западната страна. Порталът е на източната граница на археологическия обект, но е потънал в храсталаци, а при дъжд мястото се превръща в мочурище. С времето теренът там е пропаднал с 6 метра...
Над нас - далекопровод, заради който има и нещо като път, черен, разбира се. Който не се е сетил да си вземе маратонки и да надене панталони, е в пепелак и драскотини от острата растителност. 10-ина минути се придвижваме. Тук наистина цари забвение. Въпреки че от сдружение „Варненски некропол 1“ са разчистили стотици дървета и храсти на терен от няколко декара. Има обаче още 3, които ще се премахват през октомври, за да се отвори фронт за археолозите.
На мястото, където до момента са разкопани 297 гроба на древните жители, обитавали наколно селище на брега на Варненското езеро, заварваме съборетини. Бараките на археолозите са порутени, гробовете едва личат, предстои много работа. Трябва да се възстанови геофизичната мрежа на некропола, т.е. да се очертаят границите му. Ще се прекарват ток и вода и ще се поставят фургони, за да може следващото лято археолозите да подхванат работа. Ще отиде 4-5 години, за да се изследват всички гробове.
Младите архитекти бяха при Варненския некропол за началото на уъркшоп по проекта „Варненски инициативи за опазването на неолитната цивилизация Варна“ на Сдружение „Варненски некропол 1“, подкрепен от фонд „Култура“ на Общината в града.
Менторите им са проф. Нора Ломбардини от Политехническия университет в Милано, световноизвестен специалист, ас. арх. Жечка Илиева, арх. д-р Красимира Вачева. Консултант е д-р Владимир Славчев от Регионалния исторически музей.
Докато некрополът бъде разчистен от диви растения и се организират археологическите разкопки през следващото лято, младите хора мислят над проекти за социализирането на уникалния паметник на българската култура. Техните решения – реалистични или напълно фантастични, ще бъдат представени в събота в зала „Одесос“ на Археологическия музей във Варна. Задачата е истинско предизвикателство за студентите архитекти - заради далекопровода тук не може да се строи на височина. А и става дума за некропол, който трябва да бъде експониран така, че да се получи атрактивен туристически обект.
Как са живели, с какво са се хранили, от какви болести са страдали древните обитатели на земите край Черно море 4800 г. пр. Христа? (По последни данни, след изследване на британски учени, съкровището се оказало с 200 г. по-старо.) Костите от вече разкритите гробове се съхраняват в Медицинския университет във Варна. Те са изследвани от антрополозите, а новите находки се очаква да хвърлят още повече светлина за живота и бита на цивилизацията на езерните хора.
От неразкритите погребения може да излязат, освен останки от древните, дребни медни предмети, малки украшения, керамика. Според археолозите, злато - в количествата от откритото през 1972 г. съкровище, няма. Точно по тази причина интересът към Варненския некропол е замрял преди 30 г. – и от страна на изследователите, и от иманярите.
„Езерната цивилизация“, както наричат този период учени, се свързва с добива на не по-малко скъпоценната сол от Провадийските солници. Натуралната размяна на сол за злато била обичайна за епохата в тази част на света, смятат археолозите. Срещу солта езерните хора получавали медна руда, примесана обилно със злато, която била добивана на територията на Странджа планина. Това е научно доказано, след сравнение на химическия състав на страндженското злато и съкровищата от некропола. При претопяването на рудата, първо се отделяло златото, което било превръщано от изкусни ръце в накити, стигнали до Централна Европа и Средна Азия.
Въпрос на време и на добро желание, а и най-вече на пари, е Варненският некропол да се превърне в една от най-големите туристически атракции не само на Балканите. Да се задвижат проекти за целта ще е възможно, когато археолозите си свършат работата и архитектите предложат как да изглежда този уникален паметник, обясни Яни Янев.
Към неговото становище се присъедини и проф. Нора Ломбардини, която даде пример с два археологически паметника, за чиято визия и социализация е работила – в източната част на Рим и край Милано. И в двата случая там се организират възстановки и събития, които показват как са живели хората от Романската епоха.
„Важно е да се привлекат хората, младите хора, децата да учат в училище за Варненския некропол, да се събуди общественият интерес чрез телевизионни предавания и публикации в медиите“, каза проф. Ломбардини.
