Невяна Троянска
Ярко слънце, безбрежен океан, гостоприемни и усмихнати хора. Това е Занзибар. Но не само. На любителите на приключения Райският остров предлага цял куп възможности за нови преживявания и срещи с екзотични животни и растения, някои от които могат да бъдат видяни само тук.
Лично аз все още не мога да повярвам, че за по-малко от седмица (все пак трябваше да се насладим и на плажа, за да се върнем в България с тен) успях да видя – и да се снимам, с гигантски сухоземни костенурки, да плувам с водни костенурки, да се разхождам из джунглата край редките маймуни червен колобус и сред извънземната мангрова гора. За подправките, които се отглеждат на острова и се изнасят по целия свят, да не говорим.
Но да карам поред. Всяка една от екскурзиите крие собствена екзотика и си струва лангъркането по разбитите пътища на Занзибар и пазарлъкът с местните „туроператори“, докато свалиш цената почти наполовина. Ако не обичате да се пазарите и предпочитате да заложите на сигурното, може да използвате услугите и на самия туроператор. Емералд Травел също предлага турове до всички забележителности на Райския остров.
Ние обаче, нали сме си авантюристи по душа и заклети любители на всякакви животинки, успяхме да убедим гидовете да ни организират пътешествия по 5 различни маршрута на обща цена от $ 110.
Естествено, нямаше как да не започнем от Националния парк Джозани Чуака Бей (Jozani-Chwaka Bay National Park). Резерватът Джозани е единственият национален парк в Занзибар, единственото място на острова, където джунглата е истинска джунгла и единственото място на света, където може да се види застрашеният вид маймуна червен колобус (Red Colobus). Видът е ендемичен, т.е. среща се само в Занзибар.
Приматите с ексцентрична грива и бяло-червеникава окраска до средата на 90-те години на ХХ век са били застрашени от изчезване – заради обезлесяването на острова и фермерите, които ги преследвали и убивали, за да не им нападат реколтата. През през последните години, благодарение на природозащитната дейност на хората от резервата, популацията им е започнала да се увеличава и се смята, че сега в Джозани Чуака Бей има между 2000 и 2500 червени колобуса.
Освен тях, в парка с площ по-малка от 50 квадратни километра, могат да се срещнат и маймуни сайкс (Sykes), различни влечуги, 40 вида птици и над 50 вида пеперуди. Естествено обаче, всеки иска да зърне точно червените колобуси и, ако може, да се снима с тях.
На входа на природния парк ясно са описани правилата за поведение на посетителите – разходката из джунглата се осъществява само с водач, колобусите не бива да се хранят и да се доближават на разстояние по-малко от 3 метра.
От водача Али разбираме, че сме постъпили мъдро, пристигайки в Джозани сутринта, докато маймуните прескачат от клон на клон, за да търсят храна – най-много обичали ароматните плодове на гуавата. Следобед, като хората в почивен ден, го удряли на дрямка.
И така, тръгваме по пътеките. Движим се тихо и се взираме в клоните над главите си. Слънцето свети в листата и ни заслепява. Изведнъж ги виждаме и вадим телефоните. Доволни сме, че вече имаме снимки на червен колобус и дори селфи с маймунките – качеството може да не е върхът на фотографията, но за „папката“ ни със спомени става.
Пак така тихо се изнизваме от джунглата и се отправяме към мангровата гора. Да си призная, идея си нямах къде ще попаднем. Сякаш се бяхме озовали на чужда планета. Дървеното мостче, по което вървяхме, се виеше между дърветата, чиито корони, подобно на зелени острови, се издигаха високо над повърхността – в случая водната повърхност, защото бяхме попаднали в мангровата гора по време на прилив.
Корените на всяко от дърветата, като някакво странно членестоного, бяха здраво „стъпили“ във водата и се издигаха над пътеката, до нивото на очите ни - сякаш самите дървета се опитват да избягат...
Странно усещане, както са странни и уникални самите мангрови гори. Те живеят между два свята – на границата между сушата и океана, между приливите и отливите, между солената морска вода и почвата, над която се извисяват. Логиката навежда на мисълта, че такъв живот е невъзможен, но природата, както винаги, взема връх над логиката.
Явно суровите условия на живот са принудили мангровите гори да разработят специален механизъм за оцеляване. Корените на мангровите растения са пригодени да филтрират солената вода и листата им могат да отделят сол, което им позволява да оцелеят там, където другите сухоземни растения не могат.
Нещо повече - мангровите гори са в състояние да предотвратят ерозията на почвата и разрушаването на бреговите линии чрез свлачища, срутища и прочее природни катаклизми. Май не би било зле, вместо да изливаме тонове бетон на морския бряг (под формата на хотели или укрепителни стени), и в България да си завъдим мангрови гори...
Не по-малко странни са и семената на „соленоводните дървета“. Те са като остри шипове, които, като узреят, се откъсват от клоните и се забиват в тинестата почва. А после от тях поникват младите филизи на нови мангрови дървета.
Честно казано, много ми се искаше да си взема поне една „стрела“ с мангрови семена за България, но се отказах – нито морето, нито температурите у нас са като занзибарските. Така че, по съвет на Али, пуснахме семената по време на прилив и се надяваме след време отново да се върнем на острова и да видим вече „нашите“ мангрови дървета.
В Националния парк Джозани чудесата на Занзибар само започваха. Предстояха ни още много приключения в най-различни светове - на подправките, на костенурките от всякакъв вид и калибър, на морски звезди, корали, медузи и всевъзможни обитатели на океана... Приключенията продължават!
Вижте още:
You Don't Fool Me: Занзибар 2021 - Heaven For Everyone
Занзибар 2021: Джамбиани – парадоксите на Райския остров
