Невяна Троянска
Да си под карантина след прекрасно пътуване е все едно да ти подарят шикозна дрешка и да ти забранят да излизаш от къщи в следващите 10 дни. Ние разбрахме за предстоящия „домашен арест“, на който ни обричаше поредната заповед на здравния министър, малко преди да се качим в самолета за Занзибар...
И ето на, сега гледам студената пролет през прозореца, а мислите ми се реят далеч на юг, на повече от 5500 километра разстояние, където денят прелива от жега, а звездите на нощта докосват лицето ти, където Индийският океан „диша“ на приливи и отливи във всички нюанси на изумрудено зеленото, където флората изригва като цветен вулкан, а фауната пълни очите и чинията ти.
Занзибар. Райският остров, който фокусира погледите на България (и не само), когато кретенският коронавирус започна да дирижира живота ни. Със страх, с правителствени внушения, с медийни манипулации и статистически облъчвания, внушаващи едно: Животът ни занапред ще бъде низ от ограничения, подчинени на хора, които, без да ни питат, са се вживели в ролята на Господ и решават от наше име как да се разпореждат с НАШИЯ живот. Въпреки че 99,99 на сто от нас са пълнолетни и вменяеми...
Слава Богу, българинът винаги си е бил Тома Неверни. И винаги е намирал начин да подреди живота си по-добре, прецаквайки тези, които нонстоп се опитват да го прецакат. И откри Занзибар! Благодаря ти, Емералд травел, че ни даде шанса да отидем до магнетичния остров, въпреки средностатистическите ни доходи, които не ни поставят в листата на „кифлите“, „мутрите“ и „олигарсите“, детото не им се е налага да си пресмятат стотинките...
Подозирам (на това в България му викат обосновано предположение), че и Ковид карантината след завръщането ни пак бе дирижирана не от грижата за здравето – нашето здраве и здравето на сънародниците ни, а от рапсодията на политическите манипулации в стил „на Вуте да му е зле“, на играта на нерви и на страх. Страхът на всички онези, които са се отказали да използват сивите си клетки по предназначение, доверявайки се на грижата на властимащите, които хич, ама хич не ги е грижа за житието и битието на хората, които са ги пратили във властта...
Всъщност, след като си видял Занзибар, това няма НИКАКВО значение... Защото тогава дори карантината не е карантина, а Бохемска рапсодия, която систематизира и преподрежда спомените ти...
Помните ли Бохемската рапсодия на Куийн и Фреди Меркюри, който пее:
Is this the real life? Is this just fantasy?
Caught in a landslide, No escape from reality
Open your eyes, Look up to the skies and see...
... Това реалният живот ли е? Това илюзия ли е? ... Отвори очите си, погледни към небесата и виж...
Случайно ли е, че Фреди (с рождено име Фарух Булсара) е проплакал през 1946 г. точно в столицата на Занзибар – в Каменния град Стоун Таун.
Днес родното му място – невзрачно жълто блокче, привлича туристите, които неизменно се снимат пред „визитната картичка“ с името на може би най-популярната му песен: The Show Must Go On...
Аз пък започнах да търся скрити знаци между песните на Фреди (най-добрият певец на всички времена според анкета от 2005 г.), и нашето Ковид пътуване. Не знам дали ще ви прозвучи манипулативно, или не, но лайтмотивът след завръщането ми от Занзибар твърдо е: You Don't Fool Me (Не ме заблуждавайте)!
Занзибар не е развъдник на коронавирус – най-малкото защото вредният „добитък“ няма как да вирее при температури над 35 градуса и UV лъчи, дето трепят всякакви вируси. Занзибар е Heaven For Everyone (Рай за всеки)!
Когато в България животът е Under Pressure (Под налягане), най-добре е да избягаш далеч от „пресата“, където всекидневието, дори и бедно, емоциите и вкусът на храната са истински.
В Занзибар всеки може да направи своя Breakthru (Пробив), стига да има очи и сърце за Различното. Вижте Ани и Боги с техния бар Serendipity – Знакът на съдбата, който ги е отвел на Райския остров, за да отворят на него своето българско кътче.
Където и да сте, Don't Lose Your Head (Не си губете главата – или акъла, все тая). Наслаждавайте се – животът е The Miracle (Чудо). Все едно дали сте в България или на Занзибар! Помните ли „Лято“ на Албер Камю и неговата формула на щастието? То е - ни повече, ни по-малко - в хармонията между дадено същество и съществуванието, което то води...
Все едно под какъв ъгъл ги виждаме, хората на Занзибар са Somebody To Love и заслужават цялата наша обич. Те са щастливи, поне според техните разбирания. А за нашето щастливо занзибарстване ще продължа да разказвам по-нататък...
