Областта Алтай в западната част на Монголия е една от най-изолираните точки на планетата. Заснежените върхове на планината със същото име създават непробиваема „стена“, която пази от проникването на съвременния свят.Това място е дом на 250 души, упражняващи древния занаят беркучи – лов с орли, чието начало в степите на Централна Азия датира от преди повече от 6 000 години. Тези ловци живеят тежък, изпълнен с трудности и предизвикателства живот в изолация и студ.
Връзката между ловеца и орела е силна и доверието между двамата трябва да бъде изградено, още докато птицата е малка. Предпочитани са женските екземпляри не само защото са по-агресивни, но и защото тежат с 1/3 повече от мъжките, което им позволява да атакуват и по-едра плячка като например вълци и снежни леопарди.
Активният сезон за ловуване е зимата, когато птиците са по-гладни и готови за неуморно преследване на плячка. Ловецът язди на кон, а орелът е кацнал на лявата му ръка. Дори най-малка промяна в натиска е доловима за ездача и сигнализира, че помощникът му е намерил следа.
Всяка година през семптември в столицата на провинцията Олгии се провежда фестивал, посветен на беркучи, в които най-добри ловци премерват сили, за да определят най-добрите в този странен пример за сътрудничество между човек и животно занаят.
