Валя Кулишева
Тръгваме по Мерчерия - главната търговска улица на Венеция с най-елегантните модни салони и магазини, разположени между площад "Сан Марко" и моста Риалто. Мостът Риалто до средата на XIX век е бил единственият мост през Канале Гранде. Първо е бил дървен, но се е срутил през 1440 г., а после е построен като масивна конструкция, с магазини отстрани и на всичко отгоре се разтварял в средата, за да минават и големи кораби.
Днешният е построен през 1592 г. Той стои на 12 000 дървени пилона в тинестото дъно и представлява покрито съоръжение. По сергиите и в миниатюрните магазинчета можете да се пазарите за цената на кожени изделия и изделия от прочутото духано венецианско стъкло. И ако сте добри в пазарлъка можете да направите добри сделки и покупки. Наблъскани от двете страни на тясното, покрито с каменни плочи платно, чуждестранните стоки и непознатите езици оприличават това място повече на арабски „сук“, отколкото на европейски търговски център.
А в началото на моста - вляво и вдясно, е красивият ренесансов „Palazzo dei Camerlenghi“. “Пиацета” - площадчето между площад Сан Марко и кея. На колони стоят Св. Теодор Стратилат (старият патрон на града) и лъвът на Св. Марк.
Навремето тук са ставали публичните екзекуции – последното, което е виждал осъденият, е часът на смъртта си. И днес, в пристъп на гняв, във Венеция казват: “Ще ти покажа колко е часът!”
Малко българи са чували за Теодор Стратилат. Мощите на светеца са били откраднати през 1257 г. и пренесени във Венеция от кръстоносците. Преди това те са се съхранявали в църквата „Св. София“ в Несебър. За този период от историята е важно да отбележа, че в продължение на 62 години (1201-1263 г.) Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Стара планина, е бил трайно включен в пределите на българската държава. Св. Теодор Стратилат, заедно със Св. Марко, е провъзгласен за патрон на града. Да стоиш на метър от тленните му останки и да се пренесеш в друг век, българска земя и църква - разтуптява се сърцето ти...
Оттук, в далечината се вижда е църквата Санта Мария дела Салуте (Basilica di Santa Maria della Salute). Тя е построена в чест на избавлението на града от чума през 1630—1631 г., която отнася повече от от една трета от населението. Недалеч е Академията на изящните изкуства - 28 зали с венецианските картини от Джорджоне, Карпачо, Тициан, Веронезе, Тинторето, Тиеполо, Гуарди... Преди да продължим, поседнахме във “Флориан”, най-старото кафене в Европа, на Пиаца Дел Меркато, послушахме цигулка и платихме щури пари за едно кафе.
Ето го и Дворецът на дожите, достъпен откъм Пиацета, който някога е бил седалище на републиканските власти. Дворецът на дожите разказва за победи, интриги и убийства. Тук е залата на съвета - с 1600 места. И прочутата лъвска уста - в която пускали анонимни доноси на вниманието на инквизицията. Спомняте ли си филма “Съдба на куртизанка”? Като стана дума, венецианските куртизанки са били прочути в цяла Европа – блестящи, богати и влиятелни.
Пристъпваме в официалната резиденция на дожа - някогашният държавен глава на Венецианската република. Фасадата на двореца е украсена с бисери, а стените са покрити с розов мрамор. Той е чудо на архитектурата, защото масивната му част е изградена върху леки аркади! Вътре ви посрещат позлатени резби и картини. Дворецът е бил и седалище на правителството, функционирал е като съд, градска администрация и дори като затвор, а днес е музей, в който се съхранява историята за всичко това. Можете да се мушнете и зад решетките на килия!
Най-близкият остров е Мурано, световноизвестен с производството на изящно стъкло, датиращо още от XIII век. Друг остров - Бурано, в една от най-красивите части на лагуната, с живописни сгради, е известен с традициите в производството на дантела, която е продължена и в наши дни. Лидо е малък остров, пълен с луксозни хотели, наричан още Венециански плаж. Тук се провеждат известният Венециански филмов фестивал, на който се връчват престижните награди "Златен лъв".
Не се задържаме в тълпата около площада. Потапяме се в тесните улички-лабиринти и накъдето и да хванем, те ни водят към нови усещания. Достатъчно е да се отдалечиш от тези туристически места и се оказваш в друга Венеция. Където в тесни дворове мирише на влага и по италианска традиция от прозорците е простряно пране. Там, където няма гондоли, а моторни лодки. И това е най-интересното, което можете да си позволите - просто да поскитате далеч от туристическите пътеки без план, без маршрут и без цел и да видите прекрасни гледки, неочаквани ракурси, да станете свидетели на реалния живот на малкото останали на острова местни жители.
Изведнъж до ушите ми достига песен. Заковах се на място като омагьосана. Във въздуха звучеше „Nessun Dorma“ — прекрасната ария на принца от „Турандот“ на Джакомо Пучини. „Никой не бива да спи“, пееше свежият тенор, гласът ставаше все по-силен и по-ясен. Душата ми се изпълни с радост, изведнъж ми се прииска да благодаря на Бог, че съм жива… Неприятностите, които оставих в Дания, бяха забравени, пет пари не давах вече за това, което ми готви съдбата… Едър здравеняк ми кимна с глава и продължи напред, без да прекъсва арията си.
Колкото повече стоиш тук, толкова по-ясно разбираш, че Венеция действително е един град-държава в съвременен вариант. Жителите му действително са италианци, но приликите с останалата част на страната свършват дотук. В много области на Италия се говори на диалект, както това става тук, във Венеция. Но никъде мисленето на хората не е толкова различно, толкова самобитно. Тези люде просто живеят по различен начин, свой и неповторим. Начин, който особено много ми допада.
Много интересен е районът Сан Поло и Дорсодуро, който се намира от другата страна на канала. Сан Поло е най-малкият от шестте района, но пък е историческото сърце на града. През XII век около този район се създава първата държавна банка в Европа. Всички най-важни институции по онова време – първата резиденция на дожа, съдилища, затвори, казарми, градски складове са били ситуирани в този район.
Който иска пълна тишина, в която отеква всяка стъпка по улицата, трябва да отиде в Кастело – там е църквата Сан Петро ин Кастело. Кастело е и най-големият от шестте сестиери и със значителен брой забележителности. А в кампо Манин (на името на последния дож) съвсем неочаквано влизате в двор, в който по полегати стълби на една стара вита стълба влизате във великолепния палацо Контарини (Palazzo Contarini), чийто дизайн напомня на невероятни средновековни къщи на френския Лион. Изкачете се! Няма да съжалявате. Само имайте предвид, че там е студено. Плюс вятъра. Трябва да сте с яке или да имате под ръка коняче...
Открива се прекрасна гледка към остров Джудека (Giudecca), двете църкви на Андреа Паладио - най-значителният ренесансов архитект от Северна Италия, Сан Джорджо Маджоре (San Giorgio Maggiore) и Ил Реденторе (Chiesa del Redentore), митницата с глобуса (Punta della Dogana), църквата Санта Мария дела Салуте (Basilica di Santa Maria della Salute) с класическите си стъпала и огромен купол... А отгоре площадът между трите Прокурации (Procuratie) става просто театрален. И базиликата Сан Марко е като на длан с оригиналната си триумфална квадрига с четири коне и невероятно пищна фасада, подобно на изнесен на площада огромен прекрасен олтар...
Който иска по-голямо уединение може да отиде на остров Торчело. Туристи там няма, но я има атмосферата на Венеция. Тук можете да се полюбувате на изненадващо меките форми на катедралата Санта Мария Асунта и намиращата се до нея осмоъгълна църква Санта Фоска, където комбинацията от червеникави тухлени стени с бели каменни колони създава съблазнителния ефект от топлина и спокойствие, което се допълва от зелен килим от трева - рядкост във Венеция...
Тук цари тишина.Впечатлението е, че времето е спряло ...Виждам сянката на Карл Велики, чувам грохота от войските на Pepin le Bref, Пипин Дребният - крал на франките, хвърлил око на Венеция,чието търговско значение на държава, свързваща Европа и Византия растяло; опитал се да я завладее през 809 г., но венецианците оказали храбра съпротива.
(Следва)
