Валя Кулишева
Независимо дали сте романтични по душа или не, Венеция със сигурност ще ви вземе дъха. Със своята старинна архитектура, криволичещи канали и безкрайни тайнствени лабиринти, Венеция е със сигурност един от най-привлекателните градове в света. Белла Венеция, блян в сребро, мрамор и седеф! Италианците я наричат Серенисима - „Най-спокойната“, макар и... малко мръсна.
В далечната 421 г. жители от Северна Италия и крайбрежието, отчаяни от нападенията на варварските германски племена, поели с лодките си в морето. Настанили се на островите сред комарите, започнали да строят къщи на дъбови пилони, да укрепват брега, да свързват островите с мостове. Така изниква Венеция – градът на водата. Вместо улици – канали с вода: 180 канала с 450 моста от камък, от дърво или от ковано желязо, като72 местни моста са собственост на частни лица.
Големи канали, малки канали, тесни и широки. Главният булевард на града е Канале Гранде - дълбок 5 метра, дълъг почти 4 км, широк от 30 до 70 м. Край него са били къщите на знатните – с един вход към водата и един към сушата, 170 запазени до днес старинни сгради и дворци. Преди сто години по Канале Гранде са плавали 15 000 гондоли. Днес са към 500 – атракция за туристите. Пътуването из града става с “вапорето” – корабчета, движещи се по маршрути, като всички градски автобуси по света. Има и лодки-таксита.
Разположена на над 118 малки острова, по време на разцвета си Венеция има 3000 търговски кораба и 300 други плавателни съда. Първият дук (дож на местния диалект) е избран през 697 г. Оттогава 115 са се изредили на трона на Венеция. Всеки при встъпването си в длъжност хвърлял във водата халка с думите: “О, море, за теб се венчавам в знак на властта си над теб!” 115 халки лежат на морското дъно. Останките на последния дож отдавна са пепел, а морето и днес плиска вълните си - човекът няма власт над стихията.
След падането на Наполеон Венеция е управлявана от австрийците, а през 1866 г. става част от Италия. В края на 19 век Венеция става любимо място на европейската интелигенция. Там са живели балетмайсторът Сергей Дягилев, поетите Езра Паунд и Йосиф Бродски, както и композиторът Игор Стравински. През 1932 г. се отваря автомобилен и жп мост между града и континента. Това поставя началото на ускореното развитие на Венеция като туристическа дестинация. Целият град е изключително архитектурно произведение, в което дори и най-малките здания съдържат част от работата на някои световно известни творци като Тициан, Тинторето, Веронезе...
Венеция. Въздухът тежи от влага и столетна история. Силата на параноята е била водещ фактор в политиката на Венеция. Непостоянна и променлива, като подвижни пясъци… Венецианските дожи са били големи параноици. Предполагам, че са станали такива по силата на обстоятелствата… Заповядали прокопаването на тунели, за да могат да влизат и излизат в църквата Сан Дзакария, без да се излагат на опасности. Част от дожите така и не са успявали да се върнат от вечернята в Сан Дзакария. Убивали ги. Жителите на Венеция са се отличавали с особена жестокост по време на бунтове и въстания…
Има няколко Венеции. Едната изцяло принадлежи на туристите, пълна е с тях и се освобождава само през нощта. И най-напред тръгваме из нея:
Мостът на въздишките, който е наречен така от Лорд Байрън през 19 век. Известния в цял свят Мост на въздишките свързва старите затвори със стаите за разпит в Двореца на дожите. След произнасянето на присъдата осъденият отивал в затвора, прочут с жестоки изтезания: затворниците ги хранели със солена риба, те искали да пият, но вода нямало, а отвън се чувал плисъкът на вълните... Мостът бил последното място, откъдето осъдените хвърляли поглед към света навън... и въздишали. Говори се, че в този затвор за някакви от всичките си грехове лежал и прочутият любовник Казанова, но както винаги, успял да се измъкне. Според едно старо предание, ако двама души се целунат, минавайки под моста по залез слънце, ще се обичат и ще останат заедно завинаги.
Ето ни на прочутия площад Сан Марко с базиликата, чието построяване отнема 200 години. Украсена е с баснословни съкровища, взети от зависимите територии. Построена през XI век, базиликата Сан Марко е изпълнена във византийски, римски и готически архитектурен стил. В миналото името на базиликата е означавало църква от злато. Казват, че Наполеон нарича Сан Марко "салона на Европа". Тя е шедьовър на византийска архитектура с позлатени мозайки и стенописи от прочути художници. Тук се съхраняват уникални икони, а олтарът представлява златно пано, украсено със скъпоценни камъни. Някога базиликата е била само за управниците, а не за всички граждани. Днес тя е седалище на архиепископа на Венеция.
Над входа й стоят копия на четирите позлатени коня от бронз, които Наполеон открадва. Оригиналите се пазят в музея на базиликата. Тя е открита през 1094. Пълна е с ценности, донесени от кръстоносците в четвъртия поход. Злато, емайл, мозайки, скъпоценни камъни от Византия, късове от римски и гръцки храмове. Конете над входа са докарани от Константинопол - с отрязани глави за улесняване на транспорта. След това са залепени, а за да не личи, са сложени нашийници. Наполеон пък, преди да отстъпи града на австрийците, откарва конете (наред с друга плячка) в Париж, където те красят триумфалната арка пред Лувъра. Едва през 1815 г. впрягът отново заема мястото си. Впрочем, последен капелмайстор тук е бил Антонио Вивалди.
Атриумът, таванът, стените и куполите на зданието са украсени с около 3720 кв. м златна мозайка, която е претворявана в продължение на векове. Най-старата от тези мозайки е създадена от източни майстори, а по-късно са довършвани от Тинторето, Веронезе и Тициан. В горната част на базиликата се намира музеят Марчиано (Marciano museum), от чийто балкон ще можете да разгледате отблизо златните мозайки. В него още имате възможност да разгледате и оригиналната триумфална квадрига с четири коня. На площада отпред винаги гъмжи от туристи. Снимат се пред камбанарията, на която от 500 години двама маври с чукове в ръце отбелязват всеки час с удари по внушителната камбана.
И пред кулата с часовника, показващ часа, фазата на Луната и на Зодиака, приливите и месеците, подходящи за плаване. Венецианците се отплатили щедро на авторите му братя Раниери, но им изболи очите, за да не могат никога да повторят това чудо.
И пред колоната с крилатия лъв. Лъвът на Сан Марко, който често е изобразяван с крила, е символът на града и на един от четиримата евангелисти – Св. Марк. Toй е днешният Патрон на града.
Венециански търговци по заповед на дожа открадват мощите му от Александрия – изнасят ги в кошница под парчета свинско месо: кой мюсюлманин би се докоснал до този товар?!? Така през IХ век Св. Марк замества доста по-скучния Св. Теодор, а крилатият му лъв завинаги става символ на града. Оправдание за кражбата е легендата, че минавайки през Венеция, Св. Марк чул ангел, предсказващ, че тук ще почива в мир - венецианците просто се заели да осъществят пророчеството...
Дали Св. Марк им е донесъл късмет? От ХI в. Венеция владее Адриатика, 3000 кораба обикалят света и носят в града съкровища. Наричат републиката “Владетелка на цялото злато на християнския свят”. (Следва)
Снимки: Авторката
