Валя Кулишева
Отколешен е спорът кой от двата града – Будапеща или Виена да носи да носи титлата „красавицата на Дунав“. Е, със сигурност първият печели в категорията „най-голямо стилово разнообразие“. В унгарската столица почти всяка сграда е архитектурна забележителност и всеки ъгъл носи своята история. А и нощният живот на Будапеща, подкрепен със система нощни автобуси и катакомбите, които работят докато има клиенти, силно накланят везните.
Градът е основан сравнително скоро - в края на ХIХ век, когато се обединяват градовете Буда, Пеща и Обуда. Днес над двумилионният град, разположен на двата бряга, е приютил една пета от населението на страната. И тенденцията е растежът да продължи, защото столицата произвежда над една трета от националния вътрешен продукт на Унгария и половината от инвестициите в страната постъпват именно тук. Въпреки това Будапеща не се превръща в уродлив промишлен град или в търговски център. Макар че е съсредоточие на предприемаческата инициатива, столицата си остава едно от най-големите културни средища на Европа.
По-амбициозните пътешественици се стараят да запомнят наименованията на унгарски, което, повярвайте, е безнадеждна задача. Затова удачен вариант е добрата стара карта и посочването на дестинацията с пръст, когато търсим помощ от местните.
Посетих най-ключовите места от Пеща, а след това и от Буда. Двете части на града са много различни, въпреки че ги дели само една река. Пеща е по-модерната и по-развита част. Там е съсредоточен нощният живот, както и повечето ресторанти, хотели, музеи. В Пеща сградите изглеждат по-стари, по-мръсни, и мястото създава усещане за по-бедно. Но там пък има повече природа, и е по-спокойно.
Опитахме типичния унгарски десерт funnel cake, който на вид представлява нещо като балатон (естествено и балатонът, който ние познаваме идва от Унгария), но вътре има дупка, и тестото е сладко. Има различни вкусове, и е най-добре да се яде топъл. В туристическата част на Будапеща е пълно с продавачи на funnel cake.
Друго типично за Унгария нещо, като изключим гулаша, е напитката Уникум - местен горчив ликьор от билки. Вкусът му е твърде силен. Направи ми впечатление, че имаше доста еврейски ресторанти, а освен това типични еврейски ястия имаше в менютата на повечето заведения, в които бяхме. Цените в ресторантите са два пъти по-високи отколкото в София.
В Будапеща е пълно с най-различни музеи, галерии, културни места и прояви, които си заслужава да бъдат посетени, но, за съжаление, ние не успяхме да обиколим дори и половината от първоначално плануваните места.
Първата ни спирка беше замъкът Вайдахуняд (Vajdahunyad Vara) - приказка в градския парк на Будапеща. Целият замък е заобиколен от вода. Изящната барокова архитектура връща посетителите в типично средновековна атмосфера, а в сградата се помещава първият в света селскостопански музей. Интересна е историята за построяването на замъка: през 1896 г. за честването на хилядолетието от заселването на маджарите се организира изложба и се построява замък от картон и дърво, който става много популярен сред посетителите. Някак естествено се стига до решение да се построи истински замък - от камъни и тухли.
Замъкът Вайдахуняд е построен по поподобие на трансилванска крепост, която носи същото име. Разликата между двете благороднически постройки е видима – замъкът в центъра на Будапеща е уникално съчетание от няколко архитектурни стила - романски, готически, а също така се открива типично възрожденски и барокови мотиви. Дворецът е издигнат межди 1896 и 1908 година, като негов архитект е Игнач Алпар (Ignác Alpár).
А Градският парк - Варошлигет, намиращ се в сърцето на Будапеща, е сам по себе си забележителност. Навремето тук са били блата. По инициатива на Мария-Терезия, омъжена за Франц, ерцхерцог на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, се пресушават блатата и се засаждат дървета, които дават началото на сегашния красив парк, за който са характерни множеството езера и водни площи.
Днес паркът се разпростира на площ от над 1000 декара, с над 7000 дървета и много екзотични растения. Освен красивия замък Вайдахуняд, в парка са събрани на едно място сгради от архитектурното минало на града. Срещу замъка се намира красивата сграда на градската баня (Szechenyi) – уникална смесица от гръцки и римски архитектурни елементи, истинска люлка на онова, което днес наричаме лична хигиена. Вътрешният двор предлага и открит басейн, който през 1960 г. е приспособен за ползване дори и през зимата.
Тук са разположени и къщата на Янош Хуняди, запазена се в автентичния й вид, мемориалният комплекс на Унгарската революция от 1956 година, няколко стилни ресторанта и, разбира се, места за развлечения на деца и възрастни - обширен и много добре поддържан зоопарк, цирк и цял увеселителен комплекс. Увеселителните влакчета на Варошлигет са в топ десятката на света - намират се на 17 м височина и изминават 980 м за пет минути.
В непосредствена близост до градския парк пък се намира още една забележителност - един от най-големите пясъчни часовници в света.
И ето ни пред емблематичния за Будапеща мост – мостът Сечани. Верижният мост Сечани е висящ мост над река Дунав, който свързва източната и западната част на града – Буда и Пеща. Той е първият постоянен мост в Будапеща, открит през 1849 г. Носи името на граф Ищван Сечани, който бил един от инициаторите и основни подръжници на построяването на моста, а освен това и подпомогнал финансирането на неговото изгражданe.
Проектиран е от Уилям Кларк Тиърни. Бил е унищожен във Втората световна война и възстановен през 1949 г., точно 100 години след първоначалното му откриване. Сега е популярна забележителност в Будапеща. Смятан за едно от чудесата на света, той имал голямо значение за икономиката и живота на страната. Превърнал се е в символ на прогреса, националното пробуждане и връзката между Изтока и Запада. В двата му края се намират 2 площада – площад Адам Кларк и площад Рузвелт, където пък е красивият хотел, пример за Арт нуово в Централна Европа – Four Seasons Hotel.
Построен в перфектна симетрия с верижния мост, дворецът Грешам- Gresham Palace, днес луксозен хотел, е също един от забележителните образци на стила Арт нуово. Сградата е бивша континентална централа на базираната в Лондон застрахователна компания Gresham. До нея е красивата величествена сграда на Министерството на правосъдието.
Целият хълм Буда е известен със сградите си в средновековен барок – от църквите и обществените сгради, до кралския дворец и къщите. Първата кралска резиденция тук е била построена от унгарския крал Бела IV между 1247 и 1265 г. По време на Великата турска война по-голяма част от двореца е била разрушена.
През 1715 г. крал Карл VI започва строителството на новия комплекс., резиденция на унгарските крале. По време на Унгарската революция замъкът изцяло изгаря, след което в продължение на 40 години, до 1912 г., отново се строи. Нацистите на свой ред също го превръщат в руини. Мащабно строителство го превръща в дворец на новия век.
Комунистите на свой ред, считайки го за символ на предишния режим, разрушават голяма част от архитектурата му и го подлагат на варварско преустройство. В двореца се намират Унгарската национална библиотека , Националната галерия и Историческият музей.
Под двореца Буда, в малък парк на площад Адам Кларк, се намира 3-метрова скулптура от варовик с форма нула. Този камък маркира отправната точка, от която се измерват пътните разстояния от всяко място в Унгария до Будапеща.
Няма как да подминем и Рибарските кули – може би най-посещаваната забележителност на унгарската столица, наред със сградата на Парламента. Разположени на крепостния хълм, построени в неоготика и неоримски стил, те са се превърнали в разпознаваема туристическа атракция – всеки, който е бил в Будапеща, има поне една снимка от там.
Рибарските кули, проектирани от Frigyes Schulek през 1895 г., не са бил построени за отбрана, а като наблюдателната тераса. Носят името си от гилдията на рибарите, на която е било възложено да защитава този участък от стените на града през Средновековието. Може би тяхното първоначално значение е в основата на това, днес те да са толкова посещавани: от там се открива перфектна гледка към Дунав и целия град, чак до хоризонта.
Е, най-после стигнахме и до Парламента, красивата готическа сградата, за чието построяване са използвани половин милион скъпоценни камъни и 50 килограма злато. Със своите бели неоготически кули и арки, тя е безспорният фаворит в пейзажа на Пеща и също е популярна туристическа атракция. Проектирана от Имре Штендил през 1884 г., дълга 268 м, широка 123 метра, висока 96 метра с купола, с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора! Доста впечатляващо...
Унгарският парламент е една от най-старите законодателни сгради в Европа и вторият по големина парламент в Европа. Строежът на зданието започва през 1885 г. и завърша през 1904 г.
Като цяло сградата е изключително красива, изпълнена в изящен неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към Дунава, а официалният вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън е 242! На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и пълководци. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове. На влизане в парламента посетителите минават по стълбище с богати орнаменти, а стените са покрити с пищни фрески. Една от най-внушителните части на сградата е шестнайсетъгълната централна зала. В парламента се намират и унгарските кралски бижута. Красиво, внушително и много бляскаво!
Но най-много се забавлявях в нощните заведения, в катакомбите на Унгария. Под звуците на чардаш в катакомбите посрещат своите гости с пита и унгарска ракия, която се нарича палинка.
Съществуват над 30 вида палинка. Автоматът за традиционната унгарска ракия палинка е хит на летището в Будапеща – той е първият по рода си в света и се намира в президентския салон на международното летище „Ференц Лист“. С унгарска национална вечеря, цигански песни, танци и чардаш в унгарските катакомби времето мина неусетно. С голям апетит хапнах гулаш и булгур с месо. От унгарската палинка се най-много ми допадна Кайсиевата – Фютюльош, дваж повече Крушовата с мед – Вилмош! Видът на сепарето е бъчва, а всеки клиент, при желание, може да участва в програмата с песни, танци, рецитиране, скечове и... готвене.
Аз взех участие в готвенето на булгур, церемония с унгарски вина и изпълнение на италианска песен (защо не с българска ли - защото италианската маса като запя канцонета аз се включих, а те ме избутаха на сцената). Oт всички нации най-буйни и емоциални бяха турците. Веселиха се като за последно! Напълниха ми душата тези хора. Унгарските пусти работят, докато има клиенти, за разлика от австрийските заведения например, които буквално гонят клиентите си точно в часа, определен за затваряне. Там не е за балкански веселия.
Отидохме на концерта на Coldplay, който се проведе на закрития стадион Papp Laszlo Sportaréna. Предварително бяхме проверили вариантите за прибиране вечерта, и се оказа, че в Будапеща има изградена система от нощни автобуси. Впечатляващото беше, че успяхме да се приберем с метрото, тъй като бяха пуснали специални коли заради концерта, като съвсем бързо няколко влакчета успяха да пренесат по-голямата част от тълпата.
Не ми се тръгваше!
Снимки: Авторката и интернет
