Дори средновековни инженери не могат да се похвалят с подобни постижения в областта на водоснабдяването, като древните римляни. И досега някои от съоръженията от Античността са отлично запазени, а паметници от времето на империята има не само в Италия и по Средиземноморието, но и в страни, разположени на север. Например в Германия, част от чиято територия е била в границите на Римската империя, има уникален акведукт с дължина почти 100 км. Той е бил изграден от инженери, за да доставя вода на град Кьолн. По тези места е имало население още преди римското владичество, но именното по онова време тук е възникнал голям град – крепост по северните граници на империята.
През I век пр. н.е. римляните вдигнали Юбиорум, която десетилетия по-късно се превърнала в селище, наречено Агрипина. За да бъдат решени проблемите с хигиената на гражданите и с чистата питейна вода, римляните построили военен водопровод. Начинанието било невероятно по замисъла си и строителството му започнало в планината Айфел, на 95 км от градските стени. Тя е част от Рейнските шистови планини с вулканичен произход, разположена в Северен Рейн - Вестфалия. Дължината й е 90 км. Съставът на платовидната верига е от кварцити, а височината й е със скромните 747 м.
Маршрутът на акведукта бил проектиран така, че водите от планинските източници се движели в посока към града без човешка намеса, използвани били естествените наклони на терена. Но най-удивителното е, че древното водоснабдяване е минавало на метър под земята.
Климатът на Кьолн и в Айфеловата планина е доста по-различен от този на Апенините. Зимата тук не е толкова мека и постоянните минусови температури биха оставили града без вода за месеци. За да защитят нормалното водоподаване, инженерите изградили водопровода под земята, точно както го правят и строителите по северните ширини. Това решение било добро още, защото предпазвало съоръженията от срутването на каменни маси и разрушения по време на военни действия.
По пътя си водопроводът пресичал няколко речни долини и по тези участъци били изградени мостове. Акведуктът, създаден от римските инженери в планината Айфел, бил с дължина 130 км. Водопроводът доставял вода от няколко планински източници, като към всяка тръба имало и допълнителна канализация.
Римляните били много внимателни, когато ги подбирали. Те напълно правилно вярвали, че висококачествената питейна вода трябва да е обогатена с минерали, а тези в Айфел отговаряли на изискванията. Самата конструкция на водопровода била със сводеста форма - с ширина 1 м и височина около 70 см. Иззидана била с камъни, а отвън и отвътре била покрита със замазка.
Поради факта, че водата, преминаваща през акведукта, притежавала различни соли в състава си, стените на подземния водопровод с времето се покрили със слой минерални отлагания.
Уникалният във всички отношения водопровод Айфел е построен през 80 г. сл. Хр. и е съществувал до 260 г., когато бил унищожен от германски племена по време на битките им.
Източник https://travelask.ru/blog/posts/20112-akveduk-ayfel-neveroyatnoe-sooruzhenie-drevnerimskih-inzhene
