Валя Кулишева
Всеки, който е бил в Мексико знае колко колоритни са градовете там – Гуадалахара, Мерида, Оаксака, Гуанахуато, Морелия, Мексико Сити, Пуебла, Сан Кристобъл... Цветна разходка ме очаква и на остров Козумел. С дължина 48 км и ширина 16 км, това е най-големият остров на Мексико. Той е любимо място за гмуркачи. В кръг около острова са разположени 40 различни рифа. Вторият по дължина коралов риф на планетата превръща бреговете на този остров в един от най-добрите водолазни региони. Освен с кристално чистите си води, океанът привлича опитните водолази и с подземните си реки, образуващи огромни, разклонени пещерни лабиринти. Островът с прозрачни води е като излязъл от картичка.
Козумел е почти незастроен остров, с девствена природа, изпълнени с живот рифове и прекрасни бели плажове; идеалното място за релакс, забавления, вкусна храна и зареждане с позитивни емоции.
Намира се на близо 20 км от континенталната част на Мексико, но за разлика от Канкун и Плая дел Кармен е несравнимо по-спокойно и непренаселено място. Тук цари природата, но въпреки това има толкова много неща за правене!
Тук се намира първият подводен бар с кислород в света. Създаден от Sub Sea Systems - лидер в областта на водните иновации, Clear Lounge е място, където гостите могат да се насладят на кислород с интересен привкус в подводен бар-аквариум с над 49 хиляди литра вода. Разполага с различни игри, дъски за писане и възможност за подводна фотосесия. Преди да се потопим в масивния водоем, попълваме кратък здравен въпросник и гледаме петминутен видео инструктаж.
Остров Козумел или островът на лястовиците, както се превежда името на езика на древните маи, се намира много близо до полуостров Юкатан в Мексико. А Юкатан означава "Не те разбирам". Когато испанците се опитвали да говорят с местните маи, те отговаряли: "Юкатан", т.е. "не те разбирам" - колонизаторите решили, че самото място се нарича така.
Първите заселници - маите, заели острова преди около 2000 години, го нарекли Земята на лястовиците. Според техните представи Козумел е дом на богинята Иш-Чел, която изпраща на хората лястовички в знак на благодарност за издигнатите в нейна чест храмове. Тя била богиня на любовта и плодородието. Археологическите находки показват високо ниво на социално и културно развитие на маите, както и организирана търговия между острова и континента, осъществявана до пристигането на европейците.
Хуан де Григалва посещава острова през 1518 г. с цел залавяне на роби в Карибите. Последвалите експедиции на Кортес, търсещи нови места за създаване на центрове на политическа и икономическа мощ на испанската корона, донесли едра шарка в Козумел, която отнела живота на много индианци. Търговията с континенталната част постепенно била преустановена и някога процъфтяващото място в колониални времена се превръща в слабо населена регресивна земя. Тогава на острова живеели около 40 000 маи, но болестта оставя само 30 живи. През следващите години Козумел е почти безлюден, използван от време на време като скривалище от пирати. През 1848 г. кастовата война на Юкатан води до преселване на бежанци, избягали от бунта.
В средата на 19 век на остров Козумел е основан град Сан Мигел де Консумел. Постоянното население е съставено от онези, които бягат от континента през 1847 г. заради Юкатанската кастова война. Това е единственият град на острова, столица на едноименната община и един от най-големите туристически центрове на Мексико, прославен след като Жак Кусто открива подводните чудеса на кораловите рифове на остров Козумел. На територията на Сан Мигел до известния мексикански курорт Плая дел Кармен е фериботният пристан за круизни кораби.
Козумел е Меката на водолазите в топлото Карибско море. Гълфстрийм минава край острова и гарантира целогодишно прекрасна видимост, а морето - уникална флора и фауна. Една от най-големите подводни пещери в света е открита тук. Разглеждаме тукашните кентоти, които представляват естествени ерозионни дупки във варовика. Те водят към подземни реки с кристалночиста вода. За древните маи това са изходите на подземния свят - хладно и магическо място за плуване.
Когато ураганните ветрове достигнат до бреговете на Мексико, островът остава изолиран докато стихията премине. Но извън това бедствие, за безцелно блуждаещите туристи из острова като мен, мястото е цветно, оживено и екзотично.
Първоначално водих преговори с местна авиокомпания за транспортиране до място близо до Канкун за плуване с акули. Оказа се, че е възможно само с частен самолет за десет души. Не че не мога да си го позволя, но никога не насилвам нещата. Защо да пръскам толкова пари, след като сме само двама, може би не е времето и мястото сега, ще имам и други възможности. Отказах се, въпреки раздвоението и останах на Козумел, където наистина се забавлявах. Аз съм от тези, които обичат да изпълват екскурзиите си с всевъзможни дейности, а тук има предостатъчно интересни неща за вършене, които да осмислят пътуването ми. Имах желание да наемем скутер, с който да обикаляме девствения остров, но не случихме на изгодна оферта. Затова таксито остана предпочитан транспорт.
Като активен човек предпочитам не само да релаксирам, а и да обикалям и изследвам. Това и правих на прекрасните екзотични карибски острови, които всеки мечтае да посети.
Най-интересните места за начинаещи са по западния бряг: Параисо, Чанканааб и Юкаб. Южната страна е подходяща за по-опитни плувци, тъй като има стръмни скали и подводни пещери със силни течения: Колумбия, Пунта Сур и Маракайбо. Водата наистина е много чиста, не като в Ривиера Мая и Плая дел Кармен, но имаше толкова силно течение, че както си плувах, видях как ме изпреварва последната шамандура, т.е. аз плувах на изток, а течението ме влечеше на запад и то по-бързо, отколкото аз плувах и ако не се бях хванала за въжето нямаше да мога да се върна в центъра.
Сеноте са карстови дупки, някои дълбоки 100 м, характерни за полуостров Юкатан и всъщност единственото място, където можеш да се охладиш. Голям кеф е да се плува в тях. Паркът Laguna Chankanaab, естествено местообитание на много видове тропически растения, цветни риби, ракообразни и корали, предлага забавления като шоу с морски лъвове и плуване с делфини.
Плажовете с неустоима природна красота разполагат с всички удобства за релакс и водни дейности. На западния бряг на остров Козумел се организират екскурзии до рифовете Чанканааб и Паланкар, забавни пътувания с лодки със стъклено дъно, конна езда около острова, има много детски площадки, басейни, душове, ресторанти и барове, магазини за сувенири и масажни центрове.
Посещавам фабрика за какао the Mayan cacao company и за текила Hasienda Antigua the tequila factory. Разбрах много неща за производството на текила от растението юка, известно още като агаве. Мексико е родината на текилата. Тук опитах много по-различна от масово произвежданата. Намирам любимата си марка - Cava Antigua, която никъде другаде не се продава, дори в САЩ. Бутилките, които купих бяха на сол след пристигането ми в Европа, но пластмасовите шишета с истинска течна ванилия оцеляха.
Текилата се прави от сърцевината на растението агаве. И производството изобщо не е лесна работа. Не е като „боднеш пръчка, пиеш вино“.
Агавето расте 8 години и когато започне да дава признаци, че ще цъфти, е готово. Но дотогава се пресажда няколко пъти. Във фабриката, която посетихме, си имаха собствени полета от агаве, където имаше растения на всякаква възраст. Младите са съвсем нагъсто, при всяко пресаждане се разреждат. После следва ферментация, печене, дестилация. На основата на текилата се правят и разните Колади – известните Пиня колада, Банана колада и какви ли не други. Много са вкусни.Потомците на маите обаче избягват да се наливат с текила и мескал поради горещият и влажен климат. В жегата най-вървят коктейлите, в които също има текила, но с повече плодови сокове и много лед. Преди да напълнят чашите, барманите потапят ръбовете им в сол и черен пипер или прах от чили и оформят интересен контур.
Повечето заведения предлагат безплатна дегустация на текила, за да избереш предпочитаната. В резултат на това, още в ранния следобед започвам да срещам пияни туристки, които се хилят гръмогласно и едва стоят на краката си. Интересно, виждам не мъже, а само пияни чужденки. Как ще ги пуснат на кораба в това състояние, се чудя, виждайки ги да се олюляват в посока към пристанището с акостирали круизни лайнери.
Една от атракциите на острова е Сан Гервазио - древно светилище на маите в северната част на Козумел, посветено на богинята Иш Чел. Това е било едно от важните сакрални места, предназначено за срещи на водачи и религиозни обреди. Археологическите обекти включват и южен връх, наречен Пунта Сур - екологичен резерват, който защитава някои ендемични видове от местната флора и фауна.
Най-големите строителни творения на козумелските маи са разрушени, за да направят път за писта на самолет по време на Втората световна война. Руините на Сан Гервазио са разположени приблизително в центъра на острова и са най-големите останали руини. Благодарение на огромните залежи от варовик и натрупаните познания по астрономия и математика, маите са успели да издигнат огромни храмове насред джунглата. Тези постройки с формата на пресечена пирамида имат основно религиозен характер.
На остров Козумел има и тематичен парк «Discover Mexico» („Открийте Мексико“), който разкрива историята на Мексико с мащабни модели на археологически обекти, колониални и модерни сгради. Освен това се запознахме с националните танци и се разходихме из галерията на народното изкуство и занаятите. В центъра на Сан Мигел има музей - Museo de la Isla de Cozumel, чиито експозиции са посветени на геоложката еволюция на острова, неговата история и археология. Диорами показват впечатляващи картини на дивата природа на Козумел, културата на маите, корабите на испанските завоеватели и европейските пирати. Музеят разполага и с книжарница, библиотека, ресторант и магазин за сувенири.
Остров Козумел има три основни типа плажове: диви пясъчни, каменисти и създадени от човека. Гладките плажове с бял пясък са толкова невъзможно сини, че на моменти е трудно да се определи къде свършва океанът и започва небето. Западната страна на острова е развита, а източната е все още дива и необитаема. Вълните тук са нежни - като в Мексиканския залив. Въпреки че са склонни да са много по-силни в северния край, отколкото в южния.
Вторият тип плаж, който срещаме на остров Козумел, е скалистият, варовиков "сорт", наричан „железен бряг“, най-добър за плаване с шнорхел. Използваме задължително водни обувки. Третите по вид плажове, които съществуват на Козумел, са създадени от човека. Построени са, като са насипали пясък над естествено срещащите се скали от варовик. С изкуствени плажове като Chankannab и много други получаваме плажна ивица със ситен пясък, сенчести места, шезлонги и др. Обикновено, още като скочим във водата, виждаме риби.
Козумел е покрит с мангрова гора и поддържа много ендемични животински, рибни и растителни видове (тоест видове, които не се срещат никъде другаде по света). Основната заплаха за мангровите гори в световен мащаб е човешкото въздействие, включително рибовъдството, селското стопанство, урбанизацията и горското стопанство.
Субстратът на Козумел е варовик, като най-високата точка на острова е по-малка от 49 фута над морското равнище, което го прави уязвим за наводнения от големи бури. Мангровите гори помагат да се защити островът от наводнения, като поемат голяма част от действието на вълните. През 2005 г. урагани в Атлантическия океан поразяват Козумел с безпрецедентна ярост. Островът претърпява директни удари от две тропически бури от категория 4 - Вилма и Емили.
За близо три дни Вилма опустошава напълно острова. Това довежда до големи щети върху инфраструктурата и дивата среда, както и върху кораловите рифове и риби - особено на по-плитките места. Освен това, както и навсякъде по света, изменението на климата под формата на повишаване на температурата на водата и подкиселяването започва да опустошава коралите. Посещавам ги сега, докато все още мога да се насладя на тези естествени красиви коралови рифове.
Рифовата система тук е магнит за водолази още от 50-те години, когато документалните филми на Жак Кусто привличат международното внимание към този изобилен подводен свят. Гмуркането е една от основните атракции на Козумел. Разглеждаме част от потопени скулптури на Мезоамериканския риф. Голяма част от гмуркането тук се нарича „дрифт гмуркане“. Водолазът изразходва много малко усилия и просто се движи заедно с течението, което върви по рифа. Всъщност е изтощителна работа, когато искаме да останем на едно място, за да разгледаме нещо интересно.
Виждаме изобилен коралов и растителен живот, както и невероятно разнообразие от риби. Ангелски риби, риби папагали преминават на цели ята покрай нас и всички туристи правим забавни усилия, за да снимаме с подводните си камери. Забелязваме петнисти змиорки, бодливи омари, звездни анемони, костенурки и скатове. Имаме чувството, че сме попаднали в гигантски аквариум, чийто изумрудени води гъмжат от пъстри водни същества. Водата обаче е адски солена и задължително трябва да се носят маски. Не внимавах с жълтеникавата тиня, покриваща скалите. Не знаех, че не бива да се пипа. Вълна ме метна на скала и от допира с жълтата слуз имах тежка алергична реакция. Е, при мен никога нищо не е гладко.
Chankanaab е екопарк - лагуна, заобиколена с подводни пещери и дом на делфини, манти, тюлени, морски лъвове и костенурки. Да, малко е туристически населен, но се превърна в едно от любимите ми места на острова. На езика на маите Chankanaab означава „малко море“. Този парк се намира в границите на Националния морски парк и осигурява разнообразие от забавления. В Chankanaab влизането във водата е сложно, мястото за шнорхелинг е стръмно и дълбоко. Слиза се по скални или метални стъпала в океана, където тежки вълни могат да те блъснат. Местни семейства обичат да се събират и да седят на стъпалата, което допълнително усложнява влизането и излизането от водата. Душове има из целия парк, а шкафчета - в основния павилион.
В допълнение към прекрасните плажове и диви места за гмуркане има природни пътеки, ботанически градини, магазини и ресторанти. Толкова много избори, толкова малко време!
Като любител на дивата природа, пътуването ми до Екопарк Faro Celerain е задължително. Известен още като Parque Punta Sur, той обхваща 2500 декара в южния край на Козумел. Границите на парка приютяват различни местни видове, включително екзотични птици и крокодили. Не позволявам на животните да ме разсейват от всичко останало, което паркът предлага. Разглеждам руините на маите El Caracol и фара Faro Celerain, където има малък морски музей. Гледката от фара на Parque Ecoturistico Punta Sur е зашеметяваща. Охлаждам се в по-спокойните води на лагуната Колумбия. Топлото Карибско море предлага условия за гмуркане и сърф, разкошни тропически гори се огласят от птици - от колибри до ята фламинго.
Завършваме прекрасните си дни в Козумел с вкусна традиционна мексиканска храна в комбинация с Маргарита. Като локация избираме ресторанти, които се намират непосредствено до океана и ни предлагат невероятен изглед към залеза, пристанището и осветените круизни кораби. Опитах емпанади, такос, кесадили, fajita и chilaquiles. Научих се да ги приготвям. Чилакилес е традиционно блюдо от мексиканската кухня. Основата му са късчета царевична тортиля, запържени в салца. Поднася се с яйца, авокадо, пилешко, чоризо, лук, кашкавал и сметана.
Хапвахме и хрупкави fry jacks (нещо като мекици, които се точат) с мед, също и с кашкавал и яйце. Когато говорим за мексиканска кухня, повечето хора си представят нещо много люто. Както българската кухня не е само баничка с боза, така и в мексиканската има такова разнообразие, че няма да ни стигне времето на този свят, за да опознаем всичките й вкусове и комбинации.
Мексиканската кухня е шарена, както и самата държава, с много подправки, цветове и вкусове. Най-типични като продукти са царевицата, бобът и лютите чушки. Когато обаче конкискадорите пристигат на територията на днешно Мексико, те внасят към кухнята ориз, свинско, пилешко и говеждо, домати, авокадо, сладки картофи и много други. Автентичната мексиканска кухня е сериозно американизирана, а в различните краища на страната се спазват характерни традиции. Като цяло мексиканската кухня е лесна и вкусна. От мексиканските безалкохолни ме впечатли horchata. Хорчата е традиционна, сладка, млечнобяла напитка, приготвена от ориз, бадеми, захар и канела. Оризът не се вари, така че няма общо с ориенталския сутляш.
Мечиладата е бира с доматен сок и много лед. Идва от северната част на Мексико. Най-хубавото е, че ръбът на чашата е топнат в пипер от чили и сол. Разните такоси, буритоси, енчилади и други храни на основата на царевични питки не ми допадат особено. Нито пък начинът , по който се ядат – свиваш ги подобно на дюнер и накланяш глава, за да не се покапеш със съдържанието, няма вилици, няма ножове. Но ми хареса, как ядат плодовете – поръсени с лют пипер от чили чушки, сол и изцеден лимон.
Керамичните изделия са също толкова шарени, колкото самото Мексико - вази, рибки, купи, чинии, маски. Продавачките са в стилни шарени рокли. Най-много се задържах над кръстовете, фигурките на Исус и Мадоната. Всичко е много скъпо от тези неща, под 200 лв. няма нищо, но пък е толкова стойностно и красиво, че няма как да не пазарувам.
Това малко парче земя на полуостров Юкатан в Мексико някога е било заспало място, само с няколкостотин жители, няколко църкви и разпръснати руини на маите. След това идват круизните кораби. През 90-те години на миналия век е построен дълбоководният кей, който позволява на големите кораби да акостират, но вредят на кораловия риф на острова и днес е най-натовареното крайбрежно пристанище извън Флорида, приемайки годишно 3,6 милиона пътници (почти всички от Флорида).
За сравнение, Венеция, където жителите редовно излизат да протестират срещу присъствието на круизни кораби, идват 1,6 милиона туристи. Добавям 541 598 души, които кацат всяка година на летището в Козумел и е лесно да разберете защо островът попада в списъка на застрашените и съсипвани от туризма красиви места.
Пътищата са без нито една дупка! Максималната разрешена скорост е 110 км. И почти няма пътни знаци. Няма и нужда. Там никой не бърза, не изпреварва, не видях нито една катастрофа.
Ще кажа няколко думи за прехвалените прословути Плая дел Кармен и Ривириера Мая. Не знам откъде ги взимат тези прекрасни снимки с палми и тюркоазено море. В Мексико такова нещо няма! Самите курорти по Ривиера Мая са създадени след 1959 г., когато американците губят Куба. Дотогава брегът е бил само от мангрови гори. Сега повечето хотели са тип резорт, потънали в тропически насаждения и изобщо нямат излаз на плажа.
Ако искаш лежанка под чадър - 70 лв., моля... Плажът представлява натрупани чували с пясък в различен етап на изсипване на пясъка от тях. Между тях и морето – планини и могили от водорасли, но не като нашите, а твърди и бодливи. И продължават навътре в морето, направо не може да се влезе във водата. Изключение правят плажовете пред хотелите Хилтън и Хаят, пред които всеки ден един трактор влизаше в неравна и предварително обречена битка с водораслите.
Но поне се виждаше, какво би могло да бъде, ако се чисти. Дъното е каменно, неравно и много неприятно. Духа непрекъснат източен бриз и морето никога не е тихо. Температури от 29 градуса се усещат като 37, заради голямата влажност. Нощем не спадат под 24, човек просто не може да се почувства комфортно без климатик. Освен всичко друго от време на време се разнася силен мирис на сяра и като се има предвид, че в цяло Мексико няма минерални извори, не можех да се сетя за нищо друго, освен за пречиствателни станции. Водата далеч не беше бистра, по-скоро, като тази на Слънчев бряг. Изобщо не ми хареса на тези толкова прехвалени места, с които някои се фукат, когато са били там. Курортът е пълен с американци, по-средна ръка, които си носеха шезлонгите и чадърите на плажа. И всички викаха „Ау, колко е готино, на Вас защо не Ви харесва?“. Ами като не знаят друго! Ние бяхме на Пето авеню и купонът се чуваше до зори. Пълен ужас. А на Козумел си беше див рай, бохемска атмосфера и спокойствие.
Екскурзията до остров Козумел ни показа особеностите на туризма в Мексико. Целта е всеки да се почувства наистина специален. Непринудена, приятелска атмосфера, в която забравяш, че си турист, а си като приятел на частно парти.
Завършва едно Карибско приключение, обгърнато от мистерията на маите. Ако сте любител на екзотиката, Мексико е вашата дестинация, ако обичате вкусната храна, древната история и тюркоазените плажове – тръгнете към Мексико! Ще имате хиляди възможности за почивка според вкуса ви – мързелива или приключенска. А Козумел е изключителен остров, който твърде често се посещава само като 4-5-часова спирка на круиз по Карибите. Надявам се с моя разказ да съм ви провокирала да планирате по-дълго посещение, за да преживеете всичко, което този остров и неговите хора предлагат.
Снимки: Авторката и https://pixabay.com/; Оформление и редакция: Добрина Манчева
