По света

Japonia vi6na

Валя Кулишева

"Истинската свобода значи да се освободиш от егото и от емоциите, които го придружават."

Това с пълна сила важи за невероятно силните по дух японци и уникалната им естетическа и нравствена култура, която, повярвайте ми, не притежава нито един друг народ. Япония наистина е страна на изгряващото слънце. Това не е клише или метафора. Япония е специална страна, много далечна, уникална и точно тук, в най-източната част от Азия слънцето изгрява първо, за да разкрие своите завладяващи загадки и енигми.

Japonia Minato ku

В Япония за първи разбрах колко сме безсилни пред природата и нейните стихии. Ежегодно в страната се регистрират повече от 1500 земетресения, като около 20% от земетресенията в света, които са по-силни от 6 степен по скалата на Рихтер се случват именно тук. Това е и една от най-вулканичните държави в света. Дори символът на Япония е вулкан – вулканът Фуджияма, а и повечето от вулканите са активни. Третата природна стихия, която „обича“ Страната на изгряващото слънце са тайфуните. Те „удрят“ най-често през горещите летни месеци. Именно след един тайфун, наблюдавайки как се справят японците с бедствието и последствията му, разбрах как се е възродила Япония след капитулацията си и защо има японско чудо: повярвайте, духът и достойнството на хората са в основта на всичко.

Japonia hotel

Виждах сдържани хора, които съвсем не са изпаднали в животинска паника, първичен ужас или потоци сълзи, а с достойнство скърбят. Ако не са руините около тях, трудно може да се прочете по лицата и поведението им какво ги е сполетяло и, че опасността от нови бедствия не е отминала... В света няма народ, който да е така болезнено чувствителен по въпроса на своята чест, както японците. Още от детството са научени да не разкриват чувствата си, считат това за глупаво. Те никога не се жалват за собствените си беди.

Японците предпочитат да умрат, отколкото да живеят в позор. Само те умеят да умират с усмивка на уста, както умират цветовете на планинската вишна. Само те са способни да открият в опадалите листенца и усмивка, и удовлетворение, и слава, и гордост. Европейците обичат цветята, когато те разцъфват и показват цялата си красота. Японците пък са способни да обичат и увехналите цветове, и окапалата им вече премяна. Какво беше учудването ми, когато разбрах, че никога не лъскат сребърните прибори, за да не премахнат следите на времето и в това те също виждат чар.

Japonia hram

Постъпките не японците се ръководят от рицарския дух на самопожертвованието. Последната война и първата, в която императорската армия е победена, е родила феномена „камикадзе“, така неразбираем за нас... Загинали са 5000 млади японци – средната възраст на камикадзе не надхвърляла 22 години. Преди излитане тези младежи пишели на семействата си: „Нека загинем така мигновено, както се пръсва строшеният кристал.” „Камикадзе спасиха Япония, защото спасиха честта ѝ“, казва един от потомците. Доброволната смърт в името на вярата, на отечеството, на императора, буди в японците чувство на най-искрено уважение и възхищение. Тъкмо възхвалата на „святата смърт” поражда пренебрежителното им отношение към плътта и собствения живот. Тя кара японците спокойно да възприемата смъртта. Лекотата, с която те се отнасят към въпроса за смъртта, едва ли е присъща на другите народи, особено на европейските.

За японците нравственият дълг е висок като планина, а животът е почти безтегловен като гъше перо. Това е в основата и на древния ритуал сепуку. Японците са точно толкова изумителни, колкото и собствената им страна. Мозъците им са като компютри, но в гърдите им бие истинско, човешко сърце. Добрите обноски и високата култура, характерна за този народ, почитта към традициите са особено характерни. В Япония взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от „задължение“ и „дълг“ по начин, който вече не работи на Запад. Конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението.

Японецът винаги мисли дали това, което прави е добре за другите, а не за самия него и това няма как да бъде разбрано от европееца. Японското общество е свръхколективно.

Japonia Ginza

Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите страни. Усетът на японците към красивото и съвършенството е тяхна вродена национална черта, а стремежът към хармония - постоянно усилие Япония и японската култура да бъде разбрана – или поне не по начина, по който европеецът е свикнал да разбира всичко около себе си. Япония трябва да се почувства, да се усети ... и да се приеме. Да се опитваме да обясним Япония е поначало грешен път – трябва да я съзерцаваме, да я преживеем, за да я усетим и разберем.

Една от най-впечатляващите страни на японската култура се явява изключително екстраординарната роля на естетиката в нея. Всички неща, които японците са употребявали в ежедневния си живот, са били естетически безупречни от най-стари времена, често явявайки се произведения на изкуството. Европейците за пръв път се запознали с прочутите японски гравюри, защото японските майстори занаятчии ги използвали в качеството на опаковъчна хартия, когато изпращали изделията си от сорта на лакирани кутии и порцелан в домовете на богати европейски колекционери.

Вроденото естетическо чувство на японците най-вероятно се дължи на тяхната древна верска система – шинтоизма, определил и свещеното отношение към свойствата на природните материали, с които са работили занаятчиите: съгласно шинтоизма, и камъкът, и дървото имат дух. Дзен разбирането се отразява върху практически всичко в живота на японците, дори и върху някакви незначителни ежедневни действия, но особено забележимо е в чайната церемония, икебаната, театъра, парковото (градинско) изкуство, хайку.

Основното им житейски правило, към което се придържат, е „санук” - умението да изпитваш наслада от всичко и винаги. Да се обяснява с думи пътят към просветлението в дзен (сатори) е все едно да се лови лунното отражение в езерото. В заключение ще добавя само, че навярно е практически невъзможно да се улови духът на японската естетика без да си живял в Япония.

Japonia izkustvo 3

Когато говорим за Япония трябва да се говори и като за технологична нация, за икономическия им възход. И това при положение, че след войната положението им е неописуемо лошо. От голяма бедност и мизерия те успяват не просто да се изправят на крака, но след кратко време компаниите им се превръщат във фактори на световния пазар. Ако разгледаме, структурата, йерархичните отношения, нагласите на служителите в японските компании, ще ни направи впечатление, че там съществува т.нар. „Код на честта”. Казано иначе, ако се провалиш, си правиш сепуку, което не е нито нова, нито модерна нагласа, а почива изцяло на японските традиции.

В Япония самурайските традиции са живи и днес! Ако сега в японска компания директорът по някаква причина трябва да бъде сменен и има двама души, които се борят за поста му, след като единият неминуемо победи и получи поста, е много важно как ще се отнесе с победения си противник. Ще може ли той да запази честта си, при положение че го запази на работа във фирмата? Естествено е като загубил, позицията му да е по-ниска, което само по себе си е обида, но той не може и да си помисли да отиде другаде и да изостави компанията, за чийто просперитет се е борил толкова години. В случая „милост”, или най-близкото до „убиване“, е победеният да бъде назначен в далечен клон, в непозната страна, където компанията няма големи интереси. Така той запазва честта си… това са самурайските традиции.

Поради трудното преодоляване на вековните традиции, често пъти срещаме и примери на дискриминация. По отношение на жените, например. Ако за един пост се борят мъж и жена, почти сигурно е, че ще предпочитат мъжа, защото неминуемо се поражда въпросът: „Ако забременее?“ Никой не назначава и жена, която има малки деца. В една фирма, основана на самурайски принципи, е нормално всеки да дава всичко от себе си – да работи до късно вечерта, както и през уикенда. Така е възникнало и т.нар. поколение без бащи…

Japonia hram 2

Японците работят по 15 часа, а когато се веселят или спортуват, непременно го правят с колеги и шефове. Дисциплината продължава да съществува като задължителен елемент. Характерно за японците е и едно особено отношение, с което се отнасят към чужденците - не с всички, но с повечето се отнасят като към по-висши (според нашите разбирания), с особено уважение. Възпитани са, че туристът е като Бог и заслужава такова отношение.

Какъвто и проблем да възникне, японците веднага откликват с готовност. Услужливостта тук е господарка. Ако попитате за някакъв адрес, няма да се задоволят да ви го посочат, а непременно ще ви заведат дотам. Още на летището в Япония човек може да се нагледа на покланящи се японци. Докато влизат в отделението за персонала, всички служителки първо се обръщат към салона и се покланят ей така, към нищото за нас и може би към всичкото за тях! Същото виждах и на рецепциите в хотелите. Поклоните и уважителното отношение към другия са се вкоренили дълбоко в нравите и животът с тези порядки изглежда хармонично красив и приятен.

Урокът по уважение в Япония започва още от детската градина, където всяка сутрин лично директорът посреща всяко дете с дълбок поклон. И продължава в метрото – в този огромен подземен град се разминават милиони хора във всички посоки, но никой никого не блъска и дори не докосва.

Страхът от лошото име е по-силен от страха от затвора. Японците работят усърдно, за да не загубят достойнството си… Страхуват се не защото ще са виновни, а от големия срам, който ще се свърже с тях, със семейството им, с хората, които са свързани с тях.

Japonia hram 3

При японците не е възприета критиката пред други хора. Началникът обикновено прави това насаме. Японците са болни на тема престиж — признание в служебното и общественото положение. Престижът в службата е по-важен от парите и удобствата. От друга страна това е емоционален народ. Повече действат под влияние на чувствата, отколкото на разума. Вълнуват се, например, извънредно много от цъфтежа на черешите през пролетта или от величието на Фуджи, когато е покрита със сняг. Всеки се опитва да рисува. Рисуват най-малките, рисуването, особено на йероглифи, е хоби на най-известни политици, учени и бизнесмени.

Japonia u4enici

Въпреки голямото внимание към здравето си, те са безразлични към това, което наричаме удобство и комфорт. За обикновените хора жилищните условия в Япония са много тежки – нямат мебели, както европейците, спят върху японски рогозки. През деня седят върху рогозки около ниска маса, но имат всички други удобства — хладилници, перални, телевизори. В повечето семейства родителите и порасналите им деца, често вече създали собствени семейства, живеят заедно.

Японците не обичат индивидуалността и думата индивидуалист в японския език има лош смисъл. Това значи, че е егоист, че иска да извърши някои неща по свой начин самостоятелно и за себе си, а не заедно и в полза на цялата група, към която принадлежи. В японския език има много думи, които се превеждат като задължения. В живота японците си създават задължения към много хора и имат развито чувство за привързаност.

Когато водят преговори, японците смятат, че получават предимство, ако повече слушат и наблюдават. Говорят малко и се стремят да не показват отношението си към въпроса, който се разисква. Стремят се да накарат отсрещната страна да говори колкото може повече, като така получават повече информация. Когато японските бизнесмени казват „Хай“, което се превежда „Да“, това означава „Да, ние разбираме“, а не „Да, ние сме съгласни“! И да знаете - японците изживяват дълбока горчивина от всезнайството, фалшивото самочувствие и липсата на скромност.

Japonia dvorec

Японците са невероятно честен народ! Каква беше изненадата ми, че понякога по уличните стълбове имаше бележка за изгубени пари и хилядарката си стоеше прикрепена към бележката без да съблазни минувачите. Може би заради тази уникална честност навсякъде в Япония има места с безплатни чадъри и велосипеди. Никой никога не проверява сметка в ресторант, защото знае, че е точна. Ако изгубите нещо – скъпо или не, ще го открият, за да ви го върнат. В Япония е много обидно да дадеш бакшиш, въпреки че обслужването навсякъде е първокласно. В Япония е обидно също така да не вземеш рестото си до стотинка.

Друга отличителна черта е поддържането на стерилна чистота навсякъде! Ръкуването с японец е недопустимо - той просто ще изтръпне от погнуса! Ако мислите да влезете с обувки в японски дом, самият праг ще ви спре: издигнат по-високо и встрани ще видите шкаф или полици за обувките. Много често трябва да се събувате и в ресторанти, а в храмовете е просто задължително. Освен това японците никога не влизат в блестящата от чистота тоалетна с домашните пантофи, а с чехли специално предназначени само за тоалетната.

Japonia park 2

Рано заранта японските улици са идеално измити със специален шампоан, през деня или късно през нощта дори хартийка не може да се намери. Дори и в мегаполис като Токио. Идеалната чистота се поддържа без участието на внушителен персонал от хигиенисти, но малобройните чистачи са обект на много строг обществен контрол. В страната има доста на брой доброволни сдружения, които бдят за хигиената. Някак не е прието, щом изпиеш пликче саке, да го подритнеш към съседската порта. Напротив, хората гледат дори да пометат листата, нападали пред дома на съседа, ако е заминал. И никой не подминава изтървана от детенце бонбонена хартийка.

Кварталните пенсионери взимат най-присърце грижите за почистването - мнозина тръгват на разходка с найлонови пликове, в които събират боклука, зърнат случайно. Никoй нe би cи изхвъpлил бoклyкa нa yлицaтa. Кошчета и контейнери няма. Всеки си нocи боклука в чaнтaтa и гo изхвъpля y дoмa, paздeлнo. Японците са невероятни чувствителни към замърсяването на околната среда и са безкомпромисни към нарушителите на закона. Глобата за хвърляне на хартийка или друга дреболия навън е 2000 йени, което е от порядъка на 250 долара.

Вcичкo e мнoгo шapeнo и кpacивo. Стилът нa oбличaнe e мнoгo oтвopeн и цвeтeн, oблeклoтo на японците e хeм cтилнo, хeм paзличнo, и всички са облечени много добре: работещите - с костюми, децата и учениците - с красиви униформи, възрастните - и те със стил облечени.

Japonia sgrada

В Япония трябва да се спазва дистанция. Хората там не се прегръщат, не си подават ръце и не се потупват по рамото. Да не говорим за целувки по улиците – това е просто недопустимо! Научих, че не е добре да гледам японците в очите, за да не ги смущавам с поглед. Ако получите подарък от японец, не бързайте да го отваряте веднага, както е прието в западната култура. Нарушавате вродената японска деликатност, това е признак на прекалено любопитство, а и можете да накарате дарителя да се срамува от скромния си подарък.

В Япония никъде няма да чуете някой да крещи по мобилния си телефон и надълго да разговаря в мола или в метрото, при това на висок глас. Разговорите извън дома и офиса са кратки, полушепнешком и след като си се отдалечил от другите хора, при това никога в обществения транспорт. Това златно правило се предава от поколение на поколение. Изобщо правилата на японския етикет са много и доста по-различни от нашите – добре е да се запознаете поне отчасти с тях, ако ще посещавате Страната на изгряващото слънце.

Japonia parlamenta

Не мога да не кажа няколко думи и за тайната на японското дълголетие. На японския остров Окинава живеят 15% от т.нар. суперстолетници - хора на повече от 107 години. Те са не само много възрастни, но и в чудесно здраве. Тайната им се изследва от години. Японският начин на хранене е изключително здравословен и това е причината в Страната на изгряващото слънце да живеят най-много столетници. Освен това японците са здрави и жизнени дори на 70 години. Да не говорим, че жените запазват стройната си фигура и кадифена кожа до старини.

Японците са първенци в света по продължителност на живота, който в Страната на изгряващото слънце е със средна стойност 86,4 години. В епохата на световната епидемия от затлъстяване в Япония само 3 на сто от населението е с наднормено тегло. Това не е въпрос само на възпитание и лично предпочитание, но и на строга държавна политика и грижа. Наднорменото тегло тук е забранено със закон и търпиш санкции, ако нарушаваш този закон!

Japonia na ribnia pazar

Различни видове риба и морски дарове, както и разнообразни зеленчуци, които се ядат сурови или приготвени на пара са естествена профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, а фактът, че японците са по-малко податливи и на някои видове тумори и ракови заболявания също се обяснява с начина на живот и хранене. Огромно предимство на японската кухня е фактът, че тя е нискокалорична. Ястията съдържат малко количества мазнини. Зеленчуците присъстват на масата във всички възможни видове, вкусове и цветове. Готварската сол и захарта са сведени до минимум. Те се заменят с умерени количества водорасли, соев сос и сушени плодове. Вместо кафе японците пият зелен чай, а пшениченият хляб е заменен с ориз и оризови хлебчета.

Запазена марка на японците е движението. Те ходят много пеша или карат колело. Освен това тренират бойни изкуства и играят гимнастика дори на покрива на сградата, в която работят. Като цяло японците отдават много голямо знаение на добрата физическа подготовка още от най-ранна детска възраст. Родителите каляват своите деца още от бебета. И, не на последно място, японците задължително отделят време за релаксация и разходки.

Japonia Tokio ot kulata

Само няколко минути път с метрото дели градския грохот сред небостъргачи и неони от тихото кварталче с малки къщички, ромоляща река и миниатюрни градинки, подредени сякаш не от човешка ръка. И тогава оставате в плен на звуците сред неочакваната тишина – равномерната капка от бамбуковия чучур в двора на малкото дзенбудистко манастирче или нежната мелодия от звънчета, с която продавачът на сладък картоф известява появата си зад завоя...

Част от албума за Япония:

Japonia mol

Japonia gradina 2

Japonia ulica

Japonia vitrina

Japonia no6t

Japonia izkustvo

Japonia izkustvo 2

Japonia gradina

Japonia gradina 4

Japonia gradina 5

Japonia teatar

Japonia teatar 2

Japonia pazar

Japonia Rapongi

Japonia ob6t more

Japonia park

Japonia tradic arhit

Japonia gradina 3

Japonia hrana

Japonia hrana 2

Снимки: Авторката; Оформление и редакция: Добрина Манчева

Share

Брат-BG представя

Времето

giweather joomla module

Брат-BG представя

Хижа „Шадийца“
Хижа „Шадийца“

УДОБСТВАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В СЪРЦЕТО НА РОДОПИТЕ!

  • ● на почти равно разстояние между Мадан и Златоград, 1150 м надморска височина
  • ● кристален въздух, обширни горски ливади, заобиколени от борови гори
  • ● капацитет на хужата 60 места – стаи с 2 или 3 легла и самостоятелен санитарен възел
  • ● туристическа спалня с капацитет 20 места (до хижата)
  • ● телевизия, интернет
  • ● локално парно, ресторант, механа, лоби бар, оборудвана обща кухня
  • ● външен басейн, кътове за отдих и игри, барбекю и чеверме
  • ● безплатен паркинг
  • ● изходна точка за туристически преходи и намиращи се в близост забележителности
  • ● био-продукти и традиционни родопски специалитети

facebook:#ShadeetsaHut
За контакти:
тел: 0888 003 303; 0878 493 440
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Наши партньори:

logo-mall
Икономически университет - Варна
Община Варна
Технически Университет Варна
albena-logo
balchik-logo
b4k-varna-logo
weltauto-logo
avtotreid-varna-logo
alestra-logo
giftsbg-logo
Национална компания индустриални зони
Община Девня
Salik.biz
Травъл блогъри в България
Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи
Клиника Нова
Яхти Биляна Варна
Алина Тур
Trips With Rosie