Автор: Валя Кулишева
Нощем бродех в Гийон - Стария квартал на Киото, за да зърна гейшите. Останах без сили, краката ми се подуха от умора, но срещите с гейши бяха трудни и редки. Видях, че личният живот на японеца е забулен в мрак и тайнственост. Всички заведения са със спуснати непроницаеми оризови щори, светлина по улиците няма, мъждукат фенери и как точно се промъкват в заведенията не ми стана ясно, нямаше никакво движение и хора вечер. С триста зора местен успя да ме ме вкара в заведение с гейши, бях ням и глух наблюдател, и то съвсем за кратко.
Все пак мога да ви предложа оскъдни снимки - плод на броденето ми из японските потайности. Тези мои разходки и изследвания синът ми нарича нощни хоцкания и не само че се отегчава, ами е бесен, че не е в хотелската постеля.
В следващите дни се наслаждавах на типични японски спектакли в театъра в Гийон, които ме запознаха по-дълбоко и по-подробно с културните традиции на японците: чадо (чайна церемония), кото (японска арфа), като (икебана), гагаку (музика и танци в императорския двор, старинна дворцова музика), кьоген (японски фарсове и комедийни пиеси), киомай (танци в киотски стил, танци на гейши), бунраку (куклен театър), кабуки и др.
В Гийон е запазена непокътната атмосферата от епохата Едо. Гейшите и днес са жени, които се занимават с изкуство и само чрез него забавляват. Те са опитни музиканти, рецитатори, певици, танцьорки, калиграфи и какво ли не още, свързано с изкуство, красота и етика. За пръв път гейшите се появяват като съсловие в началото на епохата Едо. Фактът, че и днес японските гейши не са малко, е свидетелство, че тази страна не руши и не променя историята и традициите си. Нещо, което съвсем не можем да кажем за България...
На остров Хоншу се намира още една стара столица на Япония - Камакура. Градът е известен с това, че тук започва възраждането и разцвета на шогуната начело с Минамото но Йоритомо, който успява да утвърди властта си в цяла Япония. Дотогава такъв прецедент за власт не е имало.
Макар че днес градът е малък, той е описван в учебниците като бивша столица на Япония поради обстоятелството, че е бил седалище на шогуната до края на регентството през периода Камакура. Минамото но Йоритомо e основател и първи шогун на Камакура, който е бил самурайска столица от 1185 до края на шогуната през 1867 г.
Минамото но Йоритомо e японски благородник, който се възползва от размириците след краха на рода Фудживара. Той безпощадно се справя с всички, които смята за свои врагове, включително и с членове на собственото си семейство. Имал доведен брат от една от държанките на баща му. Когато Минамото се бори срещу самурая Тайра, за да спре въстанието му срещу аристократите, той извиква на помощ доведения си брат Йоши Цуне, който бил изкусен боец, и побеждават Тайра.
Доведеният брат на шогуна Минамото е бил по-известен от самия шогун, заради таланта му на боец и в шогуна се надига завист. Той се опитва да се отърве от него - успява да убеди войниците на брат си да го убият. Когато Йоши Цуне научава, бяга и се заселва на един остров на север, където жена му ражда дете. Той обаче не успява да се примири с изгнанието си и слага край на живота си с харакири. През 1192 година Минамото но Йоритомо се обявява за "сеи-и даи шогун", тоест "велик генерал, победител на варварите", и въвежда военна система на управление, поставяйки началото на шогуната Камакура.
Тъй като сме на остров, тук гъмжи от грабливите дневни птици каня. Те са от семейството на ястребите. Бяхме свидетели как канята граби храна направо от ръцете на туристите. Имаше доста хора, които не бяха си направили труда да четат предупредителните надписи и знаци и техните Bento (кутия за обяд) експлодираха в парчета от ориз и месо, тъй като тези птици се гмуркаха, сетне светкавично бомбардираха хранещи се семейства.
В Камакура продължих да се образовам в областта на японския език и граматика. Разбрах,че в японския език думите не могат да завършват на съгласна, ето защо на всички чужди думи, окончаващи на съгласна японците слагат флексия - У, и наричаха сина ми Илиян ИлиянУ сан.
Посетихме шинтоиското светилище Хачимангу, което е посветено на божеството Хачиман, покровител на семейството Минамото и на самураите като цяло. Комплексът Хачимангу е построен през 1191 г. и исторически е бил едновременно Шинто светилище и будистки храм, а също така се е използва като Парламент от шогуна. И храмът и градът са построени по Фън Шуй. Настоящото местоположение е внимателно избрано като най-благоприятно след консултация с гадател, тъй като има една планина на север (Hokuzan), река на изток (Namerikawa), голям път на запад (Коtо Kaido) и е отворен на юг (заливът Sagami). Всяка посока е защитена от бог. Въпреки всички промени в храма през през годините, в това отношение дизайнът на шогун Йоритомо е все още непокътнат.
След първата Тори (Шинто порта), която е входът, има три малки моста: два плоски от двете страни и един сводест в центъра. В дните на шогуната е имало само два моста: един нормален и още един извит, направени от дърво и боядисан в червено. Там шогунът напускал своята свита и продължавал пешком сам към светилището. Този сводест мост се нарича Akabashi (Червен мост) и е бил само за шогуна, а обикновените хора трябвало да използват другият мост, плоския. Мостовете са над канал, който съединява две езера. Пътят към храма върви между тези две езерца с лотоси - езерото Минамото и езерото Тайра, наречени на двата съпернически рода. Пътят минава през множество порти и води до сцената Mайден. На самия връх се намира главното светилище, което е реконструирано.
Изуми ни красива позлатена дървена статуя с единадесет глави, която се смята за най-голямата дървена статуя в Япония. Това е статуята на богинята на Милосърдието Каннон и точно на нея е посветен целият храм. Статуята е висока 9,18 метра и е направена е от камфорово дърво. Всяка от главите отговаря на различна фаза в търсенето на просветлението и показва различни човешки състояния – радост, тъга, меланхолия, оптимизъм и др.
Около храма е поредната уникална японска градина, а от обзорната полощадка се наслаждавахме на гледки към град Камакура и Тихия океан. Тук виждаме и хранилище на сутри. Сутра са кратки афористични изложения, събрани в учебник или като текст в индуизма и будизма. Посещаваме павилион на богинята, защитница на децата и пещера със многобройни статуи на богинята на Бензайтен, покровителка на женската красота и богатството.
Разгледахме храма Котокуин с 13-метровата бронзова статуя на великия Буда Амида - втората по големина в Япония. Това е най-известната забележителност в град Камакура. Отлята през 1252 г., бронзовата статуя на Буда Амида е висока 13,5 м. Статуята е преживяла цунами, пожари, земетресения и тайфуни. Има отвор и който желае може да влезе вътре в статуята срещу 20 йени.
В будиската религия има много секти, които наричат по различен начин Буда и му придават различно значение и смисъл. Този Буда е Амида. През 1252 г. шогун Минамото но Йоритомо построява цялата тази пагода с гигантска статуя на Буда Амида. Храмът е завършен 5 години след смъртта на шогуна. Тогавашната статуя е била много по-гигантска от тази, която виждаме днес... Само обиколката на главата е била 24 метра! През 1248 г. и статуята, и храмът били пометени от тайфун. През 1252 г. са реконструирани, но този път статуята не е дървена, а изработена от бронз и това е статуята, която виждаме днес.
За съжаление, и вторият построен храм, приютил статуята, е унищожен от тайфун през 1335 г. и японците построяват храма отново. През 1368 г. и третата сграда е отнесена от тайфун и японците отново построяват храма. През 1495 г. четвъртият храм е бил разрушен, този път от цунами и японците оставят статуята на открито. През 1923 г. статуята е била частично повредена от голямото земетресение в Токио.
Главата на Буда е леко наклонена напред, за да ни даде чувство за интимност и ни кани да отидем по-близо и да общуваме с него. Буда държи ръцете си в поза медитация, а между пръстите му има поставени специални мембрани като паяжини, които имат за цел да осигурят безопасността на хората. Свещената точка на прозрението на челото на статуята е от чисто сребро и е направена така, че при различните положения на слънцето да осветява 4-те посоки на света. Статуята има 656 къдрици, които се увиват по посока на часовниковата стрелка, а най-голямата къдрица е символ на мъдростта. Статуята Амида Буда е почти на 800 години.
Специалните японски курабийки и сладки пък в магазина "Двойният гълъб" към храма Котокуин са задължителен класически сувенир от Камакура. Мотахме се по главната улица Камачи. По цялата улица от двете страни имаше дървета - японска сакура и местните ни разказаха, че когато разцъфнат, хората се движат в розов тунел, образуван от клонитена японската вишна, отрупани с цвят. Пред един от ресторантите имаше тента, а под нея скаричка, сосове, няколко вида рибоци - всичко на самообслужване и гратис!?!
Целта е туристът да опита специалитетите, които се предлагат, и да влезе в ресторанта. Да, ама немалко туристи направо се наядоха на аванта! Японците не си дават сметка за психологията на другите нации, коренно различна от тяхната! И веднага щом нещо свърши – клечки, риба, сос - зареждаха отново и изрядно се грижеха за отнасянето на боклука, използваните клечки, поддръжката на скарата. Как да няма гратисчии!
Искам да отбележа, че при пътуванията ни храната винаги беше изключително вкусна и много засищаща, макар и в малки количества. Синът ми, който винаги е гладен, в Япония никога не огладняваше! Техните риби, морски деликатеси, зеленчуци, водорасли, марули, корени, листа и цветове го засищаха, макар че ги предлагат в микроскопични количества, и то за мнооого дълго време. Влюбих се в прословутата темпура – характерния начин на пържене, използван в японската кухня. Ще отбележа и факта, че изядох огромни количества цветя и листа. А до идването ми в Япония дори не допусках, че толкова много цветя са ядливи!
Снимки: Авторката; Оформление и редакция: Добрина Манчева
Вижте още: Япония - пътуване в миналото: Нара, Киото, Камакура (Част 1)
