На 20 март 2020 точно в 5:50 ч. наше време настъпи пролетта. Денят е дълъг 12 часа и 7 минути и започва да се увеличава - дните стават по-дълги от нощта, а природата се събужда за нов живот. Пролетното равноденствие, което бележи началото на пролетта настъпва в дните между 20 и 22 март и е свързано с поредността на високосните и невисокосните години. Както и останалите сезони, настъпването на пролетта се дължи на наклона на земната ос спрямо орбиталната равнина, в която се движи Земята. Заради него планетата не се осветява еднакво от Слънцето. В деня на пролетното равноденствие слънчевите лъчи пресичат т.нар. небесен екватор и увеличават постепенно ъгъла, под който падат към Земята, а температурите стават все по-високи.
20 март е и Международният ден на щастието. Денят е учреден с резолюция на Общото събрание на ООН и се отбелязва ежегодно от 2013 г. Инициативата за обявяването му е на кралство Бутан, където за изчисляване нивото на благополучие на нацията се използва показателят Брутно национално щастие. Според правителството на Бутан макроикономическите показатели не отразяват нивото на благополучие в страната. Брутното национално щастие се изчислява по специална методика, отчитаща различни показатели - ефикасност на управлението, социална справедливост, защита на околната среда, съхраняване на културното и духовно наследство. В страната съществува държавна комисия за Брутното национално щастие, а подразделения, определящи държавната политика за достигане социално благополучие на гражданите, са създадени и към правителствата на Венецуела и Еквадор. През януари 2017 г. департамент на щастието бе създаден в индийския щат Мадхия Прадеш, а през февруари 2018 г. в Дубай бе обявено създаването на Глобална коалиция на щастието, която включва 6 страни - ОАЕ, Казахстан, Коста Рика, Мексико, Португалия и Словения.
През 2020 г. Йейлският университет предостави възможност на всички желаещи да участват безплатно в онлайн курса "Психология и щастлив живот", който се превърна в най-популярният в историята на Университета. От 2012 г. с подкрепата на ООН се публикува Световен доклад на щастието, в който страните са класирани въз основа на нивото на благополучие на гражданите си. При съставянето му изследователи отчитат показатели, като БВП на човек от населението, продължителност на живота, съблюдаване на гражданските свободи, гаранции за заетост, ниво на корупция, и вземат предвид резултатите от изследвания на общественото мнение. В доклада за 2019 г. за страна с най-щастливо население бе обявена Финландия. В челната петица са също Дания, Норвегия, Исландия и Нидерландия. Ние, българите, сме обикновено в дъното на тази класация, но това не пречи всеки днес да се обърне към това, което го прави щастлив.
Датата 20 март е и Световен ден на приказката или по-познат като Международен ден на приказките. Традицията започва през 1991 г. в Швеция, като постепенно към нея се присъединяват все повече държави. Целта на този празник е да ни припомни за гласа на разказвача, който ние чуваме, дори когато четем наум. Приказките, които четем и са ни чели - за цветята на малката Ида и Храбрия Оловен войник, за Пепеляшка и дивите лебеди, за Хитър Петър и воденичаря, за храбри юнаци и страшни дракони - всичко което ни измъква от нашия свят и ни кара да мечтаем, да бъдем по-добри... Светът би бил толкова по-скучен без тях. А всяка година се определя тема на Деня на приказките – през 2020 г. бяха разказите за дървета.
20 март е и Световен ден на врабчето, припомнят ни от Българското дружество за защита на птиците. Идеята е на индийската организация "Природа завинаги“, а денят е отбелязан за пръв път през 2010 г. Колкото и невероятно да звучи, малките птички, които от векове живеят край хората у нас, а и в много други страни, изчезват и популациите им намаляват с всяка изминала година. У нас се срещат пет вида врабчета, като два от тях са много редки. През последните две години БДЗП организира и провежда кампанията „Ние броим врабчетата“, с която иска да привлече вниманието на повече хора в към тези малки и социални птици. През последните десетина години е регистрирано е над 50% намаляване на популацията на врабчетата в България, като на някои места те напълно са изчезнали! Замислете се – откога не сте чували чуруликането на врабче?!? Сред основните причини еколозите посочват изсичането на храстите, ползването на пестициди в селското стопанство, разораването на затревените площи и шума в градовете.
На 20 март Православната църква почита паметта на Св. мъченица Фотина Самарянката. Св. Фотина е самарянката, която според Евангелието говорила с Христа. Самаряните живеели на север от Иудея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население. Те признавали само Моисеевото петокнижие, без останалата част от Стария Завет. Но тъй като асирийците били идолопоклонници, то и самаряните твърде много извращавали вярата. В това време, Фотиния, която живеела тогава в африканския град Картаген, заедно със сина си - Иосия, безстрашно проповядвала Христовото евангелие. Римляните я превърнали в мъченица, като я измъчвали и убили заради нейната вяра заедно с нейните синове. Имен ден празнуват днес Светла, Светлозара, Светлозар.
Плакат на Пловдивския драматичен театър "Куклен дом" от Ибсен
И за финал – на 20 март през 1828 година е роден шведският драматург Хенрик Ибсен, наричан „баща на съвременната драма“ и считан за един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след Шекспир. Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато викторианските семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях бива считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулват действителността отвъд маската по начин, който всява смут у съвременниците му. И до днес пиесите му са част от репертоара на театрите по всички краища на света, а въпросите, които той поставя, са все така актуални.
Използваните изображения в материала са от сайта https://pixabay.com/bg
