Част от историята на Варна също беше пренесена в Париж, за да стане достояние на жителите и гостите на френската столица. Експонати на Регионалния исторически музей са част от голямата изложба „Епопея на тракийските царе“, която беше официално открита на 14 април в „Лувъра“. Експозицията е резултат от българо-френски проект и е под патронажа на премиера Бойко Борисов. Две обеци, изобразяващи богинята Нике, и огърлица, намерени при разкопки в района на ВиК в морската столица, най-старата статуя на Аполон от 4 век пр. Хр. и керамични плочки от саркофаг, изобразяващи много детайлно образите на жени и богини, са варненския принос към колекцията, която в момента е изложена в зала „Ришельо“ на легендарния френски културен институт.
„За Варна е огромна чест да представи част от богатствата си на толкова високо ниво. Изключителен беше жестът на най-големия национален музей на Франция, който за своя сметка направи много детайлна и качествена реставрация на две от нашите керамични плочки с изображения на богини“, каза директорът на РИМ – Варна, Валентин Плетньов. Той допълни, че при посещението си в морската столица специалистите от „Лувъра“ са останали много впечатлени от богатата история на района, съобщиха от пресцентъра на Община Варна.
Официалните церемонии по откриването приключиха и днес, 16 април, експозицията отваря врати за редовни посетители. Тя ще продължи до 20 юли,а цената на билета е 12 евро, съобщи в. Монитор. Издаден е и луксозен каталог, посветен на изложбата, който струва 39 евро. Първоначалните прогнози са за 4 млн. посетители и най-вероятно тази цифра ще бъде надхвърлена, тъй като интереса вече е огромен. В изложбата участват 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които са и Британският музей и Музеят Прадо. Основен акцент в експозицията е уникалният шедьовър на античното изкуство – бронзовата глава на тракийския цар Севт III.
Преди да пристъпи в залите, зрителят ще премине през зала І, в която са представени гръцки вази и живописни платна, разказващи митологичния епос на Древна Тракия. В зала ІІ са разположени свидетелствата за издигането на тракийската аристокрация разполагаща с невиждано до този момент богатство - това са гробните дарове от богатите погребения на тракийски аристократи, скрити под надгробни могили, понякога с внушителни размери. Изложен е инвентара на погребението на знатна тракийка от могилата Мушовица от некропола при Дуванлий, както и от известните войнски погребения от Калояново-Чернозем от същия некропол и от Златиница-Маломирово.
В зала ІІІ за първи път в чужбина ще бъде представен целият инвентар от царската гробница на Севт ІІІ, открит в могилата “Голяма Косматка” край Казанлък. В зала ІV присъстват различни тематични фокуси на изложбата. Тук са експонирани известните съкровища от Борово и Летница, съдове от Рогозенското съкровище, както и златният лавров венец и прочутият наколенник от Могиланската могила във Враца, чието реставриране продължи 7 месеца. Централното място в залата е отредено на златното съкровище от Панагюрище – символ на Тракия като част от голямото семейство на елинистическия свят.
