Свикнали сме да свързваме Кипър с дългите плажове, топлото море, лятната почивка през октомври, вкусната храна и, разбира се, с романтичния чар на Острова на Афродита.
Наскоро обаче Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET) връчи голямата си годишна награда „Златна ябълка“ не на морска дестинация, а на кипърско планинско село с по-малко от 1500 жители - Киперунта (Κυπερούντα).
Любопитно е, че президентът на FIJET Тижани Хаддад връчи „Златната ябълка“ на областния управител Михалис Хаджимихаел по време на Фестивала на ябълката, който се провежда от 2002 г. и вече се е превърнал в една от визитните картички Киперунта.
„Отличието се присъжда за усилията на местното ръководство да развива туризма като приоритет за просперитета на района, съчетавайки по неповторим начин земеделието, гастрономията, търговията, културата и забавленията за гостите на фестивала“, коментира Пламен Старев - генерален секретар на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма АБУЖЕТ (ABUJET) и председател на комисията за „Златната ябълка“.
В своето изказване той подчерта, че: „Туризмът е много повече от икономически сектор. Той създава работни места, подкрепя местния бизнес и съхранява културното наследство. Но той има още една много важна мисия – да свързва хората.“ Това е сред най-важните причини именно Киперунта да получи тазгодишното високо международно отличие.
Още от средата на ХХ век Кипър се нарежда сред най-известните места за туризъм. Да почиваш на кипърското крайбрежие се е смятало за лукс от най-висок клас – особено преди турската инвазия през 1974 г., която превръща елитния морски курорт Фамагуста в Призрачен град.
И днес островът е туристически оазис, но понятията за лукс са малко по-различни. И туризмът е по-различен. Вместо ленивото удоволствие по прекрасните плажове мнозина тръгват по планините. Те са другата ценност на Република Кипър.
Едно от най-посещаваните планински селища е Киперунта, удобно разположила се по склоновете на планината Троодос, която се е оформила преди 92 милиона години – ако не от пяната поне със сигурност от дълбините на морето. Официално се представя като най-голямото планинско селище в Кипър с около 1500 жители.
Прочуто е с ябълките си. Но не само. Това е място, в което се срещат византийска история, традиционно земеделие, лечебен климат, религиозно наследство и съвременно винопроизводство.
През 30-те години на XX век, по време на британското управление на Кипър, в селото е изграден санаториум за болни от туберкулоза.
Планинският климат, по-ниските температури и чистият въздух са преценени за силно благоприятни за лечението на белодробни заболявания. Санаториумът днес е болница „Троодос“. Така това планинско селище става част от медицинската карта на Острова.
По пътя към Киперунта е Омодос. Селището е известно с виното си и с местната напитка зивания, която се произвежда от джибри – като нашата гроздова ракия, но с по-нисък градус. Там я смесват с местни сухи вина – бяло Ксинистери и червено Мавро. И двете са много популярни и консумирани. Омодос е прочут и с производството на отлежала зивания. Тя зрее с години в дъбови бъчви, в резултат на което придобива красив кехлибарен цвят, привлекателен аромат и прекрасен вкус.
В началото на октомври е местният фестивал. Малкото селище се пълни с народ, както и със сергии за сувенири, плодове и спиртни напитки. Уличките са тесни, калдъръмени и стръмни. И пълни с ресторанти, които от своя страна също са пълни.
Фестивалът на ябълката в Киперунта е всеки втори уикенд на октомври. Обикновено в петък завърша фестивала в Омодос, на следващия ден започва в Киперунта.
Отдалеч се вижда камбанарията на „Свети Арсений Кападокийски“, новата забележителност на селището. До скоро е имало само две църкви, но те се оказали недостатъчни, защото всички жители ходят на църква, при това не само по празници.
В същото това малко селище има три музея: на традиционния селски живот и естествена история (земеделски инструменти, предмети от домакинството и сведения за местната природа); на националноосвободителната борба (1955–1959 г., свързана с организацията ЕОКА до края на британското управление) и Църковен музей.
Гостите са хиляди. Ябълките са навсякъде. Зад повечето сергии могат да се видят членовете на цялото семейство – от най-малките до бабите и дядовците. Ябълките се продават в изобилие, хотелът и къщите за гости не могат да поберат притока от гости. В таверните няма празен стол. Но никой не идва само да си купи ябълки. Багажниците на колити се пълнят с вино и месни деликатеси.
Лозята тук растат на голяма надморска височина, където температурите и сезоните се различават значително от тези в крайбрежните райони на Кипър. Местното вино има специфичен вкус.
Фестивалът на ябълката възниква през 2002 г., като идеята му е била хората да се повеселят с музика и танци. И да посрещнат приятели и роднини. Десет години по-късно празникът вече е добил известност в цял Кипър и площадът започва да се препълва. Веселите срещи с приятели се обогатяват с добри приходи от туристите. През 2014 г. фестивалът става двудневен. Приходите се увеличават.
Моделът, който превръща местния селски празник в атракция за туристи не само от Кипър, а и от целия свят, днес е модел за подражание на много други места по острова.
И без фестивала, Киперунта има своята известност. Тук се осигурява около 75% от производството на ябълки в Република Кипър. Характерни и популярни са традиционните местни сортове Kathista и Lortika. Но фестивалът добавя, освен многото гости и веселите мигове, възможност на местните производители да продават пресни ябълки, преработени продукти и традиционни храни директно, без посредници. Много контакти се установяват по време на фестивала, включително бизнес контакти. Туристите се хранят, нощуват, разхождат се в околността. Това са приходи за местните семейства, местата за настаняване, заведенията…
Гостите на Киперунта имат едно задължително място за посещение извън селищете: Panagia tou Araka – църквата „Панагия ту Арака“ или „Света Богородица от Арака“. Тя е сред най-ценните паметници на византийското изкуство в Кипър и е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от групата „Рисуваните църкви в района на Троодос“.
Според легендата местният нотабил Леон Автентис (Leon Afthentis) по време на лов забелязал ястреб, който кръжал над определено място. Помислил, че там има плячка и се приближил, за да я улови. Вместо това открил икона на Божията майка. И решил да изгради манастир, посветен на Богородица.
Църквата е построена през ХІІ век. В храма има надпис, който показва завършването на стенописите – 1192 г. Според ЮНЕСКО стенописите в Панагия ту Арака са сред най-значимите свидетелства за византийската цивилизация от епохата на Комнините.
