снимки: Брат-BG, pixabay.com
Всеки човек, който някога е летял със самолет, е чувал или дори сам е участвал в аплодисментите в края на полета. Щом аеропланът се приземи, някои от пътниците решават да засвидетелстват своята благодарност към пилота, пляскайки с ръце. Дали това е уместно или не?
Темата възбужда спорове и противопоставяне, тъй като пътниците не са на едно мнение. Самият факт, че една част демонстративно изразява своето въодушевление, а другата отново доста демонстративно на фона на аплодисментите решава да не го прави, предизвиква конфликт на борда. Не липсват и хапливи коментари на пътниците, избрали да държат ръцете си мирно и спокойно.
Смята се, че средно около 18 % от хората на борда пляскат. Процентът може доста да варира в зависимост от националността на мнозинството в самолета. Обикновено на полети с повече българи (и въобще източноевропейци) се пляска доста и възторжено. При кацане на самолет с пътници от Западна Европа аплодисментите са по-малко и не така екзалтирани.
Наскоро Ryanair публикуваха в своя Фейсбук профил картинка на пляскащи ръце с надпис “A big NO, NO” (едно голямо не, не). Изводите са ясни, от авиокомпанията изглежда не приемат ритуала с аплодисментите за нещо необходимо или желано.
Повечето от коментарите под публикацията са на двата полюса. Защитниците настояват, че след дълъг и тежък полет с турбуленция пляскането е проявя на благодарност и уважение към пилотите. Освен това много от хората изразяват своята радост, че отново са на твърда земя тъкмо с пляскане.
За другите обаче безопасното кацане е задължение на пилота и той трябва да върши своята работа. В такъв случай аплодисментите са напълно ненужни и неуместни. Много от хората, защитаващи тезата да не се пляска в самолет, питат защо няма аплодисменти за таксиметровите или автобусните шофьори щом пристигнат. Може би това би било справедливо, но традициите рядко се формират по рационален начин. Пляскането в самолет е тъкмо от ритуалите, които не може с точност да се установи откога започват и коя е главната причина за тяхната устойчивост във времето. В крайна сметка всеки сам решава дали да пляска и поради какви причини го прави.
