© Снимка Соня Алексиева
Соня Алексиева
Интересен проект това лято превръща Велико Търново в „столица“ на килимите в периода 14 август – 27 септември 2026 г. Инициативата е част от дейностите на фондация „Български килим“, насочени към създаването на Национална галерия-музей на българския килим.
Това е кауза с потенциал да допринесе за културното развитие и международната разпознаваемост на региона и се вписва в кандидатурата на Велико Търново и Габрово за Европейска столица на културата 2032 г.
Още не са отминали емоциите от миналогодишния „Иглика Килим Фест“ – уникалната изложба на над 1000 ръчно тъкани български килима на поляните край с. Иглика. Тогава събитието, подкрепено от Община Габрово и НЧ „Невена Коканова 2011“, събра хиляди посетители под открито небе, за да покаже голямата човешка мечта на куратора на проекта Якоб ван Бейлен…
Тази година всичко започна на 15 август, когато фондацията покани търновци и гостите на града на публичното представяне на проекта „Пътят на българския килим“ пред музея „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново.
© Снимка Владислава Андреева
Проектът обединява три взаимосвързани подпроекта: първият е „Пътят на руното – от стадото до килима“, изложба и видео прожекции, представящи целия процес на създаване на българския килим, от отглеждането на овцете до готовото произведение в хан „Хаджи Николи“. „Следвайте Пътя на килимите“ е градска фото експозиция от 400 плаката и 44 винилови пана в историческия център на Велико Търново и Габрово. И третият е „Пътят от забравата до национално богатство“ – представяне на процеса по експертна идентификация на колекцията от български килими, част от които вече имат статут „национално богатство“, присъден от ИЕФЕМ–БАН.
На събитието на 15 август участниците имаха възможност да разговарят с председателя на фондацията Якоб ван Бейлен, нидерландски изследовател и колекционер, собственик на най-голямата в света колекция от автентични български килими, както и с представители на Община Велико Търново и на екипа на проекта. Основните събития в съпътстващата програма включваха на 16 август безплатни експертни консултации „Какъв е моят килим?“ и кръгла маса с експертен панел „Миналото и бъдещето на българската килимарска традиция“. А на 19 септември предстои и кръгла маса с експертен панел „Ще има ли Национална галерия-музей на българския килим? Как ще изглежда?“.
© Снимка Владислава Андреева
Целият проект се реализира с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Община Велико Търново и е част от програмата на града за Европейските дни на културното наследство.
Надеждата и огромният труд, които обединява дългогодишната работа на колекционера Ян Ван Бейлен, е подкрепата на неговата инициатива в утвърждаването на Велико Търново като важно средище на българската килимарска традиция и културно наследство. Като председател на фондация „Български килим“ и през тази година той продължи активната си дейност за каузата на една голяма професионална и лична мечта. През месец март те показаха и разказаха за важни артефакти от българското културно наследство на пресконференция в Зимната градина на Националния етнографски музей в София. Поводът беше започналата процедура за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на неговата колекция от стари български килими.
© Снимка Соня Алексиева
Пред участниците в ИЕФЕМ при БАН Якоб ван Бейлен представи интересна презентация и пет старинни български килима. Сред тях най-старият известен в света български килим, с проследена история от типа Бакамски-Гарибалда. Килимът – собственост на поп Михайлов от Арбанаси (открит в частен български дом), е изработен в края на XVII в. в Чипровци. Историята на старинния български „бакамски“ килим с уникални характеристики в дизайна и на още четири автентични килими от XVIII и XIX в. (общо от Пирот, Чипровци, Котел и Делиормана), предизвика изключителен интерес сред журналистите, експертите и участниците в пресконференцията.
Подписаният договор на фондацията с ИЕФЕМ към БАН, дава възможност за идентифицирането на 81 старинни килима, които ще бъдат проучени и официално регистрирани като колекция с културна ценност. Така за първи път най-старите известни български килими ще бъдат изследвани за датиране и произход. Според д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ към БАН, тези образци илюстрират изключителното майсторство на килимарите от всички български земи. Тя подчерта, че сбирката на Якоб ван Бейлен има не само художествена стойност, но и голямо научно значение и се очаква да допринесе за обогатяване на изследванията в тази област. Председателят на фондацията разказа за дейността си по популяризирането на килимарската традиция и за дарените 225 български килими от личната му колекция на фондация „Български килим“. Нейната цел е да създаде Национална галерия-музей на българския килим, да обогати представителната колекция, да проучи килимите и да изготви регистър на килимите, собственост на музеи и други колекции в и извън България.
През месец май в музея „Възраждане и Учредително събрание“ беше представена изложбата „Българският килим – преоткритото национално богатство“. Експозицията беше инициатива на Регионален исторически музей – Велико Търново в партньорство с Фондация „Български килим“. За първи път пред публика бяха показани девет уникални образеца от колекцията на Якоб ван Бейлен и фондация „Български килим“, които са сред най-ранните познати произведения на българското килимарско изкуство от XVII–XIX век. Четири от експонатите вече са официално идентифицирани като национално богатство от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Това са най-старият български килим (датиран преди 1688 г.), Бакамски (Гарибалда) килим от XVIII век, котленски килим „Сурвакници“ от 1869 г. и сливенски килим „Къдрави звезди“ от края на XIX век.
© Снимки: Соня Алексиева
Изложбата беше открита от зам.-кмета на Община Велико Търново Нейко Генчев, който определи килимите като „живи свидетели на българската памет и усет към красивото“. Той подчерта, че изложбата се открива в дните, „когато се отбелязва Международния ден на музеите и в навечерието на инициативата Нощ в музея на 23 май“. Директорът на Регионалния исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов сподели, че „Килимарството е сред елементите на българската материална култура, които за съжаление са малко познати, както на музейните специалисти, така и на широката публика. Радвам се, че г-н Якоб ван Бейлен се отзова на нашата покана да покажем тези съкровища“.
Уникалните, ръчно тъкани шедьоври на българското килимарско изкуство от XVII–XIX век и техните истории и този път представи лично колекционерът Якоб ван Бейлен, който е с ключова роля в опазването и популяризирането на традициите на килимарството в страната ни.
Кой е Якоб ван Бейлен? Известният нидерландец посещава България за пръв път през 1967 г. Когато решава да остане тук през 2010 г., първоначално се заселва в Котел, а от 2013 г. – вече постоянно живее във Велико Търново. Колекционира автентични български килими, които популяризира заедно с килимарските народни традиции като организира изложби и подготвя публикации за тях у нас и в чужбина. Съавтор е заедно с Анита Комитова на книгата „Чипровският килим – постланият път към Бога“ (2020 г.), както и на „Разкази в цветове – 350 години българска килимарска традиция“. Сред организаторите е на изложбата с оригинални български килими от XIX и XX в., представена в галерията на Българския културен институт в Париж (2024 г.) В момента обмисля изложба на старинни килими в родната му страна заедно с българската общност в Нидерландия.
Тепърва тази есен предстои и изложбата на прочутите килими в Регионалния етнографски музей в Пловдив… Каква наистина успешна година – за Якоб ван Бейлен и Община Велико Търново, за фондация „Български килим“ и приятелите им от цялата страна! С които заедно популяризират приказната история на автентичните български килими и традициите на килимарството…
