Изложба “Старите майстори”, посветена на творчеството на варненеца Стефан Георгов, ще бъде подредена в галерия “Тихото гнездо” в Двореца в Балчик на 17 август и ще остане там до края на месеца.
Художникът Стефан Петров Георгов е роден на 6 март 1899 г. във Варна. През 1926 г. завършва специалния курс по живопис в Националната художествена академия в София при проф. Цено Тодоров и проф. Иван Ангелов.
Той става член на „Дружеството на независимите художници“, като участва в общи изложби и през 1931 г., както и в учредяването на Съюза на българските художници, тогава Съюз на дружествата на художниците в България.
Изкуството на Георгов е заредено с вдъхновение от света на природата и от романтиката на градския живот, видян в неговите различни образи като пейзаж, персонажи, бит в трудовото и празнично всекидневие.
Стефан Георгов започва творческия си път с пейзажи от родната Варна, с панорами на красивия Балчик, където рисува заедно с Христо Каварналиев. Той създава тематични серии от пейзажи със спокойни сюжети, в които откриваме стила на Цено Тодоров. В картините му живописта е заредена с чувство, което отразява различни състояния на природата и на атмосферата на градския живот.
Първата самостоятелна изложба на Стефан Георгов е през 1924 г. в „Градското казино“ в София с 50 пейзажа, най-вече от Варна и Перник. В печата по това време е публикувана кратка рецензия, в която талантът му на живописец е високо оценен. За младия художник се казва, че е майстор на четката, че в маслената му живопис тоновете са свежи и хармонично съчетани и че те имат лекотата на акварела.
След изложба през 1927 г. в изложба на „Дружеството на независимите“ в София Сирак Скитник пише за Георгов, че живописта му е свежа и, че тя дава надежди за творческото му развитие. Тематично пейзажът покрива голям диапазон, като в него е скрепено вълнуващото отношение на художника към живота. Към днешна дата има и малко запазени негови живописни платна с натюрморти.
С емоционално проникновение се отличават неговите автопортрети и портрети, в които се разкрива богатството на човешката душа и умението му да улавя най-характерните черти в психологията на човека.
Картини с битови сюжети присъстват най-вече в ранното творчество на художника. Като индивидуалист неговият идейно-тематичен кръг е фокусиран в света на личните преживявания.
През 1936 г. Стефан Георгов открива втората си самостоятелна изложба в залата на ул. „Аксаков“ в София, която също има голям успех. От 1931 г. до 1946 г. е учител по рисуване в гимназията в Перник.
Представя своя живопис през 1940 г. в изложби заедно с проф. Дечко Узунов, Ненко Балкански, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Стоян Венев, проф. Илия Петров, Николай Евров. През 1937 г. открива своя самостоятелна изложба в салона на гимназията, която е посетена от Министъра на просветата ген. Тодор Радев. За творческия си принос и педагогическа дейност през 1969 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ II степен от Министерствого на народната просвета.
Той е известен с пейзажите си с миньорска тематика. Неговата картина „Рудник“ е включена в каталога на ХХ Обща художествена изложба на българските художници. Негови картини има в галериите в Брюш, Локарно, Лондон, Шкодовите заводи – рудници в Чехия, каменовъглените заводи в Горни Шльонск в Полша, в управлението на мини Перник, в Художествената галерия на град Перник, Софийската градска художествена галерия и при частни колекции в страната и чужбина.
Художникът умира през 1987 г.
